Ирини Зикидис – ОТ ПЪРВИЯ РЕД

“Ще гласувам за „Да България“, защото знам, че ще изчистят кочината, ще въведат съдебна реформа и ще се справят с мафията. А на неолибералните им глупости въобще не обръщам внимание, и без това няма да хванат дикиш тук”.

Това ми писа наскоро един Фейсбук приятел. Всъщност, това съм го чувала от много мои приятели – факт е, че съм заобиколена от доста хора, които искрено подкрепят „Да България“. И спорим до кръв как така хем поддържам “борбата с мафията” (колкото и да съм скептична към резултата), хем се инатя като магаре на мост, че “неолибералните глупости” не само ще хванат дикиш, но и ще бъдат прокарани с предимство.

Всъщност, много е просто. Знам, че който плаща, той поръчва музиката. И могъщите външни сили, финансиращи либералната партия в България, няма да махнат снизходително с ръка и да кажат: “Абе, я си оправете там кочината, пък с миграция, бежанци, мултикултурализъм, ислям, джендър идеология и разрушаване на християнската основа на Европа няма да ви занимаваме. Ще си ги прокарваме навсякъде другаде, но без България”.

Мисля, че знам защо хората разсъждават по този начин. Първо, аз съм жив свидетел как 30 години подскачаме от възторг при всеки нов месия, който „ще оправи България” и ще „отреже пипалата на октопода”. И после го псуваме, защото се е оказал сейм шит като предишните месии. Така че чудо не чакам.

Но разбирам еуфорията на по-младите, незиживели моите разочарования и моята горчивина, които наистина мислят, че ей сега, „само ние – добрите и правилните, да вземем властта, и ще победим лошите и корумпираните веднъж завинаги”. Няма аз да ги разубеждавам, реалността, така или иначе, няма да им го спести. Ще има едно голямо ШЛЯЯЯЯЯС през лицето, както се случи с мен и с още стотици хиляди, преживели и СДС, и Царя, и Герб, и Слави.

По-сериозната причина, обаче, е, че тези хора наистина не познават процесите, които трансформираха Запада последните двайсетина години. Вероятно защото живеят в България и ежегодишните екскурзии до Париж, Барселона и Лондон едва ли им позволяват да видят ясно трансформациите. Докато ние, които наблюдаваме процесите от първия ред, знаем за какво говорим.

Една голяма част от тези хора все още обитават неадекватната вече парадигма на студената война, и не могат да повярват, че Западът от консервативен, национален и десен, днес вече е либерален, глобален и ляв. Тези хора ми казват „Глупости, Западът да е ляв?! Че нали отрича комунизма?!” Е, тук е голямата изненада. Да, Западът отрича комунизма. Източния комунизъм. Комунизмa на СССР. Дори го нарича “vulgar Marxism”, и ни обвинява, че сме извратили идеите на Маркс, Троцки, Ленин и Маркузе.

Ще ви преведа само няколко цитата от линковете към няколко задължителни статии от реномирани американски и британски медии, които прилагам по-долу: „През 1990 година, според изследване на the Higher Education Research Institute (HERI) at UCLA, 42% от професорите в САЩ се идентифицират като „либерали” или „крайно леви”. През 2014 година, те вече са 60%.”

Още през 1989 година, Jonatahn M. Wiener, професор в Калифорнийския университет, казва: „Марксизъм и феминизъм, Марксизъм и деконструкция, Марксизъм и раса – ето това са вълнуващите днес дебати.”

На сайта RateMyProfessors.com, където студентите оценяват професорите си, има стотици мнения като следните: „Трябва да се преструваш на марксист, ако искаш високи оценки” и “Ще вземеш изпитите със сигурност, ако демонстрираш, че изповядваш марксизма.”

Не по-малко любопитен е сайтът на „Студентите марксисти” във Великобритания. Марксистите от Университета в Кеймбридж заявяват, че „участват в стачки на профсъюзите, движението „Black Life Matters“ и климатичните промени”.

Също така ви черпя с едно скорошно видео от Великобритания – млади, вероятно образовани момичета и момчета, крещят „Чърчил е бил расист“ и се опитват да бутнат статуята на най-великия британски държавник, пазена от няколко момчета от Милуол – вероятно необразовани футболни хулигани. И тези сцени едва миналото лято бяха хиляди във Великобритания.

Истината е, че марксизмът превзе западните университети. И този факт се използва изключително умело, с инструментална цел, от управляващите елити. Не защото вярват в него, а защото им позволява да направляват масите в нужната посока. Забелязахте ли, че „либерали” и „крайно леви” са поставени в един кюп, и са противопоставени на „десни и консервативни”? Искате да ми кажете, че в цял свят каузи като „мултикултурализъм, политическа коректност, джендър идеология, права на потиснатите малцинства” се прокарват от хора, самоидентифициращи се като леви, марксисти и троцкисти, а само в България това го правят „десните” от Да България”?!

Ако го мислите наистина – моите съболезнования за непростимите пропуски в познанията ви. Ако вие сте симпатизант на „Да България“ и искрено вярвате в гореспоменатите каузи, то вие сте ляв. Каквито са и лидерите ви. Достатъчно е да си спомним, че лидерите на „Да България“ произлизат от редиците на червената партийна номенклатура, за да разберем, че всичко си е на мястото.

И нефелните коментари като „Ама те не са виновни, че родителите им са били на високи позиции в БКП” са именно нефелни. Защото в България червената номенклатурата се превърна не просто в управляваща класа, а в управляващо съсловие, при което позицията, йерархията и най-вече привилегиите се предават по кръв, по произход, в рамките на семейството. Елитът на старата система я бутна, за да си осигури място в новата система, като осребри позициите си, трансформирайки старата партийно-номенклатурна власт в икономическа и политическа.

Въобще, много е забавно да се наблюдават процесите в „дясната” партия на България, изповядваща лява идеология. И в България се случва същото, каквото се случва последните десетина години навсякъде – инвестират се сериозни суми в „инфлуенсъри”, „ъпиниън-мейкъри” и „носители на експертиза”, чийто медиен образ методично и внимателно се излъсква и свързва с „правилни” каузи. Раздават се награди, печелят се един след друг „важни проекти”, едни „наши хора” номинират други „наши хора” за участие в престижни международни събития, или ги канят редовно като „експерти” в радио и телевизионни предавания.

А в момента, в който се прецени, че въпросните „наши хора” са достатъчно популярни в обществото, се подготвят за вкарване в политиката. Е, понякога някой наш човек вземе, че се престарае, и нарече Левски „лайно”, или пък лъсне като долнопробен доносник, та после спешно трябва да му се излъска имиджът, но колко му е. Винаги има някое телевизионно предаване, в което да се вкара, за да се удари една боя на репутацията.

И накрая, моля ви да прочетете статията в The Economist. Тя разглежда една много гореща тема в съвременното западно общество, а именно смяната на пола. Нямам съмнение, че тази тема ще стане много гореща и у нас, и внезапно ще измести темата за съдебната реформа и „кочината”, ако либерална партия вземе властта.

Обърнете внимание на петициите за уволнение на професори, които са казали, че „полът е биологичен, а не социален конструкт, и фактът, че един мъж се чувства като жена, не го прави жена.” Вижте онази част, която разказва за репресиите срещу жените, споделили, че се чувстват некомфортно, когато транс жени (в някои случаи просто облечени като жени мъже) влизат в съблекалните или душовете.

Верооятно ще ви бъде интересно да разберете, че днешните леви са готови за властта, защото изповядват най-важното – нетърпимост към свободното слово, репресивни мерки към инакомислещите, скудоумие, пошлост и безкрайна наглост.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.