Както писах онзи ден, посочвайки и линковете с официална корпоративна информация, на които се позовавам, корпорацията Dominium Voting Systems, чиито софтуер направи „случайни“ бъгове и прехвърли 6000 гласа на Байдън в окръг Антрим, Мичиган и тепърва ще се установява на още колко места е имало такьв „бъг“, се изпозва в общо 29 щата.
Освен това тя е собственик на друга такава компания Sequoia, която работи в 10-ина щата. Та, партньор на Dominium в многомилионни проекти е Clinton Global Initiative – фондацията на Бил и Хилъри Клинтън, а съпругът на сенаторката от Демократическата партия Фейнстейн е основен акционер в Dominium, а пък бившият шеф на кабинета на Нанси Пелоси е регистриран платен лобист на корпорацията.
Да го онагледим съвсем хипотетично с оглед нашия властови контекст: това е все едно машините за гласуване и софтуера, който ги командва, да са произведени и администрирани от фирма, в която основен акционер е съпруг на Дариткова, бивш шеф на кабинета на Караянчева да е високоплатен служител в тази фирма, а „Отворено общество“ или фондация на Плевнелиев да й плаща няколко милиона „по проекти“.
Не че у нас е възможно точно това да се случи, но нали няма наивници, които да смятат, че доставчици и администратори на машините за гласуване у нас няма да са оплетени в политически връзки? Манипулациите при машинното гласуване са много по-опасни, защото по-трудно се установяват, но са напълно възможни.
Прочее, има цели доклади отпреди години на американски организации, които разкриват колко лесно се манипулират машините за гласуване, дори когато не са мрежово свързани. Достатъчен е един IT-сополанко, който ги поддържа да реши да си гони политическата адженда и оттам нататък възможности бол.