Ганка Филиповска – НОМЕРЪТ Е ЯКА ЧАЛГА…

Вчера попаднах на пост в най-голямата читателска група „Какво четеш“ – стихотворение на непозната за мен поетеса (какъв пропуск, какъв срам), което даже било текст на известна песен на известна Райна.

Впечатлих се фатално и тъй ме напъна творчеството, че не се трае – вулкан бе, хора, велика работа! Публикувам и двете стихотворения и заживявам с надеждата, че и моето ще бъде забелязано и даже композиторът на хита „Жаба влачи телевизор с нокторезачка“ ще напише музика за него.

Колкото до стихотворението на утвърдената поетеса, засега то е с 1100 лайка и 58 споделяния. (Пукнахте ли се, поети, с тъй изящните куплети?! Номерът е яка чалга – туй го знае всяка гарга!)

Ивайла Тодорова

НЯКОЛКО РОКЛИ

Имам за хвърляне няколко рокли.
Не че са вече съвсем демоде.
Нито са скъсани, нито са кофти…
Нито са евтини. Как и да е.
Имали памет тъпите дрехи.
Памет, каквато ми липсва на мен.
Сещат ме вечно, мътни ги взели,
за кофти човеци в кофти момент.
Сещат ме как съм обичала много.
Как съм си тръгвала в два през нощта.
Как във таксита съм вила от болка.
Колко сълзи си избърсах сама.
Имам за хвърляне няколко рокли.
Нямам достатъчно място за тях.
Нямам единствено там в гардероба.
Виж във сърцето ми, там ги прибрах.

НЯКОЛКО РИЗИ

Имам за хвърляне няколко ризи.
Напълно са здрави и даже са шик.
Правя го твърдо и няма капризи,
подритвам ги мъжката с марков чепик.
Имали памет тез тъпите дрехи.
Такава, каквато ми липсва на мен.
Помнят те, мама им бойни доспехи,
какъв съм се връщал – пиян и ранен.
Сам и натирен от някаква кръчма,
безстрашно съм хващал случайно такси.
Пял съм, ругал съм, вмирисан на бъчва,
и кой ли бакшиш не ме мен разкраси?
Рицарят храбър на всякакви маси,
обзет от дълбока вселенска печал,
как да си спомни адреса, ебаси,
когато е лъв, Казанова и крал?
Гушнал любовно клозетна чиния,
надавал съм яростен, горестен рев,
нямал съм сили дори да измия,
пълзял съм геройски, и то на верев!
Ризи скатах зад сърдечните клапи,
почакай – шегичка бе, моя любов!
Виж под леглото: плюс мръсни чорапи,
обаче пък аз съм съвсем като нов!

………………………….

ПС: Автор на великолепната пародия на първото стихотворение е моята колежка от Факултета по журналистика към СУ „Кл. Охридски“ Ганка Филиповска.

Н. Андреева

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.