Наталия Андреева – ЛЪЖЕШ, НЕЩАСТНИКО!

Румен Николов

Знам всичко за методите ви, те са прилагани многократно и в нашия дом, и в дома на чичо ми – двамата с баща ми бяха политзатворници от Белене. Не се съмнявам в хитрите ви трикове, но се съмнявам в тяхната стопроцентова ефективност.

Групата на Татяна Георгиева може вече да не е функционирала като група, но никой от участниците в нея не беше прекратил личните си отношения със създателката й. Не съм знаела, че я следите и подслушвате, но това едва ли щеше да попречи на приятелството ни.

Причината да я виждам много по-рядко след пролетта на 1984 г. беше, че някъде по това време се преместихме от ул. „Янко Забунов“ в к-с „Надежда“, където нямах телефон и двете трудно контактувахме. Но продължавах да ходя до Кафенето на преводачите, само че тя вече не идваше там. Сега разбирам защо.

Виж, в едно твърдо вярвам – че тя беше подпомогната в пътешествието си Отвъд – може би от такива като вас! И да не сте я убили физически, убили сте доброто й име, а за човек на честта като Татяна това беше равносилно на физическо унищожение. И фактът, че нея я няма от много десетилетия в нашия свят, доказва неопровержимо вината ви.

Н.А.

Из интервюто с бившия ДС-офицер Румен Николов:

– Но една нелегална група например може да бъде просто неформална група – както беше преди 10 ноември, и изобщо да не си поставя за цел да сваля правителството, нали?

– Да, така е. Затова ще дам един пример за нелегална организация. Членовете й прилагаха правилата на конспирацията, събираха се тайно. Но за какво точно става въпрос. През 1984 г. в Студия за игрални филми в Бояна работеше като редактор Татяна Георгиева – една от известните поетеси, изключително интелигентна личност, разбрах, че наскоро е починала. По една или друга причина тя събираше в дома си свои колеги, представители на интелигенцията… Те не извършваха престъпна дейност. Но по начина, по който протичаха сбирките им – говореха, искаха да влязат в контакт с американското посолство, обсъждаха съветското списание „Спектър” и прочее – се разбра, че назряваха условията тези хора рано или късно да прекрачат закона и да извършат престъпления по смисъла на закона в глава първа от НК. И пред нас възникна въпросът: какво да правим сега? Противодържавната агитация и пропаганда беше криминализирана – по член 108 от НК. Трябваше да не се допусне те да извършат престъпление. Това – от една страна. От друга – не трябваше да има репресия спрямо тях, защото щяхме излишно да ги направим герои.

– Имахте ли агент в групата?

– Да, имахме. Знаехме всичко, което говорят. Апартаментът на Георгиева беше оборудван с подслушвателна апаратура, всичко се знаеше. Тогава решихме да направим друго. На всички членове на групата да стане известно, че аз я каня в кабинета си. Ние бяхме официални, известни, абсолютно всички ни познаваха. Аз също познавах абсолютно всички кинаджии, защото всеки ден бях с тях. Вадех им паспортите. С тях си ходехме по фестивали, на екскурзии, къде ли не… Впрочем ще отворя една скоба. Главната ни задача бе да им вадим задгранични паспорти, защото всичко ставаше в последния момент. Паспортите им все не бяха готови и аз тичах с по 20-30 паспорта, за да могат да заминат в командировка в чужбина. Но да се върнем към конкретния случай. Казвам на въпросната редакторка: „Другарко Георгиева, заповядайте в Държавна сигурност!” Бяхме тогава на улица „Коларовска”, сега „Солунска”. Естествено, този факт става достояние на цялата група. Не й обясних за какво точно става въпрос. Но тогава, когато кажеш на някого да дойде в ДС, той просто идваше. Не беше нужно да пращаме призовки. Идва тя, качва се горе в кабинета ми, сяда, аз чета вестник, мисля, че „Работническо дело”, а тя пие кафе. Поръчах й торта от бюфета, после още едно кафе, минерална вода. Нищо не говорим. Абсолютно нищо. Прочетох вестника. След 2 часа й благодарих за вниманието и я изпратих до долу да си ходи. Когато тя отиде на мястото, където я чакаше цялата група – около 15-ина интелектуалци, все сериозни хора, между другото, те я попитаха: „Кажи, за какво говорихте в Държавна сигурност, какво те пита Румен Николов?” Тя отговори: „Нищо”. – „Как така – „нищо”?!” – „Ами, пих кафе, ядох торта…” Тя казва истината. Но оттук насетне каквото и да кажеше, нямаше да й повярват. На следващия ден проведохме разговори с по-голямата част от тях и тази група се разпадна след 24 часа. Ето един от прийомите, по които се действаше в ДС.

– А тези хора не останаха ли с впечатлението, че Татяна Георгиева е ваш човек?

– Не, не заподозряха. След като бяха проведени т.нар. профилактични беседи, те останаха с впечатлението, че Татяна Георгиева просто ни е разказала всичко. Тоест – издала ги е. На оперативен език това се наричаше „комбинация за компрометиране на обекта”. Тоест, когато виждахме, че превенцията няма да изиграе роля, прибягвахме до нея. Но тъй като основната задача на ДС беше да не се допускат престъпления, се извършваха повече беседи с хората, отколкото да ги даваме на съд. Ние не вкарвахме хората в затвора. Всеки, който е извършил престъпление, си минаваше по реда – следствие, съд… ДС не четеше присъдите, не разследваше престъпленията. Главното беше да не се допусне да се извърши престъпление. Един интересен факт: ние получавахме награди, защото не сме допуснали престъпление.

Едно интервю на Добринка Корчева

КЪМ ИНТЕРВЮТО:

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *