Борислав Гърдев – С ЛОВЪК ФИНТ…

…ПАНТЕЛЕЙ ЗАРЕВ ИЗХВЪРЛЯ ОТ ШЕФСКОТО КРЕСЛО НА ПИСАТЕЛСКИЯ СЪЮЗ ГЕОРГИ ДЖАГАРОВ

Лятото на 1972 г. е преломен период за управленската кариера на Георги Джагаров. Известният поет („Моите песни”, „Минути на мълчание”), драматург („Прокурорът”) изкарва бурен шестгодишен мандат като ръководител на Писателския съюз, изпълнен с легендарни пиянски запои, диктаторски стил на управление и стряскащи шуробаджанашки назначения.

Ръководството на БКП търси трескаво негов заместник. Първоначално изборът пада върху поета, разказвача, мемоариста и бивш партизанин от отряда „Чавдар” Веселин Андреев.

Андреев предвидливо търси Божидар Божилов, за да сондира възможността за негово сътрудничество. След разговор в кафене „Будапеща” решава, че е по–добре да се занимава с партизанския си епос „Умираха безсмъртни”, чийто първи том излиза през 1973 г.

В своята книга „Живков – мъртъв приживе” (1991) разказва сухо и лаконично за отказа си да поеме СБП пред самия Тодор Живков, без да навлиза в подробности, свързани със сформирането на екип, на който може да разчита.

Андреев преценява, че няма да угоди и на партията и Живков, и на събратята си по перо, и предпочита да се оттегли. Джагаров усеща края си на управник, но не стои със скръстени ръце.
Внезапно свиква Бюрото на СБП и при най–голяма тайна предлага да се приеме и одобри предварително написаното от Богомил Райнов писмо до Политбюро на ЦК на БКП, насочено срещу Пантелей Зарев.

В него Райнов критикува мастития критик за допуснати слабости в ръководството на сп. ”Литературна мисъл” (основно с печатането в кн. 6 от 1971 г. на прословутата статия на Розалия Ликова „Принципи на гледната точка на разказвача”, в която са посочени постиженията на емигранта Георги Марков, както и на мемоарните очерци на Борис Делчев от поредицата „Познавах тези хора”, чиято втора част ще излезе през 1974 г.).

Вечерта Божидар Божилов пристига при Пантелей Зарев и го предупреждава за опасността. Зарев мигновено звъни на Тодор Живков, на другата сутрин е приет от него и отблъсква удара.
Писмото, без да стигне до Политбюро, се връща като бумеранг върху главата на Джагаров, решавайки бързо неговата съдба.

На 15 юни 1972 г. „Литературен фронт” помества словата на двамата съперници при предаването и поемането на поста шеф на СБП. Георги Джагаров се хвали, че „От чистите ръце на едно ръководство Съюзът на българските писатели ще премине в чистите ръце на новото ръководство” и че е отдал време и сили за СБП, следвайки примера на Ботев, „който заради служба на Отечеството прежали стиховете си и отиде да умре, за да ни даде един пример на всеотдайност и саможертва”, докато Зарев е делови и сдържан, движейки се в рамките на задължителната протоколна учтивост.

Предстоят нови неприятности за сваления властелин.

Свиква се заседание на Държавния съвет, на което става ясно, че Джагаров трябва да освободи и поста зам. председател на съвета, длъжност, заемана от него от година и съответстваща днес на вицепрезидент. Съкрушен той веднага пише верноподаническо писмо до Живков, в което се кълне в преданост към вожда и заплашва, че ако бъде свален, ще се самоубие.

Тато го съжалява и му запазва длъжността до 1989 г., но го лишава от реална власт.

В своите мемоари Живков все пак го нарича „поет с три удивителни, на когото трябва да бъдат простени някои … човешки увлечения!”

Станал председател на СБП, Зарев хитро се обгражда от кадрите на Джагаров, бързо забравил за обещаните реформи. Ще минат пет години. Пантелей Зарев ще се почувства всемогъщ, ще използва Ремонтната служба към СБП в Асеновград, занимаваща се с поддръжката на почивните писателски домове, за користни цели.

Шефът на СБП ще я отрупа с поръчки за мебелиране жилищата на своето семейство. Ще обзаведе апартаменти и вили на безценица, във вреда на Литературния фонд.

Машинациите на Зарев стават известни в ЦК на БКП.

При разговор по съюзни въпроси, Александър Лилов, член на Политбюро на ЦК и отговарящ за културата, пита директно писателския шеф: „Частна банка ли мислиш да откриваш?”, стартирайки акцията по отстраняването на поредния Живков любимец.

Ще дойде 1979 г. и на 25 декември в присъствието на секретаря по идеологията на ЦК на БКП Стоян Михайлов в креслото му ще се настани Любомир Левчев, спряган за председател още при отстраняването на Джагаров, но пощаден от Живков, „за да не се изхаби за три месеца”.

Кадровата въртележка в Писателския съюз продължава да лети с пълна сила…

Източник:  Афера.бг

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *