ИСТОРИЯ С ПОУКА

Започва моята история с поука. Малко дълго ще стане, но е полезно да се разкаже, може да помогне на някого.

Кемптен е средноголям немски предалпийски град. Нищо особено, но се случи така, че там си купихме къща. Не я обичах тази къща – по ред, станали вече неважни причини. Но тя имаше едно предимство – намираше се почти в центъра на града и въпреки това Алпите стигаха до прага й. Архитектът е оставил планината да се вклини с дивите си гори в него.

Всеки ден прекосявах шумната улица и се озовавах в рая. Тичах по пътеките заедно с други ентусиасти като мен. Наби ми се образът на един млад човек, много красив, приличаше на гръцка статуя. Всеки ден ме настигаше, извикваше едно бодро „хало“ и ме задминаваше по баира. Беше ме малко яд, разбира се, спортната злоба е присъща и на упражняващите невинен джогинг. Ядосвах се, че с такава лекота катери възвишението, без да намалява темпото си, а аз едва пълзях по нагорнището.

Един юлски ден на 2014 г. бързах да свърша поливането на двете ни оранжерии, когато заваля дъжд, Не обърнах внимание и платих скъпо за това. Подхлъзнах се и левият ми крак срещна с голяма сила един камък, дето го бях носила с количка от реката, защото го намирах за много красив. Точно този камък ми строши на три места левия глезен.

Едва се добрах на колене до прага на нашата наемателка и я помолих да извика бърза помощ. Веднага се озовах на операционната маса, с местна упойка в гръбнака. И каква беше изненадата ми, когато видях към мен да се приближава гръцкият Аполон със скалпел в ръка.

– Ти ли си хирургът?! – попитах потресено.

– Да – каза той – какво е станало?

Обясних накратко. И добавих, че ако операцията не е успешна, ще си тича вече сам.

Той се засмя, каза, че всичко ще е наред и започна да ме оперира.

Тук свършва веселата част.

Операцията беше успешна, кракът бързо се оправи, даже започнах отново да подтичвам, въпреки множеството пирони в глезена ми. Но необходимостта да пазя левия крак доведе до кошмарни болки в тазобедрената става на десния. Нищо не помагаше, нито хиалуроновите инжекции, нито пептидите, които си слагах сама в мускула, нито пиенето на прах от кора на върба. Цяла нощ не спях понякога, въпреки мелатонина и матрака с гел и нагревател под мен.

Едва по-късно разбрах, че в тялото ми протича артритен възпалителен процес. Постепенно пръстите на лявата ми ръка отказаха да се свият в юмрук и се скова рамото на дясната. Последното ме уплаши, не можех да набирам текст на клавиатурата, принудих си да пиша с една ръка.

Имах вече в тялото си цели четири огнища и източници на болка. Започнах всеки ден да тренирам на пътеката вкъщи и на вибрационната плоча. Не помагаше. През лятото на 2018 започнах и с йогата. Болеше адски, но се раздвижвах постепенно и скъсах срастванията от операцията.

Нещата се пооправиха, но не много. Бях минала и на 80 % суровоядство – салати и млечнокисела диета. Винаги е помагало, но вече не беше ефикасно като преди.

От много години следя в нета всякакви „откриватели“ на еликсири на безсмъртието. За 20 години половината от тях се преместиха в по-добрия свят и там продължиха с откритията си на философския камък.

Най-симпатичната откачалка сред тях е безспорно Алекс Чиу, американски китаец, работещ за вечния живот с неодимови магнити.

Нека сега се разберем за едно. Като техничар знам какво са неодимовите магнити, познавам тяхната сила и въздействието им върху тялото. Бях сигурна, че с нещо могат да помогнат, но ме разсмиваха претенциите на Алекс да ни прави безсмъртни с тях.

Над 10 години с изумление наблюдавах неговите предавания. Това момче наистина не старееше, на близо 50 години кожата му си оставаше все така по детски гладка. Други негови последователи от „сектата на безсмъртните магнитчици“ – така ги нарекох преди време – също от десетилетия публикуваха свои снимки в интернет и твърдяха, че процесите на стареене не протичат и при тях. Може и да е измама, може и да е плацебо. Макар че с кожата и ставите плацебото трудно би се справило.

Накрая и аз се причислих съм сектата на откачалките и си поръчах магнитите. Знаех, че са блъф, но реших да се убедя лично. Самите магнити не са евтини, но Алекс ги продава на безценица и дори ги подарява понякога. На мен ми излязоха малко над сто евро, прилична цена за 20 000 гауса магнитно поле. Това не са обикновени феромагнити, те са наистина много мощни. Дали лекуват е втори въпрос и работа на изследователите, аз съм обаче отворена за всякакви експерименти, дори и налудни като този.

Алекс безспорно е напипал нещо интуитивно, разполагайки тези гауси по енергетичните меридиани на тялото. Самото спане с тях е кошмар, тези на пръстите притискат и нараняват кожата, другите падат от краката. С течение на времето развих нещо като магнитно-безсмъртнически рефлекс, изхлузи ли се някой от тях, будя се, слагам го на мястото му и веднага заспивам отново. Вече без мелатонин, сънят ми стана дълбок.

На третата седмица с удивление забелязах, че държа вилицата с дясната ръка. Че глезенът не ме боли, като изкачвам стръмнини, че тазобедрената става е напълно подвижна и замлъкнала, а лявата ръка се свива вече. Та това е засега, благодаря, Алекс, привет, д-р Пост, макар вече да съм на 400 км. отстояние от Кемптен.

Следващият репортаж ще е я от Касиопея, я от Кентавър или където ме отвеят безсмъртните магнитни полета.

……………………………….

П.С. Девойки, въпросите, които ми зададохте, налагат продължение на темата. Питате как действат тези магнити. Честно казано, не знам. Възможни са три варианта. Първият е те да влияят на някакви вътрешни енергетични и обменни процеси и да ги регулират. Или наистина дори да преподреждат клетките по посока на магнитното поле. На мен това ми изглежда фантастичната версия, разумът ми отказва да я приеме.

Втората възможност е да си имаме работа с могъщия лечител д-р Плацебо. Това е по-логичното обяснение, защото усетих тялото си да активизира едни такива тайнствени и приличащи на медитация състояния и хипофизата може да е излъчила повечко ендорфини, които доведоха до небивала и нехарактерна кротост при мен през последните месеци от живота ми. На съзнателно равнище аз не вярвам в това лечение, но знам ли какви процеси протичат в дебрите на подсъзнанието ми. Толкова дълбоко в себе си нито мога, нито искам да влизам. Възможно е ендорфините да потиснаха болката и останалото да го свършиха йогата и храната.

Третият вариант е да протичат и двата процеса, магнитите да имат влияние и върху физичните състояния на тялото, както и върху психичните. Не зная, аз съм прагматик в лечебните и любовните дела, за мен е важно да не чувствам прекалено тялото си, за да ми остават сили за духовни приключения.

Във всеки случай франкенвалдските планински пътеки се сдобиха с нов почитател на джогинга и се надявам това да остане по-дълго така.


Няколко месеца по-късно вече имам мнение по темата за магнитите. В никакъв случай не са плацебо, или поне не само това. Според мен те въздействат на епифизата и хипофизата. Винаги, от бебе, съм имала тежки проблеми със съня… е, вече нямам. Болките в ставите изчезнаха, раздвижих се напълно – ендорфини плюс йога. Кожата подобри структурата си, наблюдавам и други процеси на телесна регенерация, но да речем, че си въобразявам.

Уф… не употребявайте магнитите всеки ден и не по 12 часа, както иска Алекс. Въздействието им е прекалено силно, имах сърцебиене заради повишена активност на щитовидната, загубих повече килограми, отколкото е полезно на тази възраст, а и други потребители се оплакват от подобни симптоми.

За останалите жлези няма да стане сега дума, но нейно величество Хипофизата е голяма пакостница и ще ви държи в еуфорично и опиянено състояние по цял ден. Ето я тайната на забавеното стареене при Алекс и сектата му, жлезите с вътрешна секреция и тяхното активизиране.

НЕ СЕ УВЛИЧАЙТЕ, ТРИ ПЪТИ НА СЕДМИЦА МАГНИТНО САМОИЗТЕЗАНИЕ Е ПРЕДОСТАТЪЧНО!

Неодимов_магнит

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *