СЪЗАКЛЯТИЕТО „СВИНСКИ ЧЕРВА“

В България, страната на чудесата, продължават да се случват най-невероятни неща. Бдителни пионерки охраняват българската литература и докладват където трябва нередностите в нея. Така например пионерката Личева е забелязала, че сред членовете на журито на Националния дарителски фонд „13 века България“ е бил Борис Минков, който е и редактор на романа „Вулкан„, а това било нарушение на устава на фондацията. 

Наградената авторка на романа Елена Алексиева е обявила, че връща наградата:

„Преди малко подкрепих и споделих поста на Амелия Личева, в който тя цитира членове от устава на наградата „Роман на годината“ на НДФ „13 века България“, с които до момента не бях запозната – и няма как да съм била, – но които очевидно са нарушени драстично. Ето защо не намирам в себе си морални основания да приема избор, направен по този начин, и отказвам наградата. Оповестявам го тук неформално, а официално ще го направя в понеделник, когато ще бъде възможно да съобщя решението си на ръководството на Фонда.“

Това е написала Алексиева в профила си във Фейсбук. Похвална почтеност, законите са за всички. А и сега Личева отново ще има шанса да пробута парите от наградата на някой свой фаворит, ако авторката на романа „Вулкан“ не е сред любимците й. Професорката кариеристка умее да се отблагодарява по съвест, друг е въпросът, че тя съвест или няма, или нейната е във вечно упоено състояние. В противен случай щеше да забележи още хиляди нарушения в българския литературен бит.

Някак се е изплъзнало от погледа на примерната пионерка, че приятелчето й Гошко Господинов пак обра всички пари за преводи, в резултат на което награденият с „Джендър-Букър“ окопчанин беше преведен в Швеция и така отново си проправи с лакти и нокти пъртина до страстно лелеяната Нобелова награда.

Не й прави впечатление и фактът, че семейство Адамс – Владко на татко Зарев-олюцията и обилно закусващата му мусачевска съпруга – обира всяка година под формата на литературни награди немалко присвоени от народа ни пари. Което ще рече, че редовно и щедро се пълнят гушите на болшевишките кланове с нашите трудно изкарани стотинки.

Чувам, че причина за нечувствителността на Личева по темата е нейният светъл произход от недрата на БКП, от които произхождал баща й. Не познавам нито нея, нито баща й, не бях чувала и за Алексиева, нито съм чела нейни творби. Казват, че е добра писателка, може и да е вярно. Но в случая не става дума дали немалката парична награда на Фонда й е дадена справедливо, а дали има нарушение на устава му.

Явно нарушение има, но на фона на другите золуми, които се вършат в България, то изглежда толкова незначително, че само трепетното сърце на една бдителна пионерка може да го забележи.

Опитвам се да науча нещо за Алексиева, за да разбера що за птица е. Дали е смел и независим човек, или просто е клекнала пред атаките на кариеристката Личева.

От нета научавам, че не е работила за кръга „Капитал“ и клана „Прокопиев„, от който се пръкнаха почти всички днешни соросоиди. Нито за съмнителния в културно отношение вестник „Култура„. Засега не е председател и на ПЕН-ис клуба. Не е писала джендър дисертация на тема „Женският глас като исторически и теоретичен проблем“. Не е била и съветник на политнедоразумението Надежда Михайлова, известна на народонаселението повече под името Гаражната Надка. Все отсъствия, които могат да минат и за качества, но въпреки това не отхвърлят съмнението, че Алексиева се е огънала пред агресията на Пионерката и е върнала наградата си от страх, че противопоставянето на волята на безогледната Личева ще я лиши занапред от достъпа до нови награди. Което си е наистина за страх.

Времето ще покаже, дано сме живи и здрави да видим неговите послания.

В случая обаче не е важен мотивът на Алексиева, а пердето в очите на Личева. Перде като тежка театрална завеса, през която не влиза дори тесен лъч светлина.

Историята с кражбата на „Литературен вестник“ е една наистина дребна история, която не си струва дискусията тук.

Дребна работа е и присвояването на международни награди чрез подмяна на журита с удобни на наградените литературни сатрапи членове вътре. Този факт не смущава ни най-малко Пионерката.

Не я притеснява и фактът, че сп. „Съвременник„, което обслужва единствено суетите и финансовите домогвания на Владко на Татко Зарев и каканижещата му съпруга, беше възкресено с крадените от народа ни пари на агент Бор, ака Тошо Тошев. Пари, с които през годините бяха напазарувани цял чувал критичета. Като др. Митко Новков например – възторженият венцехвалител на съпругата на редактора му Зарев.

Доктор Франкенщайн, подвизаващ се под плътта на агент Бор, съши чудовището „Съвременник“ от трупа на един наказан със смъртна присъда затворник, чието справедливо наказание беше забрава. Така оцеля поредното соцнедоразумение, чиито страници са използвани днес, за да легитимират вярната съпруга Мирела Иванова като световнонеизвестна поетеска и драматург и да й осигурят достъп до слава, постове и награди.

Но това не впечатлява Личева, напротив, тя смело назначи в редколегията на плячкосания вестник тъкмо тази съпруга. Може би това има нещо общо с наградата „Константин Павлов„, кой знае!? Дано доживеем да видим скоро и Личева във всеки брой на списанието – като ибрикчията Новков. Заслужено е.

Освен това общото болшевишко минало задължава.

Тук ще се възползвам от написаното от Недялко Славов във Фейса мнение за литературните конкурси в България, защото едва ли ще го изразя по-добре от него:

Свободните години за българската литература приключиха някъде 2017, 2018 година. От тогава в литературата ни плъзна политкоректният раундъп. Първо той проникна във всички журита на най-важните национални награди. Вижте им съставите – те са едни и същи, на ротационен принцип се въртят из цялата страна, осъществявайки болшевишки надзор над литературната продукция. Едни и същи имена, накичени с академични титли, едни и същи литературни трибунали и тук там някой сериозен писател или поет – за парлама без решаващ глас.

Не мога да определя на какво ми напомня сборището журиращи „писатели“. Това навярно е съзаклятието „Свински черва„, по-точно определение засега не не ми хрумва. Оплетени са тъкмо като черва, възхваляват се взаимно, назначават се, награждават се, оплождат се.

Още не мога да позиционирам в този врящ търбух Алексиева, времето ще покаже мотивите за постъпката й. Аз лично донякъде се съмнявам, че са така високоблагородни, както смята Недялко Славов.

Дано той се окаже прав!

4 comments

  1. Иван Евлогиев:

    Тази госпожа Амелия Личева би трябвало по-малко да говори за конфликт на интереси.
    Само преди месец тя, като Председател на журито за определяне на Националната литературна награда „Пеньо Пенев“, номинира Петър Чухов.
    Само че Амелия Личева е Председател на ПЕН клуба, а номинираният Петър Чухов е член на Управителния му съвет.
    Не стига това, ама и другите две представителки в журито – Теодора Димова и Мирела Иванова – са членове на същия ПЕН клуб.

    Само че Чухов не се отказа и получи наградата си – като тази на Елена Алексиева.
    Така че Личева едва ли има моралното право да говори…

  2. Не съм в час с тези литературни награди. Но подразбирам, че става дума за много пари и затова госпожите са така насъскани..

  3. Като емигранти не можем да знаем всичко. Но навярно иде реч за преразпределянето на хиляди долари и евра, окрадени от народите от Демократическата партия на САЩ и раздавани на послушните и джендър правилно ориентираните. Грабежът май наистина е огромен и няма нищо общо със скромните средства, които социализмът раздаваше на писателите. В България скоро ще се появи и фигурата на графомана-милионер, наше родно изобретение.

  4. Тази година са в журито, догодина са сред наградените. Соцмафия, благословена от разгонени и духовно разложени посланици на Биг Брадъра. Генерали с цветни полички, нежни бойлавъри и всякакви там сбърканяци, обсебили власт и пари чрез подправяне на избори, кражби и еднополова любов.
    Понякога си мисля, че сме твърде наказано поколение. След гнусната вълна на соцпорнографията с розовобузи трактористки и пушещи заводски комини, не беше честно да ни залее и удави джендър перверзията.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *