Ирини Зикидис – ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ЗА ЧЕТЕНЕ КНИГА

Докато си карах карантината в Лондон, прочетох „Despised: Why the Modern Left Loathes the Working Class” на Paul Embery. Общо взето, задължителна книга, която вдигна много шум във Великобритания, най-вече заради факта, че авторът й е политик от Лейбъристката партия. Сурова и болезнена книга, която не спестява нищо.

Сигурна съм, че за човек като Ембъри, който се самоидентифицира като силно ляв, е било доста тежко да я напише. Дебело подчертавам факта, че само в България радетелите на неолибералната идеология се бият в гърдите, че са десни. Тая глупост я няма никъде другаде, и на Запад хората с либерални убеждения се наричат либерали (не по Хайек!), неолиберали, леви, левичари, прогресисти, марксисти, троцкисти и т.н. Но не и десни. Тая глупост я има само в главите на симпатизантите на Да България у нас.

Та Ембъри, самият той ляв, прави доста прецизна дисекция на лявото движение през последните години, коментирайки откъсването на съвременното ляво от корена му (борбата за социална и икономическа справедливост) и днешните му каузи (мултикултурализъм, миграция, феминизъм, политическа коректност и еднопосочна толерантност).

Изводите му са доста нерадостни. Силно ви препоръчвам да си поръчате книгата от Амазон, а аз само ще предложа няколко набързо преведени параграфа от нея:

„На всички, които изпитваха носталгия по миналото, им беше казано, че работническата класа трябва да се ориентира към глобалния свят, в който концепциите „граници” и „национален суверенитет” са маловажни, традиционните ценности – като семейство и патриотизъм – остарели, защото хегемонията и бъдещето приндалежат на либералния прогресивизъм.

… Това бяха почтени, работещи, толерантни хора от онази порода, на която Британия дължи успеха и просперитета на нацията за поколения наред. Всичко, което те знаеха, внезапно се трансформира пред очите им, а мажоретките на глобализацията им повтаряха, че това е за тяхно добро. Че ще им донесе икономическо благополучие и културно обогатяване. Уви, хората не се обогатиха нито финансово, нито културно, нито духовно.

… Тези хора бяха изоставени. Там, където цареше хармония, вече има раздор. Една солидна, стабилна прослойка от работещи беше предадена, а лидерите й изобщо не разбираха за какво става дума. И така се стигна до извода, че щом работническата класа не вижда ползите от либералния прогресивизъм и не разбира какво е добро за самата нея, значи просто е глупава.

… В момента имаме нова национална религия – либерализмът, и ако някой дръзне да богохулства, незабавно ще бъде заклеймен от нейните пророци и последователи. Хора с позиции и кариера може внезапно да загубят всичко, ако дръзнат да изразят несъгласие. Разумни аргументи, цивилизован дебат и различни гледни точки вече няма – печели онзи, който заяви, че е „обиден”. Затворили сме се в ехокамери и сме се бронирали с драконовски мерки срещу „речта на омраза”, само и само да отблъснем противоположно мнение, и да наложим със сила правата вяра. И всеки, който поиска да я напусне, трябва да е готов да понесе последствията. И в тази задушаваща нова реалност, лявото се потопи в деструктивното русло на политиките на идентичността, в която малцинствата бяха класифицирани по раса, пол, религия и сексуални предпочитания, и жигосани като вечни жертви, които следва да бъдат опазени от опресивното и привилегировано малцинство.

… Решението на лявото да се фокусира върху политиките на идентичността беше катастрофално. Вместо да се занимава с основните си приоритети като сигурност на работното място, добро заплащане, пенсия, и т.н., лявото се омота в битки за уникалните качества на всяка малцинствена група. Лявото чисто и просто спря да се бори за работническата класа и се зае с биологичните характеристики, сексуалната ориентация и религията на една малка прослойка от обществото, която се оказа вечната жертва.

… Изведнъж се оказа, че модерната левица и работническата класа обитават паралелни светове и се мотивират от конфликтни приоритети. И лидерите на модерната левица започнаха да третират работническата класа като досаден стар роднина. Искат настоятелно неговия глас на избори, но не искат да ги видят с него на улицата.

… Старомодните понятия като патриотизъм, дисциплина, съвест, любов и грижа за семейството, почтеност, уважение към традицията, морал, християнска вяра и свободна воля – стълбовете на британското общество, бяха срутени. Тяхното място беше заето от свободната любов, наркотиците, крайния индивидуализъм, разводите, презрението към традицията, юношеската бременност, постепенното увеличаване на престъпността по улиците и отказ за носене на персонална отговорност от собствените действия. За няколко десетилетия беше разрушен старият универсален морален код. За съжаление, социалният и културен радикализъм на левицата по никакъв начин не беше съпътстван от съответния икономически радикализъм. Напротив, икономическата политика на лявото се оказа пълен провал.

… През 2001 година 80.86% в моя квартал се идентифицират като „бели британци”. Само 10 години по-късно, те са 49.46%. В предишния ми квартал, тази цифра от 74.9% е паднала на 37.1% през 2011. Челюстта ми увисна, когато наскоро на улицата един човек, преди да ми поиска огънче, тихичко ме попита „Извинявайте, говорите ли английски?”

… Това, че хората имат проблем с цвета на кожата на новодошлите е лъжа. Всъщност, хората търсят нещо много повече от пигментацията на кожата. Неща като социална и културна солидарност, споделено разбиране на обичаи и традиции, обща ценностна система – всички онези фактори, на които се крепи една стабилна общност.

… И посланието на политиците – че хората трябва да прегърнат този нов, „вибриращ” мултикултурализъм, който ще обогати и разнообрази Великобритания, просто беше отхвърлено.

… Когато написах в Twitter, че лидерите на левицата сме предали традиционната работническа класа, един човек, самоопределил се като комунист, написа отдолу „Традиционна работническа класа? Jesus Fucking Christ, защо просто не кажеш „белите”?

… Бруталната реалност за нас, левите, е, че мултикултурализмът, вместо да донесе сплотеност и хармония в обществото, всъщност доведе до обособяване на монокултурани гета, в които живеят паралелно религиозни етнически групи. И честно казано, безсмислено е да упорстваме и отричаме този факт. Доказателствата са навсякъде около нас. Лявото направи фатална грешка.

… Разбира се, всичко това беше направено от лидерите на левицата в името на „свободата”. Както винаги. Както при всяка революция. И както обикновено става с революциите, сметката пристигна няколко години по-късно и чак тогава стана ясно каква е цената, която трябва да се плати.

…И какво прави левицата оттук нататък? Можем да продължим да наричаме опонентите си расисти, фашисти, ксенофоби и реакционери. Можем да продължим да обливаме с презрение „тълпата”

… А можем и да спрем да бъдем гротескната карикатура, в която сме се превърнали… Можем и да спрем да бълваме клиширани обиди, да създаваме токсична атмосфера и да убиваме свободната реч.”

Няма да коментирам главата за исляма, че пак ще ме баннат за месец. Приятно четене.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.