Наскоро в германския град Кемниц, провинция Заксен, се проведе концерт на открито под егидата „Не на расизма„, но всички запомнихме предимно втория му слоган: „Ние сме повече„.
На българите това може да навее нерадостни спомени от времената на победилия след Десети ноември мутроболшевизъм в страната ни и неговия тогавашен лозунг: „Силни сме, много сме„. Приликите са очебийни, и в двата случая става дума за покушение на левия екстремизъм над здравия разум и свободата.
Освен отрицателно, концертът имаше обаче и „позитивно“ послание: за повече убийства на европейци от ислямисти, за повече и по-брутално изнасилени жени по немските улици, за повече разкъсани от ислямски атентати християни по света, за повече изнасилени деца по плувните басейни, за повече ляв терор по площадите на Европа, за повече озверели екстремисти на АНТИФА, пак там, за унищожаване на държавата Германия и другите европейски държави, за денонощно окървавени мюсюлмански ножове, за всяване на непреодолим ужас у жените: понеже излизат денем с къси поли и нощем без мъжки придружител, за повече хомоизвратеност, повече комунизъм, повече азиатски болшевизъм, повече хонекерови „свободи“, Четвърти интернационал и други подобни „благини“ на Меркел епохата.
Да, ние знаем, че сте повече! Та кога идиотията на тази планета не е била повече от разума?! Не сме толкова слепи, че да не виждаме как вечер оставяте скъпите си коли в гаража и се покатервате по дърветата – вашата естествена среда за обитаване. Чуваме предсмъртните крясъци на поредния разкъсан за назидание „враг“ на стадото. Понеже не сме и глухи!
Вие пак сте тук и пак сте същите, многоцветното лустро не успя да ни излъже за червената ви същност. Макар че захитряхте и мимикрирахте от червени интернационалисти в тъмнорозови демократи, не можете да промените историята и факта, че Германия днес отново е цитадела на поредния тоталитаризъм: неолибералния джендъризъм и неговия зловещ продукт ислямо-болшевизма. Дори Сорос, известен в нашите среди повече като Рептила – една метафора на неговата алчна и мизантропска същност – най-безсрамно премести квартирата на Звяра от Будапеща в Берлин.
Ние, демократично мислещите хора, не разпознахме навреме опасността от перверзното сливане на ислямския фундаментализъм с неолибералната диктатура и розовия болшевизъм на Херберт Маркузе и другите неомарксисти от Франкфуртската школа. Мислехме, че народите естествено ще се отрекат от диктатурата и ГДР и подценихме алчността, лъжливостта и нечовешката хамелионщина на ЩАЗИ кадрите и дейците на Германската комунистическа партия. Днес те почти всички са християндемократи от партията на арабската Мути Меркел и водят християнството и демокрацията право в отходната яма.
Вместо ГФР да унищожи ГДР, стана обратното, ГДР днес е навсякъде в стара Европа и татко Хонекер управлява страните на победилия /не/културен марксизъм с болшевишка твърдост и плам от Отвъдното. Та вие пак сте тук и пак сте същите: алчни за власт, титли, лесни пари и незаслужени привилегии. Грантомотивирани продажници, професори на равнището на партийни селкори, възторжени пропагандисти на за каквото ви плащат господарите ви. Студени змии на слогана „Е, няма да изнасилят всички!“
Заповядвате ни как да мислим, какво да говорим, как да пишем, с кого да си лягаме нощем, с кого да бъдем приятели. Лъжете най-безсрамно от платените с нашите пари СМИ, че сме неонацисти, понеже не искаме да бъдем мушкани с ножове и изнасилвани от негърските и арабските ви, охранвани с нашите пари, онождачи. Препречвате с необуздано насилие митингите ни, отнемате ни всяко право на волеизраз, мнение, всяка гражданска свобода. Амазонки на розовите пусита, рицари на меката китка… стара и до болка позната банда подлеци.
Да, вие сте повече и пак сте същите, каквито ви помним от 1917 година. На планетата на маймуните хората са винаги дефицит.
Добре дошъл в маймунарника, 21-ви век!