Покрай вестта за края на Николай Колев – Босия /Коко Босия/ попаднах на видео за живота на друг български дисидент – Янко Янков. Знаех, че се е самоубил, защото е имал напреднал рак, но не знаех много подробности от биографията му, които ме изненадаха и дори потресоха. Оказва се, че Янко Янков е от малцината българи, които са били определени за „напазаруване“ от Посолството, но не са позволили това да се случи. Наравно с Илия Минев и Коко Босия – светла им памет и на тримата!

В замяна на това бандата розово-червени посерковци се продаде на всички възможни посолства, зобва си и до днес от купа долари и мъдро глаголи как трябвало да мразим Русия, дето не ни е освободила от турско робство, което съвсем не било робство, а земен рай, как трябвало да сменим пола на всички българчета, щото Спекуланта искал момченцата да тръгнат с полички като 666-половия му син и как страстно трябва да любим циганите, докато те ни експлоатират, убиват и изнасилват. Същото се отнася и до главорезите от Мала Азия и Африка, шетащи днес в Западна Европа..

Янко Янков навреме е прозрял „светлото“ бъдеще, което ни готви Спекуланта, и е отказал да бъде част от такова бъдеще. Така е, когато не продадеш съвестта и идеалите си, чака те бедност и мизерия. За мен лично поуката е, че нещата не са се влошили впоследствие, с идването на розови президенти на власт в САЩ, а са си били прогнили още от началото на родната ни демонокрация.

Сорос бързо е разбрал, че не може лесно да напазарува дисидентите ни и се е преориентирал към розовите ни посерковци. Те струваха евтино, а и техните болшевишки татковци отрано ги бяха научили да се продават на този, който плаща повече. Те нямаха нито съвест, нито скрупули, нямаха и тъмно минало по комунистическите затвори и концлагери.

Те имаха само светло доларово бъдеще.

Вихрен Михайлов, близък приятел на Янков, разказва подробности от биографията му във видео на „Рационална съпротива„.

Сега стана ли ни най-после ясно какво се случи след Десети ноември 1989 г. в България? Няма да открием топлата вода, ако го изречем: СМЯНА НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ВЛАСТ НА ДС И БКП С ИКОНОМИЧЕСКА. И обратно овладяване на политическата власт чрез присвояване на икономиката.

Никога не е ставало дума за справедливост, а само за завладяване на нашата територия и докопване до ресурсите ни. Ще ми се да можех да разкажа това на баща ми, който беше политзатворник на комунизма и си отиде с вярата, че САЩ ще възстановят справедливостта в България. Никога на тази планета не е ставало дума за това, а само за власт и пари.

Историята с визата за САЩ на Владимир Левчев е поучителна, но едва ли е единствена.

Целият ни Преход е една епопея на измамата и възход на слугинажа.

Коко Босия се е опитал да оправдае ставащото и да оневини Посолството с някакъв тайнствен съветски план „Голгота“ за дискредитиране на капитализма, но истината според мен е далеч по-прозаична: „Каквото и да ви говорят, винаги става въпрос за пари!“

Янков се е чувствал предаден, но амебите от жълтопаветния планктон не са предавали всъщност никого. Те са болшевишки отроци и по никое време не са били носители на ценности, които да предадат. Планктонът се носи по течението, следва посоката на ветровете. Днес е болшевик, утре – капиталист, в други ден – неолиберал. Както каже дедо Сорос – който плаща, той поръчва музиката. Янков не се е продал, но алъш-веришът не търпи празно пространство – други веднага заемат нишата, а Спекуланта не е гнуслив.

Така се появиха оперетни фигури, които славословят и перат биографията на агент Сабина и агент Николов. Винаги става дума за пари, а перачките са добре заплатени. Други повтарят заучени от неолиберални пасквили готови фрази. Слава Украини, героям слава! Трети възхваляват господиновщината и се надяват да се докопат до пари, отърквайки се о висшия глобалистки слугинаж. Продажният печат подлизурства и мълчи.

Къде е общата квартира на КГБ и ЦРУ!? Това е питал Янко Янков.

Как къде? В душите ни, къде другаде!?

Остава ни само надеждата, че все някога и в тази третостепенна българска колония ще се роди поколение със съвест, което ще ни презре.