Степан Поляков – И ВСИЧКИ ОБИЧАТ СИНИТЕ…

Средата на 90-те. „Раковски“ 134 – централата на СДС. Върхът на обожанието към СДС. Вестник „Демокрация“ е със 150 хиляди тираж. Редакцията му е в сградата. Всичко, което едно 23 годишно момче като мен напише там, има луд отзвук в страната. Примерно – репортаж от концерт на Ролинг Стоунс в Прага. Каквато щуротия си измислиш, после ти я поставят като задача. Това е то културният отдел на „Демокрация“. Не е зле да започнеш там веднага от казармата, нали?

И всички обичат сините. Дори читателите на вестника поискаха да бъда уволнен заради ирония към Мик Джагър и Джо Кокър. Изпратиха критични писма в пожълтели пликове до ръководството. Не съм знаел какво е да ги слушаш през комунизма.
НО!

Ужас! В Централата на СДС посред нощ започват да измират различни наши съмишленици – гейове, социалдемократи, бармани, дизайнери, фашисти. Стори ми се, че не е гот да мрат така по стълбите на „Раковски“ 134. /Помните ли дон Педро?/ През това време, без да ми пука, аз започвам да си каня гостенки в редакцията на Втория етаж /то, нямаше и къде другаде/. Там е стаята на Отдел Култура в „Демокрация“. В нея яко бачкам до 2-3 посред нощ. С високите си токове тези жени прескачат трупове по стълбите. Но са хладнокръвни.

Питам Наско Свиленов, главният ни редактор по това време, редно ли е?
– Само не злоупотребявай – отвръща старият интелектуалец с неразбираема симпатия към мен.
Отивам при Петър Стоянов:
– Може ли да превърнем СДС в бардак?
– Гле~й само да не чуят, майна – смята, че се шегувам.
– Може ли да изхарча цялата хартия А4 на СДС за новия си роман – поглеждам нахално шефката на отдела ни?
– Не, естествено. Нали си десен, бе, хлапе, купи си хартия! А сега се разкарай с малоумния си роман. За утре имаш две страници репортаж от женския манастир в Самоков! До 10 сутринта го искам на бюрото си.

Аз съм на 24 – вече.
Продължавам да твърдя, че съм десен. В същото време знам, че ми трябва безплатна хартия отнякъде за новия ми роман… Десен?

В „Демокрация“ бяха най-лудите и секси фоторепортерки през промяната. Опитах да им стана гадже.
– Порасни – изсмяха ми се моите любими фоторепортерки – каки с тесни джинсови костюми и най-новите фотоапарати „Канон“ върху гърдите /Ако знаете колко струваше един фотоапарат тогава!/
Забравих! – и най-новите фиати, които караха!
Няколко години по-късно стана гадно.
Надежда Михайлова заяви, че вестникът гълта пари
Ама тя не разбира много от вестници, казахме си. И ние от редакцията я поканихме на събрание да обсъдим вестника.

Събрание на „Раковска“.
Вече съм на 27 – 100 години по-късно,
Ставам да говоря. Започвам тържествено.
„Намерих си яхта и тръгвам да обикалям света /пък и Алекс, която дори вие обикнахте, ме изостави/… Но ако вие – Надежда М. и Иван К. – ни зарежете, обречени сте!
Така и стана.
Всички сме зарязани
А вестник „Демокрация“ е сред най-убийствените медийни проекти на света. – Боже, ако можех да го продължа с тези хора…

За „Демокрация“ работеха с цялото си сърце едни от най-добрите журналисти, изобщо тук – в България.

Когато се върнах от плаване – и вестникът, и СДС вече бяха потънали.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.