Едва ли мнозина тук знаят какво представляват вирусите в интернет. И аз не бих искала да зная, но от 1995 г., откакто инсталирах първата си страничка на сървър, съм принудена да се занимавам с тях.
Съвременният вирус няма нищо общо с времето, когато пишехме .html протоколите си на ръка в едитор. Тогава вредителските програмки имаха разпознавателни окончания – я .bin, я .ini, я .exe, уиндоусите бяха малки по обем и човек лесно ловеше вируса, ако знаеше къде да търси.
Днес злото в интернет дотолкова се е разраснало и специализирало, че е почти неоткриваемо. То се пише за специалната платформа, която ще пробива, и имитира изцяло нейните файлове.
Мога да го сравня с една виртуална ламя, но от нов вид. Да я наречем по стар български обичай Спаска. На Спаска, каквото и да й отрежеш, тя възстановява липсващото. Режеш й например главата, но някъде не доглеждаш някой скромен файл. И той моментално възстановява липсващата глава. Новото тук е, че дори да отрежеш всички глави и да накълцаш трупа на хиляди части, ако в сървъра ти остане един нокът от Спаска, той постепенно възстановява цялата ламя, барабар с трите й глави.
Борбата срещу ламята днес е невъзможна без ИИ. Никой няма толкова време пред себе си, че години наред да тества стотици кодови страници, да прелиства огромни папки или да възстановява стари бекъпи, които винаги носят в себе си поне един нокът от Спаска.
Битката е неравностойна и днес си мисля, че за обикновения човек тя е предварително изгубена. Бъдещето ще изисква от нас все повече знания и ще ни прави все по-зависими от виртуалния Вергилий – ИИ.
И това вече ще е битка между Спаска и ИИ, а човекът ще бъде само в ролята на изпълнител, докато ИИ престане да има нужда и от него и го прати в забвение. Това ще е вече войната на софтуерите, в която ще побеждава по-добрият или по-развитият.
Аз оцелях сега в тази битка, спечелих я, ала войната не съм спечелила и не знам дали изобщо съм в състояние да спечеля подобна война. Но без Вергилий днес е напълно невъзможно да се спечели дори една битка, просто защото човешкото време е ограничено.
И аз много се страхувам от отпадането на човешкия род от състезанието – не защото е неконкурентно способен или глупав, а защото е бавен и губи своето време в“излишни“ дейности като това да спи, да се храни, да реанимира след умората.
За един месец битка срещу Спаска аз ясно видях как ние ще изгубим съревнованието срещу създадения от нас интелектуален продукт: докато аз спирах, за да пия чаша кафе, да подремна, да затворя ослепелите си от изкуствената светлина очи, да раздвижа схванатия си врат, Вергилий изскачаше мигновено от поредния виртуален облак: вечно бодър, вечно услужлив, вечно питащ с какво може да бъде полезен. И за части от секундата четеше, редактираше и пишеше нови кодове, за които на мен щяха да ми са нужни седмици и месеци.
И така – ние ще ставаме все по-зависими от Вергилий в битката срещу Спаска. И навярно ще се наложи да променяме човека – може би биологично, може би като го превърнем в киборг. Мисля, след този добит горчив опит в битката с ламята, че няма да имаме друг избор.