Ивайло Стоянов на 24.06.2018 в 16:53 слаба е поезията на Мирела Иванова
ПЕТЪР ВЪЛЕВ на 08.07.2018 в 19:53 Да, не виждам нищо оригинално и вълнуващо в стиховете на Мирела Иванова. Като нея пишат стотици. Само че тя е лансирана. Това е разликата.
Слава на 14.07.2018 в 22:02 Мирела Иванова е име, което едва ли ще се запомни, както и името на мъжа й, Владимир Зарев, въпреки рекламния шум около него, както и името на прехваления Георги Господинов.
Ниа на 19.02.2020 в 17:41 Мирела и Господинов са двете страни на един и същи медал, наречен нагла и агресивна посредственост.
Източник: КЪМ СТАТИЯТА И КОМЕНТАРИТЕ
От няколко дена се опитвам да започна този текст и нещо все ме спира. Навярно нежеланието да бъркам пак в псевдолитературната българска клоака. Но от друга страна виждам, че извън виртуалното списание „Пеат некогаш„, няма други достатъчно теоретично подготвени и заедно с това жертвоготовни писатели, опитващи се да извадят българската литература от тинята. Само шестваща посредственост и нейните вечно наградени слугинчета-митконовковчета.
Горните коментари се намират в края на възторжен панегирик в чест на едно поредно безумие: новата стихосбирка „Седем“ на злощастието на постоталитарната ни шизофрения, облечено в тучните, но доста повехнали телеса на псевдопоетеската Мирела Иванова.
Не знам защо му е трябвало на Дачков да съсипва по този начин иначе сериозния си и добре списван сайт. Наследствена вярност към болшевишките кланове или просто сляпа привързаност към двете си дружки – журналистки от антибългарския сайт „24 часа“ и българомразкото радио „Дойче Веле„: Любослава Русева и Румяна Таслакова. Не знам и кой им е внушил на тези журналистващи нещастници, че могат да се изказват като последна инстанция за литературните явления. Журналистиката още не е литература, писането на посредствени злободневни пасквили няма нищо общо с поезията, чийто взор е вперен във вечността… или поне така би трябвало да бъде в истинската поезия, а не писаната за тоалетна хартия.
Хвалбите на двете колежки на Мирела Иванова напомнят на седянка, където три махленски свахи взаимно си показват чеизите. Но още по-опасна е заблудата на коментиращите седянката наивници, които, кой знае защо, мислят, че Мирела Иванова и престарялото й мъжле – гнил приплод на мизерен червен клан – пишат, за да останат в литературата. Това е трагична заблуда, двата щедро рекламирани от троцкистката неолиберална преса навлека със сигурност не си правят никакви илюзии, че ще напишат нещо трайно. За тях литературата е единственият бизнес, с който в посткомунистическа мутренска България мошениците още могат да се доберат до финикийски знаци под формата на щедри парични награди и отличия.
Не е тайна за никого, че неокомунистическа България три десетилетия вече се управлява от мутри, които са марионетки в ръцете на стари и престъпни червени кланове, маскирани днес като бизнесмени и мажоретки. Разликата между двете групи е несъществена и границата размита, през креватите на „бизнесмените“ мажоретките сами стават бизнес персони. Литературата също била бизнес – така се изходи навремето един грантомотивиран литературен „бизнесмен“, чиято основна бизнес функция се оказа усвояването на народни пари, дарявани му от партсекретарката Елена Костова. Но за това друг път.
По-страшното е друго: че мажоретките си повярваха, че са недосегаеми, осенени от божествен плам и гениални. Толкова се вживяха в своята безнаказаност, че няма вече на света психиатър, който да разбие илюзиите им и да ги приземи.
Особено е напреднал процесът при мажоретката Иванова, тя направо левитира във въздуха и пищните й форми отдавна не намират досег с планетата. Издава в неокомунистически издателства поетическите си безумия, каканиже бездарна проза и сама се хвали под текстовете си под различни фалшиви имена, а напоследък заплашва да напише и пиеси… Лудостта й явно е навлязла в последната и нелечима фаза.
Ще се спрем обаче само на един пасаж от нейно безумие, защото той показва нова фаза в шизофренните процеси на тази самозабравила се снахица.
След като присвоиха цялото национално богатство и се самонаграждават щедро вече три десетилетия, доостъргващи последните златни прашинки от ковчега на България, снахиците решиха, че вече могат да се разправят с доубитите си врагове. Мирела Иванова например си е нарочила един студент по химия, който се е самовзривил във входа на червената аристократка от село Мусачево и така й е развалил рахатлъка.
Следващият цитат от поетеската е изваден от сладникавия панегирик на ибрикчията Новков, посветен на развилнялата се и явно хронично незадоволена Иванова, чието мъжле преди доста време отпразнува в печата края на сексуалната си кариера:
Непознат никаквецо нещастен нещастнико
много мъртъв мерзавецо
мръвко транжирана и фасул неуврял
защо ни разтърси защо ни беляза
защо ни опръска защо ни оцапа
със своята кал
Бедно момченце алхимико бездарен
призрако в асансьорната шахта
поданико на самовзривяваща се държава
ще те отгоним все някога ще те отмием
със сто кофи хлорен разтвор
ще те изчегъртаме от живота си
който направо непредставимо как продължава
(Балада, посветена на момчето за мокри поръчки, студентче по химия… )
Тук няма да се спираме на някои твърде експресионистични и бликащи от оригиналност изрази като „непознат никаквецо“ или „нещастен нещастнико„, като се надяваме това да сторят вместо нас психиатрите. Трябва на всяка цена да й признаем обаче известна оригиналност в извайването на високохудожествената канибалска експресия „мръвко транжирана„, макар и това да е последвано от ново потъване в Марианската падина на образността с „фасул неуврял„. Нещо повече, съчувстваме горещо на поетеската, че е трябвало да изяде този неуврял фасул, в резултат на което читателите са потърпевши от нейните задни поетически канонади.
Няма да се спираме и на трагедията на опръсканата с кал злощастна Мирела – навярно парите от двете награди за тази безумна стихосбирка ще й стигнат да си купи парче сапун и най-после да се окъпе. Защото следващите серийни стрелби поглъщат цялото ни внимание:
„ще те отгоним все някога ще те отмием
със сто кофи хлорен разтвор
ще те изчегъртаме от живота си „
Тук вече става сериозно. Сто кофи хлорен разтвор не са сто кофи хлорофил, те са опасно оръжие в ръцете на безумеца.
Та така, няма да се спираме на другите изстъпления на канибалска лирика в стихосбирката, вече обещахме. Книга, донесла на каканижещото бездарие не само парични еквиваленти, но и сърдечни махания с ръце на издатели, припкане на критически олигофренчета по поетическите океани – като някакви си там клети бягащи по вълните, награди от стари дружки по графомания в литературния бизнес, възторжени размахвания на поетически чеизи по седенки и прочие бликащи овчи възторзи на българското постоталитарно безумие.
Изброените дотук са неспасяеми. А студентът се е спасил сам и няма да прочете разюзданите глупотевини на поетеската. Докато същото не може да се каже за нас, уви!
………………………………….
Още мнения за „най-бездарната лизачка“ Мирела и нейното „творчество“, взети от нета:
- Абе няма ли други поети кадърни тази България, освен овластените поети? Текат от днес Яворови дни в Чирпан и наглото плюшено мече Атанас Капралов, дето ухае на червено връзкарство отвсякъде, се набутало и там да представя своята стихосбирка „Приближаване до взрива“. Къде ли не обиколи България той да си представя книгата с общинарски пари, за да стане от световно неизвестна до български известна. По него лети Мирела Иванова, чиято посредствена и беззвучна поезия са длъжни да слушат вси общини и гости на общините, защото е съпруга на Владимир Зарев, досадния романист – за да го четеш, трябва да му прескачаш бая излишни страници.
- Отвратен човек: Странно е поставянето на името на вечния, но много талантлив аутсайдер Константин Павлов до това на най-бездарната лизачка на всички власти и режими Мирела Иванова. Това го е написал със сигурност човек, който нищо не разбира от литература и случайно е попаднал в нея.
- Това не е поезия, а влагалищните сънища на дърта нимфоманка – графоманка.
- Мирела се е закахърила за България. Забрави как се нагаждаше по татово време и какви метани правеше, за да стане ПОЕТЕСКА ….
- Отвратен софиянец: Литературата не е състезание по гръмогласност и рекламни стратегии, твърди поетесата и ни уверява, че най й лежи на сърце „Родина“ от Яворов. Няма как да й повярваме, патетичните й слова отдавна не ни трогват, защото е известна с циничната си пробивност, с агресивната и гръмогласна самореклама, която натрапва на всички и навсякъде.
„Без никой да попита наследниците на Константин Павлов гениалното му стихотворение става част от амбициозния спектакъл. Явно драматургът Секулов, режисьорката Добрева и поетесата Мирела Иванова, представител на Народния Театър, не са чували какво е това авторски права. /Иванова е и главно действащо лице в журито за наградата „Константин Павлов“/
Не са чували, но сега ще се разчудят как да обясняват своето необяснимо невежество – да използваш чужди произведения без разрешение е равносилно на литературна кражба. “
Румен Леонидов
Фактът, че един талант те е опипал навремето, не те прави нито равна на него, нито ти дава право над творбите му.
https://www.facebook.com/photo/?fbid=389553803853293&set=a.134068619401814
Линкът не се отваря, другото при Румен го прочетох.
Ето какво казват хората по темата, жалко, че е анонимно:
„Отвратен човек: Странно е поставянето на името на вечния, но много талантлив аутсайдер Константин Павлов до това на най-бездарната лизачка на всички власти и режими Мирела Иванова.“
„Отвратен софиянец: …патетичните й слова отдавна не ни трогват, защото е известна с циничната си пробивност, с агресивната и гръмогласна самореклама, която натрапва на всички и навсякъде.“
Видях снимката. Според мен – Павлов просто се е подпрял, защото за него явно липсва стол.
Иначе – ако броим всички обарали я старци, трябва да дадем на Мърла правата над половината ни литература май.
…………………………………………..-
Разбрах защо е публикувала тази снимка. Мърла смята, че като се е снимала веднъж с Константин Павлов, това я прави равна на него по талант и морал, освен това й дава права над творчеството му.
Да има да взима!
Донка Павлова, дъщеря на поета Константин Павлов:
„Доста се чудих дали да мълча и да действам с адвокат, или да реагирам шумно. Изпревари ме Румен Леонидов – по-долу споделям текста му. Благодаря му!
Реагирам, защото днес много „литературчици“ се впиват като кърлежи в поезията и името на Константин Павлов.
Не обсъждам елементарни авторски права – за това има адвокати. Има и почтеност.
К.П. си е пазил и опазил името чисто и смятам за мое задължение да продължа да го пазя.
Няма да позволя на никого да смята, че има монопол или каквото и да е право над името му и написаното от него. Оттеглям доверието си от всякакви настоящи и бъдещи инициативи ползващи името на Константин Павлов без изрично писмено да съм дала съгласието си!“
Донка Павлова е права, да се изкарват пари с името на К. Павлов е нагло, още повече, че приживе той беше низвергнат и забранен автор. Забранен именно от роднините на тези, които го ползват така безсрамно днес. Например Мирела Иванова, снахата на соцугодника Пантелей Зарев.
Има ли нужда да се подчертава отново, че Константин Павлов и Мирела Иванова са нравствени антиподи – той беше почтен и талантлив – всичко, което тя не е и никога няма да бъде.
Много хора мислят, че тя /Д.П./ вече е омърсила името на баща си, като е допуснала подобни навлеци да раздават награди с неговото име.
Аз се съмнявам, че Донка Павлова познава добре коварствата на литературния живот в България. Тя е художник и стои далече от тази миазма. И явно е наследила борбения дух на баща си, затова да не я отписваме!
Иначе всичко е наред. Амелия Личева назначава Мирела Иванова за член на редколегията на присвоения „Литературен вестник“, Мирела Иванова пък й връчва наградата „Константин Павлов“. Както казах вече – нормално е. Алъш-веришът върви.
Но разбирам извора на гнева ти. Тя всъщност е евтина манипулаторка, която ту се снима с писатели, ту с котките им. Пък разни верни пажове уж веднага разпознават чия котка е това и възторжено пеят патетични химни. Събира около себе си лесни за умствена обработка хора и така просперира от човешката глупост. Долно създанийце! Долни създанийца!
…………………………
Благодаря, че ми пишеш. Надявам се, че не те дразнят малките редакторски намеси, стремя се да съхранявам същността.
Понякога човек го хваща срам от нашите интелектуалци.
Е, не ги наричай така. Това са гладни за мърша хиени.
……………….
Блокирай ги, не си пилей времето. Нашето много напредна, но и тяхното е към края си.
Не спирам явно да се изненадвам колко успешно ловят риба в мътни води някои евтини словоблудки.
Ами страната ни отдавна е превърната в блато, в чиито тресавища се въди тлъст шаран. А в село Мусачево местните ловджийки навярно го ловят с голи ръце.
Все пак не я титулуваха за „поетеска на мира“, Коминтернът даде мангизите в Гданск на снахата на друг комунист май. Явно има по-заслужили от мусачевската сваха – всякакви там лесбийки, педерасти и пишещите за тях платени идиоти от 666-те пола. Стринката от Мусачево трябва повече да се постарае занапред, например да снима внученката на плажа за любителите на по-крехка плът, дъщерята да се поразсъблече още малко по фейсбук и да развее знаменцето с дъгата. Не че не се стараха и трите, но явно не е достатъчно за кукловодите им от ЛГБТ.
Представям си какви възторжени слюнки щяха да хвърчат, ако й бяха дали наградата. Като онази на Бурда, който беше раздал по една средна месечна немска заплата на около 20-30 графомана от соцлагера – нещо като малка милостиня за аборигените от Изтока. Но ако й четеш биографията – наградата е дадена само на нея, и то за „модерна“ поезия.
Следва фотка с котка, познайте чия е котката!?
Евтина манипулаторка!
Не я мисля. Такива като нея винаги намират откъде да докопат още пари.
Фотка с котка ми хареса.
И аз не я мисля, но мисля за зарибените й жертви, които наивно вярват, че някакъв магнат като Бурда е прочел глупотевините на поетеската ни, изпаднал е в луд възторг от „модерността“ на стихоплетствата й и й дал награда за тях. Докато истината е, че е имало пари за даване срещу намалени данъци и синодалните старци са уредили мажоретките си на яслата.
Фотка с котка.
Не я мисля. Ще я замерят с някоя утешителна награда от българските пари. Те се крадат по-лесно, а и европейските фондове са в ръцете им. Международните награди явно са запазени за друг, знаем кой.
Да, знаем за кого. Той явно се съблича по-бързо и по-където трябва, а мърлите са вече грохнали и не могат да поддържат темпото му. Мафиотският кръг Прокопиев обира редовно парсата.
Ето тук например Кръгът го готви за министър на културата. А Мърла навярно ще им танцува ориенталски танци и ще им вари турски кафета на пясък. Иво Инджев ще им свири на балалайка.
„Христо Иванов: С ГГ /Георги Господинов/ е говорено, но не от името на ГС, не и от такава общност.
Георги Илиев: Като вземем властта, става за министър на културата.
Нойзи: (на шега) Еее, не (смях).“
Връзката Господинов и Прокопиев
България е благословена от боговете страна, но си няма елит. Пропаднали хора се захващат с всичко и така провалят и държавата. Щях да живея другояче, ако познавах бъдещето и знаех, че „елит“ ще ми играят отроци на червените престъпници. С подкрепата на Посолството, разбира се.
Права си, ама може би и теб ще те купят.
Извини, трябваше да го напиша, много ги купиха.
Ако искаш трий.
Когато човек се прежали, цената му става много висока. Съмнявам се, че някой ще плати такава цена. А и защо да си харчат парите, аз съм далече и съм от тези, които загубиха битката на 9-ти септември. Това в България е завинаги.