Наталия Андреева – ТРЕТИЯТ БРАТ

Буриданово магаре – тъкмо такава е днес позицията на избирателя в България. Той избира едната от две еднакви купи сено… или отива да бере гъби. Което също не е никакъв избор, защото няма избирателен праг и въпреки наказанието на избирателите, нежеланите политпомазаници накрая са все пак настанени на софрата с големия черпак в ръка.

От едната страна са джендър идеолозите с техните инфантилни цветни дъги и мъжлета в къси полички и розови чорапогащници. Те искат властта на всяка цена, заплашват с потопи, ако не им я дадем, следят настървено за изпълнението и преизпълнението на плана на политическата коректност, забраняват употребата на нехаресвани от самите тях думи и редактират класици, намирайки ги за остарели, неразбираеми и недостатъчно секси. Изобщо – сексуалността е изместила при тях всеки разум, така се държат обществата преди своя пълен крах и след известяването на Апокалипсиса.

От другата страна са патриарсите с бели бради. Те предлагат малко престояли и вкиснати манджи, но ги предлагат така, сякаш току що са сготвени. На знаменцата им се веят снимкови отпечатъци от розовобузи дечица, възторжени разнополови семейства драпат към християнските храмове, където същите брадати нравоучители им наливат ум и разум в празните избирателски глави. Покорните потъват в търбусите на църквите, а на непокорните се раздават медицински диагнози.

Еманципацията там е приключен процес, Реброто е допуснато до властовите лостове – нищо, че то е отново в старата координатна система: „любовницата на еди кой си, съпругата на еди друг си, майката, сестрата, дъщерята, внучката…“ и прочие патриархални определители, които държат играчите върху шахматната дъска и възпрепятстват излизането им в 65-тия квадрат.

Между тях е избирателят, пропадащ в най-различни сюжети: на Червената шапчица, на заловения в прегръдките на Снежната кралица малък Кай, на Ана… но коя е тази Ана пък сега!?

Така се наричаше героинята от филма на Карлос Саура „Ана и вълците“. Той беше алегория на старата и грохнала Испания, на нейния диктаторски режим и пороците му, отглеждани от страната като най-скъпи синове: военщината, развратът и лудостта. Сред тази глутница попада младата Ана, символизираща невинносттта и непознаването на испанската инквизиторска действителност.

В подобно положение е и България днес. С тази разлика, че пак й се натрапва до болка познатият двуполюсен либерало-консервативен режим. Ясно е какво иска средният брат, либерализмът. Той иска да просне Ана върху дюшека с многоцветни петна от активна джендърна мултисексуалност и да блудства с нея. Желанията на по-големия брат – военния – също са ясни: Ана трябва да лъска стария консервативен мундир на болното му его и накрая, като стане ненужна, да бъде отстреляна.

Но засега не е ясно какво иска третият брат. Такъв вид диктатура, смята Саура, би имал религиозно-езотеричен характер. По българоезичните социални мрежи днес неслучайно са плъзнали всякакъв вид и калибър религиозни фанатици, сектанти и заклети клети християн-революционери. Тези „добри“ хора са милостиви, настояват само да подстрижат демокрацията като послушница, да я превърнат във фригидна монахиня. Да я лишат от многоцветната й литература, да забранят диаболизма и да я натикат накрая в манастира на постното си и едноцветно въображение.

Те също искат власт, макар и да не знаят засега какво ще правят с нея. Но ще се сетят накрая, нали Йерусалим е все така непревзет.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.