Преди няколко години имаше едни грантове, давани по проекти за „Разобличаване на българските исторически митове“. Официално заявената цел беше да се бори кръчмарският патриотизъм, да се подобрява междусъседският климат, както и постепенно да се изгражда една мултикултурна, а в последствие универсална общност, като кулминация на европейската, а по-натам и световната цивилизация.
Под шапката на тази идея закипя трескава дейност, къде платена с въпросните грантове, къде доброволна и безплатна. Започна се със спешна ревизия на минали събития, която за нула време се превърна в карикатурен прочит на историята. Завоевателите се превърнаха в съжители, че дори жертви, а петвековното спиране на прогреса на един народ внезапно разцъфна под формата на благоденствие и рахатлък.
След ревизирането на важни за българската национална идентичност събития, логично изникна въпросът какво да се прави с довчерашните скъпи на сърцето на всеки българин герои. И тук решението беше просто – омаскаряване. Борци за свобода, дали живота си за отечеството? Глупости. Обикновени кокошкари, тръгнали да се бунтуват срещу законната власт. Левски – еманацията на всичко свято за всеки българин? Глупости. „Пълничък“, „изнасилвач“ и „лайно“.
После дойде истинското развихряне. Гласуване Ердоган да ни пази небето и да правим обща флотилия. Прием на „сирийски“ емигранти от Афганистан, Пакистан, Еритрея и откъде ли не, ама те поне се оказаха по-умни и избягаха. Тотално отричане на традиции, обичаи и въобще на всичко, което е спасявало българската идентичност в продължение на пет тъмни и страшни века.
Под флага на плюшенобонбонената филантропия, въодушевените от собствената си претенциозна и фалшива възвишеност хуманисти наложиха нечуван терор във Фейса. Я си казал, че обичаш Левски и Ботев, я си се оказал примитивен ракиен чобанин. И всички, които систематично роптаеха срещу тая величествена глупост, моментално бяха набедени за платени кремълски тролове.
После дойде Тръмп, грантовете намаляха, но не и нихилизмът. Днес прочетох изказването на една дама за Ботев. ‘Ботев не е нито гениален, нито велик, нито голям поет’. Ок, правото на мнение е свещено, ама точно на този ден ли ма, бульо? Точно днес, на рождението му, ли трябва да протегнеш лепкави пръстенца и да оставиш мазната си следа по човека, толкова огромен, толкова велик, колкото никога не можеш да разбереш?
Презирам ви.
Презирам ви толкова дълбоко, колкото не можете да си представите.