Наталия Андреева – ИЗБИТИТЕ В БАЩИНОТО МИ СЕМЕЙСТВО ЗА СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ

Родоначалник на рода ни е хайдутинът Каракольо, издаден при слизане от планината в къщи. Турците го залавят и изколват на дръвника него, жена му и 6 от децата му – общо 8 човека. Спасява се само най-малкото момче – Георги, скрило се от страх под едно корито в двора.

Георги има син Никола, който ми е прадядо, знам нещо само за двама негови сина: Михал, убит като четник в четата на Тодор Грудов и дядо ми Тодор – убит в Марсилия по време на ПСВ. Общо двама от синовете на Никола загиват от неестествена смърт.

Дядо ми Тодор Николов има първи син Васил, когото полицията пребива в участъка си и той умира от последиците на побоя. Стават 11 човека дотук.

По бабина линия сме от рода на Стоил войвода. Прадядо ми Енчо, бащата на баба ми Дена, е негов първи братовчед. Турците убиват Стоил и двама негови братя, общо 14 човека от двете страни на бащиния ми род дотук.

Имало е и още убити от това семейство, но не се знае нищо за тях, защото прабаба ми Мара и мъжът й Енчо бягат от турската потеря от Новозагорско и се установяват в с. Евренлий, днешното  с. Железник, Карнобатско.

Чичо ми Никола и баща ми Андрей са политзатворници от Белене, комунистическия Аушвиц. Баща ми преди това има като земеделец още два концлагера – един в с. Гиген, Плевенско, и един на п-ов Атия, Бургас, където го заварва Девети септември.

Записа го Наталия Андреева, за да се знае и да не потъва в забрава.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.