Борислав Цеков – CONTINGENT ELECTION

Какви са конституционните положения в САЩ при следните хипотези:

– ако гласовете в Избирателната колегия се разделят по равно; или

– ако никой от кандидатите не може да събере нужното мнозинство от 270 електори, защото изборните резултати в един или повече щати не са сертифицирани или са анулирани от съда.

Конституционната процедура първоначално е била уредена в чл. 2, ал. 1, т. 3, а след 1804 г. за такива хипотези се прилага 12-та поправка в конституцията на САЩ. Ето какво се предвижда:

Първо, електорите, излъчени от щати, чиито избори не са сертифицирани или са анулирани от съда, губят право на глас в Избирателната колегия, която трябва да избере президента и вицепрезидента.

Второ, ако гласовете в Избирателната колегия се разделят по равно, или при положение, че никой от кандидатите не получи необходимите 270 гласа в колегията, поради анулирани резултати от някой щат, то тогава се преминава към т.нар. условен избор (contingent election).

При това Избирателната колегия може да гласува само веднъж – няма прегласувания, балотажи и пр. Тази следваща част от процедурата – contingent election – протича в двете камари на федералния Конгрес. Долната камара – Камарата на представителите – избира президента. Гласуването става не според броя на конгресмените, а по щати – когресмените от един щат решават кой кандидат да подкрепят и гласуват с 1 глас от името на щата. Вицепрезидентът се избира от горната камара – Сената, с абсолютно мнозинство, т.е. поне 51 гласа.

В историята досега три пъти се е стигало до избор от Конгреса:

Самият Томас Джеферсън – един от „бащите-основатели“ на американската нация – е избран за президент именно чрез contingent election. При това след 35 неуспешни гласувания в долната камара в продължение на цяла седмица. Изборът му става едва на 36-я път.

Вторият случай е, когато през 1824 г. Андрю Джаксън печели народния вот и преднина в Избирателната колегия, но не достига до необходимото абсолютно мнозинство. Тогава, през следващата 1825 г. се провежда contingent election и Конгресът избира президент, но не Андрю Джаксън, а „победения“ от него в предните два етапа на процедурата Джон Куинси Адамс.

Третият случай е през 1836 г., когато Мартин Ван Бюрън и вицепрезидентът му Ричард Джонсън печелят народния вот, но Избирателната колегия избира само Бюрън за президент, а вицепрезидентьт не получава необходимото мнозинство. На следващата година се провежда contingent election и Сенатът избира Джонсън за вицепрезидент.

Дали ще станем свидетели на такова цялостно разгръщане на конституционната процедура за настоящите избори? Хипотетично е възможно, но това зависи изцяло от изхода на съдебните процеси за законността на изборите.

One comment

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *