Чета и рева, не мога да спра. Толкова пари съм пращала за спасение на животни и хора, но Дидо го изтървахме да си замине така рано и в потресаваща мизерия. Обаче не спирам да се чудя какви са тези служби, които дават по 170 лева на тежко болен човек, и позволяват съпругата да му краде 100 лева от тях, след като преди това му е взела жилището с всичко, което притежава!?
Навсякъде по света никой няма право да пипа минималната сума пари за живот на човек в безпомощно състояние, а ако съдът прецени, че такава помощ за детето е нужна, парите се изплащат от държавния бюджет, не се крадат от болния. Баща му не искам да коментирам, той е извергът, който го доубива, но други са тези, които го пъхат в мръсните лапи на такъв баща.
Днес виждам, че го славословят и издават посмъртно и го намирам за отвратително.
Когато го срещнах през 90-те на една софийска улица, той ми разказа за изневярата на първата си жена – една красива, но евтина стърчиопашка – и аз го попитах дали въпреки това е склонен да отгледат заедно нейното момиченце? Той каза, че това няма как да стане вече, жена му живеела с другия. Каза още, че пише или ще пише книга за вселената. Поисках да ми я прати и да я публикувам в интернет. Не знам написа ли я или не успя.
Повече не го видях, но чувах от общи приятели, че е добре: женен за поетеса, две деца, пише книги, издават го. След смъртта на татко през 2002 г. и купуването на първата ни къща в Германия спрях да си ходя в България, имахме много работа и животинки, с които не можеше да се пътува. Не можехме да отсъстваме повече от два дена от къщи с 3 котки, 2 кучета, постоянна работа и къща в ремонт.
Ето, тогава загубих дирите на Дидо. Тогава дойде и лошото.
Няма да пиша повече, кому помагат думите ми?! Няма да го възкресят, но поне нека помогнат да обръщаме повече внимание на живите и непробивните таланти. Защото посредствеността се грижи добре за себе си и няма нужда от нашата подкрепа. И съвестта едва ли ще ни прости онова, което направихме с Дидо!
Това е!
……………………………………………
Прочетете отново това тук, за да видите, че историята с мизерията на Далчев през комунизма не е приключила, а се е задълбочила през новите, уж прогресивни и свободни времена. Така си отидоха и Биньо Иванов, и Ивайло Иванов, и много други отлични поети и таланти на България. Докато агресивни посредствености като пошлата бездарница Мирела Иванова, пишман нобелистът Гога Господинов и вся остальная необолшевишка сволочь крадат чрез награди, помощи, постове и незаслужени с нищо титли парите на народите и тънат в мас и доволство.
Един ден всички ще бъдем съдени строго, че допуснахме тази духовна и физическа мизерия!