Степан Поляков – КАЗУСЪТ „ГОСПОДИНОВ“

БЕЗ ШАНС ЗА УБЕЖИЩЕ /ПРИ НАС/

От известно време близки приятели ми правят забележка, че твърде често ебавам Нобела. Така е. Не е прилично, защото приличието е в мярката, а аз прекалявам. Но всъщност трябва да изясня. За никакъв Гошко не става дума, когато го споменавам. Той няма значение. Когато си присвоява чужди сюжети, образи, дори герои, това си е негова работа. И на онези автори, които е ограбил /не са малко, между другото/. Плагиатът в Литературата е онова, което е Ренегатът за Политиката. С разликата, че единият може да ощети ограничен, все пак, брой хора, другият да нанесе огромни щети на Обществото. Общото е, че са най-долна форма на живот от морална гледна точка.

Проблемът „Господинов“ е друг. Ако не беше той, щеше да е друго изпълнително, без грам въображение /задължително!/ и впоследствие разпасано селянче на държавна издръжка, синче на шефа на провинциалното ТКЗС, което трийсет години след падането на комунизма, ни плаши с Комунизма /“Времеубежище/. Петър Стоянов някъде до 94-95-а се криеше из пловдивските мазета да слуша Бийтълс, та да не го залови Държавна сигурност.

Георги Господинов спечели безброй наши и международни награди, източи /яко го източи/ държавния бюджет и накрая се сдоби с абсолютното защитно покритие на светец. А си казал, че е самозванец, а са те обявили за еретик. Какво е еретик в Литературното общество – Завистник, Лузър, Злобар, в крайна сметка, Путинист и Копейка. Да, ето, стигнахме, докъдето трябва. Гошо е проект, наистина общоевропейски проект, но нищо повече. Не писател, не поет, не дори есеист. С какво в момента се занимава Пропагандата на ЕС? С всяване на антируска истерия, единствено с това. От сутрин до вечер. Внимавайте, след Украйна Русия ще посегне на Европа.

И писателят обикаля Континента да плаши европейците. Рупор, Мегафон, тромба… Налудната Грета, но с два тома собствени глупости в джоба на сакото, докато плюска от коктейл на коктейл в българските културни центрове из столиците наоколо и по-далеч. Но той е с акъла си, за разлика от шведката. Пресмята печалбите си до последната запетая и удивителен знак. До последното изсиране на гаджето си. Мислех, че поне това той го е измислил, но не е. Обикновен Крадец на лайна. Господинов е и продавачът на фекалии, защото бизнесът с литературни изпражнения доста добре върви сред видиотената публика на Европейския съюз.

Крадецът днес ще получи поредната си литературна награда във Франция. Наградата „Жан Моне“. А кой пък, мамка му, е Жан Моне, щото гугутките не ни го обясняват? Един от идеолозите за създаването на Европейския съюз. Крупен търговец на коняк. Но несметното му богатство идва от друго. От търговия с оръжие. Този французин продава американско оръжие на европейците по време на Втората световна война. Позната схема, нали? Класически търговец на смърт е той. Каква ирония на Съдбата, днес авторът на „Градинарят и смъртта“ ще получи награда на името на Търговеца на Смърт. Все едно да има литературна награда „Круп“ или „Калашников“.

ОК, но дори в статия за Георги Господинов нека стане дума и малко за литература.

Може да сте чували, а може и не, защото от планетарната слава на Господинов, е много вероятно и да не е стигнало до вас, в същата Франция има писател на име Мишел Уелбек. Един от романите му се казва „Подчинение„. Обаче, за разлика от българския съперник, Уелбек наистина е световноизвестен, продал е милионни тиражи без никаква държавна помощ… Държава ли казах? Аха, да, не само че не е подпомаган от Държавата, тя го съди. Подсъдим е.

Но за какво пък ще съди Държавата един писател? Ето, веднага: На 10 ноември съдия от Нантер официално го привлича като обвиняем (mis en examen) за съучастие в подбуждане към дискриминация, омраза или насилие срещу група хора заради произхода или религията им. Поводът са негови изказвания за мюсюлманите в интервю от 2022 г. пред списанието Front Populaire на Мишел Онфре.

„Подчинение“ е роман за неизбежната ислямизация на Европейския континент. Уелбек е талантливият наследник на най-великата в журналистиката – Ориана Фалачи. Да, бе, съдят го за думи. Нали знаем, че всяко критично изречение към Властта може да бъде изтълкувано като „Подбуждане към дискриминация, омраза или насилие…“ както и всяка книга на Гошо – за литература.

Обаче какви съботни мисли минават през невчесаната ми глава. Ако у Гошо е останала поне малко човешка доблест, придобил е някакъв интелект от безкрайните си служебни пътувания и има една буква повече храброст от новопроизведените поетески, които будалка по провинциалните читалища, ще посвети словото си довечера /18 ч. западноевропейско време, областта Коняк/ в защита на колегата Мишел. То ще е достоен акт, подобен на онзи, когато български писатели отказаха да заклеймят съветския дисидент и писател Александър Солженицин като враг на Съветския съюз. Ето тогава бих се почувствал горд, че съм българин повече от всякакъв шибан „Нобел“. Нобел – и на негово име дават разни наградки.

Георги, имаш около четири часа да останеш с нещо в Литературата?… Повярвай, не е малко.