Когато самозабравили се родни грандомани публикуват портрети на лъскавите си женчета, на преуспяващите си, задължително на запад от Калотина, дечица, или се обграждат с многобройни поддакващи фенове, за да оплюват хорово тази или онази група неудачници, като нас с вас тук, например – това мога до известна степен да го обясня и приема дори.
Слабо нещо е човекът, а егото не му дава мира и го гризе отвътре – като червей загниващата плът.
Но когато обект на гавра станат българският език, националната ни история и родината ни, тогава отказвам да разбирам. България – от преболедувана болест, се превръща в стара боляща рана.
Толкова народи не създадоха собствен език, не оставиха културна следа, извършиха нечувани зверства спрямо хуманизма – и пак намират сили да живеят и да ни навират в очите славното си минало.
Само ние чоплим старите си комплекси като стари и незарастващи рани – че като ни боли нас, да страдат и другите.
Народе?!