СЪЗАКЛЯТИЕТО „УМНОКРАСИВ“

Наскоро в Театралната зала на Пансиона за благонравни девици се проведе ритуална среща на Съзаклятието „Умнокрасив“. Единствената точка на дневния ред беше „Възхвала на сбирток“. Под това заглавие беше обсъден романът „Оргазмоубежище“, който всички умнокрасиви страстно любят.

Ето някои от изказванията.

Проф. Н. А. каза, че романът е успех, защото той лично е видял как от кориците му излита зелен носорог.

Доц. А. Б. каза, че това навярно не е било носорог, а еднорог, и че той не е бил зелен, а розов.

Доц. Д. К. каза, че и двамата грешат, защото животинката всъщност била телец, при това златен.

Проф. А. К. каза, че наградата на сбиртока ще доведе в Пансиона нови награди и предложи себе си за следващата.

Проф. Б. П. каза, че еднорогът е долетял със син балон, но рогът му спраскал балона и това наложило подлепването му в манифактурата на Театралната зала.

Проф. И. П. каза, че тук не за първи път се говорят глупости, защото еднорозите имат крила и могат да летят, затова не ползват балони.

Проф. К. Ф. каза, че и той самият е от Източен Берлин, макар Авторът да не е от там.

Проф. А. Х. каза, че Авторът в действителност не може да пише романи, но щом печели награди за това, значи е романист.

Доц. Д. Т. каза, че книгата е откровение и че той е успял най-после да прочете заглавието й.

Авторът взе думата накрая и каза, че той е най-умнокрасивият в страната, защото е изрекъл цели две изречения на български в центъра на Лондон.

Всички участващи артисти станаха на крака и обещаха скоро да го балсамират и да му издигнат Пирамида. После дружно се покатериха в коша на балона и отлетяха към Кайро.

Единствено проф. И. П. остана да чака еднорога.

Към ку-ку-лтурния център на Пансиона:

…………………………………………………………………………..

Мнение на независим гражданин:

Обущарю, не по-високо от обувките!

Древногръцкият художник Апелес нарисувал картина на жена. Към него се приближил обущар, който му казал, че не е нарисувал хубаво единия сандал. Апелес направил препоръчаните корекции. Окуражен от това, обущарят започнал да дава съвети и по други детайли от картината. Тогава Апелес го погледнал строго и отсякъл: „Не по-високо от обувките, обущарю!“

Та и Г. Господинов откак му дадоха Букър (Booker Prize) почна да шета по всички телевизии и да дава акъл по всякакви теми. Тази сутрин даже го чух да се хвали, че след връчването на наградата при него дошли гърци, сърби, турци да ахкат как тази награда щяла да стимулира писателите от нашия регион.

Ми гледам, нашите комшии си имат къде-къде по-високи примери и стимули. Турция има Орхан Памук, Нобел за литература, 2006; Иво Андрич (Югославия) също има Нобел, 1961. А румънците имат Еуджен Йонеску, писател и драматург, световна марка в Театъра на абсурда. Гърците си имат Никос Казандзакис и „Алексис Зорбас“, донесла му световна слава след филма „Зорба гъркът“.

Така че, Господинов, стой си във (или близо до) Времеубежището, за да не изглеждаш като оня обущар.

Георги Симеонов, Фейсбук