Наталия Андреева – КОГАТО СИ ГЛУПАК, ТО Е ЗАВИНАГИ

Тази статия беше пусната преди няколко години в сайта „Книги Нюз“ на покойния вече Стоян Вълев. На други места не е публикувана от мен и не мога да нося отговорност за масовото й разпространение в нета. Възстанових я след свалянето на сайта на Вълев от сървъра, за да изоблича неолибералния мошеник-мишок Михаил Неделчев, който безсрамно лъже, че не чете подобни статии. Е, дори лъжата да е вярна, други явно ги четат, щом я намирам на толкова места – факт, който ми помогна в случая за възстановяването на този текст. Колкото и да е голям страхът от казване на истината, все някой ще я каже пак, за печал на миришещите вече на гроб мишоци. Наистина е печално за плъховото съсловие, че всички не можем да умрем наведнъж.

За съжаление отново се налага да си бъркам ръцете в отпадъците на българския, уж литературен, живот. Макар че е безсмислено да оспорвам дрънчащата простотия на един самозабравил се самозванец като Михаил Неделчев: неуспял критик, неуспял политик, неуспял издател, неуспял партиец, неуспял съпруг, неуспял мераклия, неуспял мръсник… даже последното не му се удаде докрай, и за това се искат качества.

Хейтърството, в което нещастното старче ни обвинява, е добре описана в печата манипулация, за която ще стане дума по-нататък. Достатъчно е човек да погледне какви ценности съм отстоявала през целия си живот, какви ценности отстоява и Стоян Вълев на сайта си Книги-нюз. Слава Богу, със Стоян сме написали толкова много положителни статии за успехите на наши колеги писатели, че веднага лъсва манипулативността на подобно обвинение. Цялата беда на батемишовците е, че не харесваме мишоци като тях, но едва ли има някой, който да ги харесва. Освен конкубините им, ала на тях щедро им се плаща за това.

Но какъв е всъщност нашият грях пред този шут на прехода?! Ние му пречим да присвоява и усвоява мангизите на фондациите и да плаща с тях на конкубините си от двата пола. А те не вършат интимните си услуги безплатно. Даже и един обикновен литературен сайт му пречи. Не вървят на хубаво работите на бате Мишо Либерало, няма вече кой да му вика сладичко от постелята: „Остани себе си, бате Мишо!

Тук няма да се впускам подробно в мизериите на Либерало, още повече, че те многократно са дискутирани в печата. За тези, които не знаят, бате Мишо е бивш и настоящ галеник на диктатурата, бивш редактор в издателство „Български писател“ и бивш художествен ръководител на кремиковския литературен клуб „Пеньо Пенев“. Също така бивш депутат, бивш храненик на бившата Радикалдемократическа партия, която ни зарадва и с настоящето недоразумение Надежда Бившамихайлова в политиката. Една от батемишовите креатури, чрез които епилираното пигмалионче си отмъсти на изриталата го от себе си политика, преди да си отмъсти на литературата ни.

Ех, докато можеше, бате Мишо подпираше с плам задните части на подобни женчета по пътя им към върховете, но нито веднъж не им плати за услугите от собствения си джоб, а все от обществената каса. Не смея, поради което, да кажа, че бате Мишо е и бивш честен човек, не съм убедена, че някога е бил такъв.

Уикипедията услужливо ни подсказва, че той е, или поне е бил, председател на Дружеството за либерално знание и либерални проекти „Гражданин“. Член на Изпълнителния комитет на Либералния интернационал като постоянен представител на РДП. От юли 1998 г. е съучредител на Либерално-демократичния съюз и негов заместник-председател. Някои споменаха в печата и за секретарство при Георги Джагаров, други – за слугинаж при любимия критик на Тато Пантелей Зарев, трети дори го заподозряха във връзки с Държавна сигурност.

Няма да си правя труда да проверявам подобни факти, защото и без тях падението на бате Мишо е толково голямо, че не се нуждае от нови подробности. Скоковете му са наистина кралимарковски: от радикал – либерал, от структуралист – политибрикчия, от дегустатор – кумче. Обаче повтарянето на думичката „либерал“ все някога ще ни доведе до истинската същност на този безогледен кариерист.

На всички вече ни стана ясно, че батемишовците нямат нищо свое за продаване: ни трудолюбие, ни ум, ни талант, ни съвест, ни морал. Те могат да продадат на световната олигархия само нас, българските интереси, самата България. И те ни продават, без да им мигне окото. Бате Мишо Либерало е една от основните причини за падението на нашата страна, на нейните нрави и порядки, на нейния дух и литература. Той е проводник на агресивната посредственост и човек, който иска страната ни да върви не след нейната вековна традиция, а след съдържанието на гащите му.

И политиката ни, и литературата ни са „зарадвани“ с внедряването на много негови конкубини, които пърхат като пеперудки из духовното ни пространство, а след тях се излюпват като орди от космати гъсеници техните чутовни дела. А сега в завършек си представете само още нещо: бате Мишо Либерало и цялата вечно гладна и настървена негова глутница. Щедри фондационни, и по-специално соросови мангизи, мангизи на политически партии, международни лобита, политически и/или икономически кръжоци по интереси, наречени кой знае защо „мозъчни“ тръстове, печатът, радиото и телевизията в техните нечисти лапи, парламентарни и други началнически постове – и целият този сплотен военен арсенал срещу Стоян Вълев, представляващ само себе си и имащ зад гърба си един обикновен интернет сайт. Само си го представете и си спомнете мита за Давид и Голиат, но и как свършва този мит. Другото е без коментар.

Много по-заслужаващо внимание е явлението, известно в нета като Плут Господинов. Другарят Плут всъщност е до болка познато явление, странното е само, че то успя да възкръсне из мертвих след 10.11.1989 г. Даже и това не е странно, като се има предвид измамният характер на тази дата, но трябваше да е странно. Поне малко, поне някакъв нищожен процент. Трябваше, ако на България й беше даден шанс нещо в нея да се промени към добро. Такъв, знаем, не й беше даден.

Ние сме вече достатъчно дълго на този свят, за да си спомним механизмите, по които се изработваха недосегаемите литературни величия на миналото. И преди, и ах, с какъв само плам в очетата, лумпените на тоталитарния режим ме уверяваха, че харесвали Каучук Левчев, защото бил „голям поет“. Не защото е личен приятел на Диктатора и на Людмила Живкова. Не защото е комунист на висока партийна служба и за него работят целият ни несвободен печат, радио и телевизия. Не защото е председател на СБП и държи хляба и ножа в ръцете си. Не защото е придворен поет на една диктатура. Не, не заради това. Просто защото бил Поет с главна буква.

В България страстно любим добре ситуираните мерзавци. Ах, как само ги любим! Литературните ни вакханки са готови всеки момент да се отдадат на Пан с козите крака. Натъквала съм се на такива перверзни вакханки цял живот, те искат, мечтаят, настояват да бъдат обладани от Рогатия.

Плут Господинов дразнел, защото бил най-успешният ни писател. Така се изходил бате Мишо Либерало във виртуалната страничка на в. „Марица“, Пловдив.. Наполовина се съгласяваме. Успешен да, писател не. Механизмите на „успеха“ на Плут Господинов могат да са неясни за вакханките, но за всеки средноинтелигентен човек те не са никаква тайна. Нека ги изброим.

1. Сладка служба в настоятелството на институцията „Отворено общество“ и дългогодишно стоене на кранчето с парите на левичаря-спекулант Сорос. Също и на кранчето на Национален фонд „Култура“. И на още много други кранчета, които тук няма да изброяваме, за да не оскверним песента си.

2. Впрягане на цялата силиконова индустрия, която по стари тоталитарни привички работи за едно име – за толкова й стига капацитетът на бракмата. Писателят Александър Секулов само бегло се е докоснал до тези механизми, наричайки другаря Плут Господинов „“Lafka” на българската литература“. Имам от години възможност да наблюдавам германската индустрия на рекламата и създаването на магичен продукт от всеки памперс, дамска превръзка или кондом. Същите методи се прилагат и по отношение на Плут Господинов, само че в побългарен вариант. Така се дава възможност на един посредствен писател, къде по-скучен дори от Дан Браун, който поне знае откъде да краде сюжетите си, да печели от лика си върху дамските бикини, от името си върху коледните картички, наръсени обилно с кичозни снежанки и дядомразовци, от компактдискове, пробутвани на невинните дечица в основното училище заедно с желаната видеоигра, от е-четци, на които са натрапени романите на Плута. Много са формите, под които се пробутва днес една некачествена продукция, но това има нещо общо само с бизнеса.

3. Разбира се, бате Мишо здравата послъгва, че се завижда именно на „успеваемостта“ на Плут Господинов. По-скоро преобладават изумлението и недоумението. Макар че синдромът „плут“ е известен в българската народопсихология поне от времето на Ботев: \“богат е\“, казва, пък го не пита колко е души изгорил живи…“ Изгорените души, ограбените сироти, измамата на Бога пред олтара не влизат в сметката на батемишовците. „Богат е“, това е олтарът, на който се кланя дребният човечец. „Успял е.“ „Пишат във вестника за него.“

4. Бате Мишо отдавна е на множество соц и постсоц хранилки и това не са само Сорос и Парламентът, партиите и фондациите, конкурсите и председателствата на имагинерни писателски организацийки. Той е в алъш-вериша на при-у-свояването на мангизите заедно с Плут Господинов, те грухтят на една и съща копаня. Това е заговорът на общите финансови интереси, на добре платеното зло. Някои и до днес го наричат неолиберализъм, но то си е пак старото незачитане на свободния избор.

5. Плут Господинов не е човек за завиждане. Много хора отчитат неговата пословична сивота и дори са удивени как едно такова мазно и скучно нещо може да се задържи на каквато и да е повърхност, че и на връх?! Може, когато има здрав хобот, какъвто е случаят с ямболския напорист провинциалист. По същия начин в миналото мнозина се учудваха на каучуковата гъвкавост и приспособимост на Левчев, чийто късен духовен продукт е Плут Господинов. То не бяха преводи, то не бяха чествания, то не бяха награди и полезни запознанства. Бедата е, че никой не знае какво точно става в България. Особено Западът съвсем не е наясно с процесите на гниенето на българското общество. Хората там взимат за чиста монета онова, което им предлага зависимият печат в родината ни. Пише се за Плут, ето ти Плут на пазара. Впрочем, няма да си губя времето да обяснявам как действа точно този механизъм на родната ни манипулация, това вече го е направил живеещият понастоящем в Канада литературовед Веселин Веселинов в статията си „Рицарите на духа и крантата“, има я и в нета.

към „Рицарите на духа и крантата“

6. Най-голямата лъжа обаче не е на бате Мишо Либерало, той е само едно дребно лъжливо овчарче. Самият Плут е къде по-изпеченият лъжец, когато се опитва да ни пробута мита за „селфмейкъра“: „.…от 2002 до 2007 година, когато излизат преводите на книгите ми, не съм „участвал“ нито в Национален фонд „Култура“, нито в „Отворено общество“…

Ах, срамежливичък е този Плут, затова навярно не споделя, че в тези фондове тогава работят най-близките му червено-сини политически приятелчета, които един ден ще го довлекат там на власт. Чувам обаче, че един от най-талантливите ни писатели и автор на ненадминатата в нашата литература новела „Екзитус“ Златомир Златанов пак е безработен. Дано не е истина, дано плутовете не го върнат пак на онзи ъгъл, където премръзнал продаваше с години вестници, докато течеше соросоидният пир по време на чума.

7. През годините на голямата „демократична“ измама в България много скарани с истината хора минаха тъкмо през тази лъжа: и Виктор Пасков, който твърдеше, че знанието на езици и големият му талант, а не приятелството му с Гоце, са го извели на тази или онази служба зад граница. И Илия Павлов, който изтъкваше някакви несъществуващи свои качества, а не тъмните си сделки, не връзките си с Държавна Сигурност и раздадените от Луканов пари като причина за богатството си. Още по-противна е манипулацията около черното кардиналче Иван Кръстев. Продажната журналистика се опитва да ни го пробута като умен и успял човек, постигнал чрез качествата си върховете на мисловната Джомолунгма. В действителност Кръстев е комсомолец, комунист, продажник, безродник и търгаш на националните ни интереси. Додрапал е до някакви върхове, благодарение на драпанията на болшевишките си родители и впоследствие на слугинажа си при спекуланта Сорос и американската червена олигархия. Списъкът може да бъде продължен, но ще спра с тези тримата. Плутът е достоен техен последовател. Достоен ученик на Дявола.

8. За манипулацията на човешкото съзнание чрез пресата са изписани много страници. В нета се цитира текст, приписван на Ноам Чомски. Аз няма да се спирам обстойно на всичките му точки, защото в случая с Плут Господинов най-често се прилагат три от тях: 7, 8 и 9. Точка 7: Да се държат хората в неведение, като се култивира посредственост. Точка 8: Насърчаване на гражданите да се възхищават на посредствеността. Точка 9: Засилване на чувството за вина. С една дума – чрез пробутване на посредствените плутове и плутеси в българската литература съзнателно се култивира посредственост и това е първият знак за извършване на медийна манипулация. Чрез печата хората след това се насърчават да се възхищават от тяхната посредственост и да се стремят да паднат до нейното ниво. С това е изпълнено и второто условие на манипулацията. Третото условие: засилването на чувството за вина е за тези, които биха се опълчили срещу манипулацията. Те са обявявани за завистници, хейтъри, некадърници, дребни хорица, грешници, които нямали право да съдят другите. Сами виждате, че става дума за изпипани средства, с които си служат безогледната реклама и безогледната манипулация. Техният най-ялов проект е Плут Господинов.

9. Механизмите на манипулацията не са така невидими, както им се струва на някои. Така например не особено умният издател по майчина линия Манол Пейков, син на неособено умната и обвързана с банда пседводемократични политически персони издателка Божана Апостолова, също отровен плод на политическата конюнктура в България, се беше похвалил някъде какви жестоки финансови компромиси е трябвало да направи мамето му, за да наложи насилствено Плута на пазара. „Лишенията“ й красноречиво доказват само едно: че става дума за политическа поръчка от най-високо място, която тя по стар навик безпрекословно е изпълнила. Но изпод нейните свенливи пенсионерски изповеди прозира един въпрос: докога разни недоучени бабки, плод на несъстоял се преход към духовна свобода и пазарни отношения, ще ни налагат с нахалство вкусовете си?! Не текстовете, не самият пазар, а дъртите мераклии на батемишовицизма и бабките ще диктуват нашите литературни предпочитания?!

10. Особено евтина и забавна е манипулацията чрез рекламата от страна на слугите на Плута. Да, той вече има и свой обслужващ персонал, пъпчиви пажове и щедро разсъблечени вакханки носят гордо невидимата мантия на голия литературен цар. Така например сайтът http://lira.bg/, който явно следва рекламния стил на руските тъмножълти сайтове, се изцепи наскоро, че Плут Господинов бил оглавил някаква класация на някакъв италиански интернет сайт. Разбира се, мнозина опровергаха тази поредна лъжа. Ето и едно мнение на участник Pavel Stella: „Извинете, но заглавието на lira.bg е изключително подвеждащо. Първо, не става дума за класация, а за 12 книги, подбрани от редакторите на италиански сайт. In no particular order. Второ, не става дума за най-доброто, което се е появило на италиански изобщо, а за некомерсиални заглавия. Тяхната некомерсиалност се подчертава от факта, че сайтът ги продава с 50% намаление във формат Ebook. Разбира се, всяко забелязване на българска книга в чужбина е нещо хубаво. Но фанфари, представящи една търговска промоция като спечелена класация… това само обслужва тезата за раздутата репутация на въпросния автор. „ Не открих коментара под статията, добре, че писателят Петър Величков го прекопира във Фейсбук навреме, та да узнаем за него. Лъжата за „водещия класацията“ Плут обаче още се кипри на страницата. Всичко това би ни развеселило, ако не се повтаряше с настойчива последователност. Нетът е пълен с обявления за водени от Плута класации, продажби на книги и прочие жалки измами. Което навежда на мисълта за една добре смазана, но доста примитивна манипулационна машина. Впрочем, манипулацията винаги разчита на неосведомеността и инертността на публиката, която едва ли ще седне да се рови из нета за установяване на истината. А ако започне, вижте точка 9 на Чомски. Общите финансови интереси веднага ще извикат лъжливите овчарчета на арената, родните ни батемишовци се чувстват вечно призовани.

11. Армия от преводачи предвождат вакханките в парада на манипулацията. Явно и Анджела Родел се е плъзнала на свой ред по надолнището на лесната слава, като Мари Врина-Пасков-Николов-и прочие съпружеска компания, както и зарибеният в България германски шаран Томас Фрам, както и много други виновни или полуневинни западняци, които не са в състояние да разберат колко несравними са българските литературни отношения с американските, немските или френските. Явно наивниците последни ще свършат на земята. Друго обаче е важното. Че машината на манипулацията е почти перпетуум мобиле и се нуждае от съвсем малко външна енергия. Тя ще се върти до края на света или поне до пълната победа на комунизма. Разбира се, че на комунизма, защото онова, което ни се пробутва в България като пазарна икономика и литература, е пълно соцменте. Открай време никой няма сметка от една духовно развита и независима държава на Балканите. А някой там мръдне встрани, а го чака коленичилата позиция на Гърция.

Ще завърша с една скоба. Белетристката Здравка Евтимова има десет пъти повече изяви в западния печат и също толкова награди и отзиви за творбите си. Но явно няма политическите, фондацийните, издателските и университетските връзки на Плута и затова за тези факти се мълчи. Мълчи се и за други автори или се говори с половин уста за успехите им. Упорито обаче се налага името на геронтофилката Мирела Иванова, на която трябвало „да се радваме“. Да, и тя ни бе преотстъпена за радости, след като бате Мишо навлезе в старческата възраст и вече не може да й се радва сам. Ето един пример за какви творчески „полети“ трябвало да й се радваме:

„Думата ми е за Евлоги, политолога,/ей че чутовна подлога./Не е стока и Фико Кюляфа,/дет не си знае масрафа./Ама не само тез двамата/са си таковали мамата.“

Няма да продължа с издевателството нататък, обещавам. Според бате Мишо Либерало трябвало да изпадаме във възхита и пубертетно умиление, че с такива ужасяващи словесни порнографии неговите мърли се пласирали на Запад. Ами те и магистралните ни труженички се пласират твърде успешно на Запад, но защо това трябва да ни радва, джанъм?! Лъжа е, разбира се, че мърлите успяха тъкмо с тези си каканижения. Арсеналът им всъщност беше съставен от други оръдия: брак с комунистически син от високия ешелон на тоталитарната власт, възторжено геронтофилство, служене на когото трябва където трябва. На Ванчо, наш капитанчо. На пловдивския бракоразводник и по случайност бивш български президент. На „небългарския“ манталитет на президентшата Плевнелиева, но прицелът всъщност е отново в Президента. На Дудук Бареков напоследък. Все поводи за огромни радости, на които ние, нещастните хейтъри, никак не можем да се зарадваме, разбира се, поради увреденост на душите си.

Аз не знам ние дали сме чак толкова увредени душевно, но алцхаймерът със сигурност е изял мозъците на някои дедета, които вече не си спомнят какви литературни помии са им рецитирали на тъмно конкубините между два платени с нашите пари хоризонтални сеанса. В шумната и нагла медийна кампания за Плута има нещо много комично, но и нещо много пошло. Чудовището на Франкенщайн обсебва целия ни хоризонт, защото сме решили, че не можем да минем без наше родно, българско, национално чудовище. Има го в Англия, защо да го няма и у нас? Рогът на медиите е станал рог на изобилието, той бълва памперси, кондоми, бикини, дамски превръзки, мистификации с портрети на плутове и плутеси. Най-необяснимо в случая е как все пак се появяват разни свободни електрони, които не искат да маршируват по жиците и държат да си казват мнението по такива наболели въпроси като голотата на величията. Нервичките, нервичките на батемишовците вече не издържат на тази словесна тежест и те постепенно напускат самодоволното си мълчание.

Нещо става в света, един труп броди из Европа, трупът на неолиберализма. След краха му и липсата на държавни финансови инжекции за него, състоянието му май е твърде обяснимо. Ами ако плутовете вече не могат да плащат на пажовете си и те изведнъж заприказват за срамотиите на господарите си?! Да си гол на площад, пълен със зевзеци, не е особено умна идея. Току виж някое глупаво детенце, което не познава още лицемерието на света и опасния чар на парите, се развика, сочейки голия ти задник с пръст.

ОЩЕ ЗА БАКИИТЕ НА ЛИБЕРАЛО:

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *