„…Да, не могат да пишат, но човек трябва да е толерантен…
И ще ви отвърнем: Не, драги читатели! Неграмотността не може да е норма. И не само тях, а и онези, които ги подкокоросват да се излагат и да затлачват и без това мудния ни и беден мисловен живот – разните редактори, издатели и свалячи или подмазвачи-критици – които си мислят, че за поезия могат да пробутват всякакви глупотевини, сякаш поезията е подробност някаква, а не жизнена форма на езика и съответно на хората, що го говорят – всичките вкупом с камшика по Дантевски в Ада!“
Рада Барутска, „Пеат некогаш“
Щедър е интернетът – осведомява ни за всяка порно-пошлятина, извършена от глобалистката прислуга по света и у нас. Така наскоро бяхме информирани за любовната спявка между поетеската Мирела Иванова от една страна, и от друга – злополучния ни кандидат-нобелист Георги Господинов, наричан от народа с името-парола Гога. Място за сценичната им изява е предоставила Румяна Таслакова – дългогодишна редакторка в българомразкото радио „Дойче Веле“. Присъствал е също кумът и дегустаторът на Мирела – бате Мишо – под формата на фалосодухача Михаил Неделчев.
Но да не бъдем голословни, да дадем думата на дуета:
Мирела Иванова, сопранофалцет: „За първи път се взрях в стихотворенията на Георги Господинов след като присъствах на едно от представленията на Литературния театър, който те с Пламен Дойнов изнасяха в Студентския дом. Бомбета, патоси, дързости, суров черен дроб и други атрибути от златните години на поетичното разкрепостяване и разцвет, 90-те белязаха не просто езика, но и смисъла на поезията.“
Георги Господинов, нобелобаритон: „И това, което чух, от Мирела наистина ме развълнува… И понеже тука идеята е да си разказваме разни неща сега ми хрумва, че с Мирела освен че сме пътували много, Мирела беше много важна за нас с Бойко (Пенчев), когато правеха „Петък 13“ и когато ние с Петър правехме „Тела и текстове“. Там наистина имаше черен дроб суров и разни други неща. Трябваше ми език, защото имах едно стихотворение за „Език свещен“. Език на немите, на тези, преди нас, а нямаше езици и взехме черен дроб суров... Но Мирела и Бойко бяха преди нас..“
Тук ще прекратим спявката на това вещерско сборище със суров черен дроб и патоси, защото ако продължим да цитираме нататък скудоумията му, дори страдащите от тежка умствена изостаналост почитатели на поетеската и кандидат-нобелиста ще проумеят, че си имат работа с глупост, много по-голяма от поносимата. Усещането за гавра с народната ни памет и литература си остава пак за сметка на онези, които от десетилетия търпят и поощряват финансово тази зловеща подигравка на глобалисткото безумие с националните ни ценности.
Да продължим нататък с още един оперетен дует на Гога – този път с полската нобелистка Олга Токарчук. Не съм чела нищо от нея, нямам и намерение да чета каквото и да е от автори, получили тази дискредитирана награда, давана от десетилетие и повече не за литературни постижения, а за предано слугуване на световните кукловоди. За мен тя е препоръка в никакъв случай да не чета наградения с нея автор. Всеки път, когато съм нарушавала тази забрана, съм съжалявала горчиво за пропиляното време.
Достатъчно е да узнаем, че новоизпечената през 2018 г. нобелистка се застъпва за правата на сексуалните малцинства в Полша. Други биографични подробности за Токарчук: Член е на Партията на зелените и на редколегията на ляволибералното списание „Политическа критика“.
Мисля, че всичко е ясно!!! Поредната соросоидна рапсодийка в розовочервено!
Пресата се е въздържала да цитира пряко нашия кандидат-нобелист. Явно притеснена от бисерите, които той непрекъснато ръси в ефир, и които са излагация за всяка една държава и народ. Този път щедрият интернет е преразказал скъпернически диалозите му с Токарчук, без пряко цитиране на умно-красивите им послания. Естествено – те са срещу войната в Украйна, че срещу какво друго да са!?
Нас Токарчук ни интересува като шести пръст на ръката. Което ще рече никак. Или почти никак. Защото името й е забъркано с една награда, за която е номинирана… нашата поетеска.
„Мирела Иванова е сред шестима европейски поети, финалисти за литературната награда на Гданск, Полша, “Европейски поет на свободата”. Финалистите са избрани от престижно литературно жури, в което е и нобеловата лауреатка Олга Токарчук. Победителите ще бъдат обявени през пролетта на 2024 г. Те ще получат съответно по 100 000 полски злоти за поета и 20 000 за преводача.„
Разгеле, дойдохме си на думата. Забелязвате ли червената нишка, тя е видима с просто око: Токарчук, сексуални малцинства, война в Украйна, розовозелена партия, ляво неолиберално списание, соросоидът Гога, суров черен дроб с патоси, болшевишката снаха Мирела, оценена на 100 000 полски злоти. Всичко е ясно, дуетите на правоверните марионетки винаги се заплащат щедро от необолшевишките кукловоди. Нали затова се присвояват парите на народите – за да се натрапва чрез тях маркузеано-неотроцкистката идеология и да се налагат джендър-диктатурата и разлагащата обществото нейна перверзия.
Навярно не е тайна за никого вече, че Господинов е пореден глобалистки проект, в който, като в бездънен чувал, се наливат голямо количество крадени от народите пари. Мирелите, както и други болшевишки роднини, привлечени от мириса на тези пари, се опитват да се дообогатят, обслужвайки като слугини глобалистките крадци.
Това е най-мерзката и долнопробна кражба, която безразборно раздава парите ни на псевдотворци със слугински манталитет, дрънкащи от политкоректни баналности до откровени глупотевини. Целта явно е тоталното опростачване и духовното изнасилване на човечеството, с цел по-безпроблемното му управление и плячкосване на благата, които то произвежда.
Самозабравянето на новите господари е потресаващо. Историята отново се повтаря като зловещ фарс. Днес няма Гулаг, цялата земя е един неолиберален Гулаг. Управлявана от международни крадци, разбойници, мошеници и спекуланти, с помощта на сговорчиви помияри от 666 пола и с вечно необути бикини.
„Природата я е направила умна и красива.“ Това твърди за поетеската Мирела Иванова неолибералният парцал „24 часа“.
Съгласяваме се веднага. Сто и двадесет килограмов 60 годишен умно-красивитет! Малко попревтасал, престоял и мухлясал, но запазена марка и напълно в комунистическата традиция. За таланта й сега няма да говорим, всеки може да се убеди в наличието му или по-скоро в пълното му отсъствие ТУК:
То господ натворил интелект и хубост, та се забравил – като при Михал /Неделчев/ Мишкоед.
Нищо, че огледалото показва друго.
Умно-красивата Мирела. Да се смее ли човек, да плаче ли, или и двете!?
Тези пладнешки обирджии наистина се самозабравиха.
Бог няма да ги трае дълго.
Да.
Няколко мнения за соросоидния „гений“, преди полицията от Министерството на истината да ги изтрие.
Kalinoff Ivan: Уважение за маркетинговия талант на Господинов, как може с толкова малко талант да стигне там, където е… Той може и талантлив автор да е, но определено в книгите не му личи …
ПОЛИТКОРЕКТНИ БАНАЛНОСТИ
Ето и няколко цитата от „шедьовъра“ му, да, извадени са от контекст, но и в контекст едва ли имат по голям смисъл от клишетата и лозунгите на либералите. Форумните либерали ги пишат същите, че и по талантливо понякога, просто не са ги събрали в книга…
Да преведат български автор на много езици, който и да е той, ако ще гений да е, означава, че е лансиран с връзки и пари, друг начин няма, книжният пазар се базира на абсолютно същите принципи, както и шоу бизнесът, музиката и киното, а не някакви професори експерти четат и отсяват най добрите световни автори по качеството им на писане и ги предлагат за превод… Но както и да е, Господинов няма шанс, защото наградата ще отиде в някой украинец, забавно ироничното е, че ще бъде прецакан по същите политически критерии, по които е издигнат и самият той …
………………………….
voodoo_child: Откога пиша, че господинът се цели в Нобела? На челото му е изписано, както мъдро е казал народът. НОБЕЛ пише там. Който има очи – да види!
Иначе – тук нима не стои въпросът, така актуален за „Дневник“ при Гешев: Имаше ли повече от един кандидат и как Здравка Евтимова преди няколко месеца пусна писмо с номинацията? С обществено обсъждане, или просто от добро сърце?
#кой #кой #кой предложи ГГ?
Никога не е късно да станеш за резил.
Предполагам няма да затрудните господина /Господинов/ с така поставените въпроси. Той още от студентските години разсъждава върху тях и това е отразено в дисертационния му труд „Поезия и медия: кино, радио и реклама у Вапцаров и поетите на 40-те години на ХХ век“.
Сигурна съм, че пробужда интерес да я прочетете, нали?
…………………………..
НеКой: Това вече е подигравка, писател, когото помнят само с това, че е известен, вече се въздига до Вазов едва ли не. Бива, бива, ама това не. Господинов е най-рекламираният, талантът е нещо друго. Къде е Талев например и какво сравнение би могло да се направи с Господинов? Но важното е, че крайнолевите са го избрали за свое знаме и го превеждат и на танганайски, нищо че няма интерес.
А, забравих да кажа, Господинов е знаме и на софийските македонисти, които всъщност са и интернационалисти, въпреки че се представят пред хората за антикомунисти.
Та Господинов биде преведен на „македонски“ език, каквото и да означава това.
Иначе е талант явно да са закачиш и за политическото, и за журналистическото, и за преводаческото лоби, определено трябва да го имаш. Писателството после не е от съществено значение.
То и Г.Г. е така, преведен на не знам си колко езика. Кой го е превел, защо го е превел, кой го е платил, върнал ли си е парите, какви са тиражите, това не е важно. Важното на македонистите им е, че си имат знаме. Менте е, ама то и те са такива.
……………………………
Йоаникий: Най-дундурканият от властта и най-тиражиран „писател“, нищо повече. Още като тийнейджър (при социализЪма) е бил фаворизиран от даскалята и се е ползвал със специално внимание и отношение… Единственият, който навремето беше хем новобранец в „Литературен вестник“, хем… главен редактор на изданието. Нобеловата номинация издава много комплекси и подлизурство от страна на обкръжението му – подобни на него семпли, но тиражирани бездарници.
………………………………..
ПРИСМЕХУЛНИК: А Г.Г., нечетим постмодернист, стремящ да се хареса на левите и либерални кръгове, по сила на връзките си при преводачи и МВнР, затова е най-превеждан в чужбина, а не заради интерес към НЕчетимите му романи.
Ако все пак, по някакво стечение на космологичните случайности, вземе, че спечели Нобел, като бг писател, ще е хубаво, разбира се… Но! То ще е симптоматично за това, в какво се е превърнала не само съвременната бг литература, а и световната…
НЕДЯЛКО СЛАВОВ
Авторът Господинов е извън десетката на съвременните писатели. С поезията му положението е същото. Но това не е мой проблем. Важното е това, което той нанася на литературния живот, а именно – политкоректното разложение на самата идея на литературата. Такъв политически проект в словото, такова „инженерингово“ налагане в името на политкоректността, не е било досега в съвременната ни история. В литературен формат, по идеи, послания и художествено качество, той е готов за участие на песенния конкурс на „Евровизията“. Уви, това има радиоактивно облъчващо въздействие върху духа и възпитанието на младите, идващите, бъдещите. И изобщо обезсмисля литературната среда на нацията. Така всеки един млад автор, който напише книга по рецептата на политкоректното послушание, смята, че вече е стъпил на територията на литературата. Същото се случва и с читателя. А това е смърт за духа.