Убедени сте, че притежавате богата, чувствителна душа и че писането е абсолютно Вашето нещо. Поздравления, но дотук нищо уникално – в наше време всеки втори мисли за себе си същото. Това изглежда стряскащо (и е!), обаче според Вас си има и добрите страни: първо, щом другите пишат, що пък не и Вие; и второ, никога не се знае от коя трънка ще изскочи заекът.
На всичкото отгоре идеята за книгата е в главата Ви и изобщо не се съмнявате, че е велика. Разумното решение е веднага да потърсите квалифицирана медицинска помощ, но едва ли ще ме послушате. Какво да се прави, за някои болести е най-добре да бъдат оставени да се развият, така че следвайте съветите ми:
- Времето минава – ха едно, ха второ, а Вас отвътре онова неназоваемо чудовище Ви дълбае и яде, страшна работа: Вие все още не правите това, за което сте роден! В такъв случай:
а) спомнете си, че само с мерак не става;
б) забравете, че книгата ще се напише сама. - Ако вече сте си сложили главата в торбата (наистина жаля за Вас), то непременно:
а) си спомнете, че с една гола идея сте за никъде;
б) забравете, че за писането само талант стига. - Писахте, писахте и зациклихте, нали? Тогава:
а) спомнете си, че тази мъка не е само Ваша – много от големите писатели са я докарвали до кривата круша;
б) забравете всички глупости, че Господ, звездите и т.н. ще Ви диктуват. - Написахте я, доживяхме!!! Сега, след като сте се търкаляли от радост, похвалили сте се на половината свят, махнали сте си главата посредством някоя и друга високоградусна чаша, проявете милост – наспете се и оставете книгата да си почине от Вас поне една седмица, след което задължително преминете към т. 5.
- Върнахте се към книгата, браво! Но докато я четете:
а) спомнете си, че с трици маймуни не се ловят;
б) забравете красивия мит, че редакторът е покорен слуга на Вашата слава (най-често свръхевентуална). - Пратихте я на n издателства, няма лошо. Докато чакате отговор:
а) спомнете си, че почти всеки в тази държава пише и разпраща ръкописи;
б) забравете, че само Вие сте гений. - Ако сте получили положителен отговор – честито и преминете към т. 8! Ако не… уффф, несправедлив е животът, да. Обаче Вие веднага написахте друга книга, не се отказахте, ама издателствата пак Ви отказаха. Сам си издадохте и първата, и втората, ред е на третата, а вкъщи, където храната вече е предимно духовна (собствено производство), няма къде да стъпите – навсякъде са Вашите непродадени иначе велики книги, които най-предателски Ви посиняват глезените. Ако все още не Ви е дошъл умът, че трябва да си гледате живота, най-добре се върнете към т. 1. Със сигурност пак ще стигнете до тази т. 7 и тогава:
а) спомнете си, че Ви предупредих;
б) забравете най-сетне, че сте роден, за да пишете, защото няма как да е вярно. - Вие сте победител – изживяхте без остатък 5-те си минути слава на премиерата, оборудвахте се с твърди фенове и продължавате: пишете, та сам се не траете! Много хубаво, но:
а) спомнете си, че само една птичка пролет не прави;
б) забравете, че старите лаври могат да станат нови. - След като сте стигнали до тази точка, вариантите са два. Първият: вече не искат да Ви издават – ако Ви е непосилно да престанете да се изтезавате с писане, най-добре е да се върнете на т. 1 и когато стигнете т. 7, да се закотвите там, но ако упорствате, неизбежно ще се докарате – живот и здраве – пак до тази т. 9 и тогава я прочетете до края. Вторият вариант – вече не пишете: дали защото сте преминали през първия, или най-накрая сте помъдрели доброволно, все едно. Имате право да се гордеете със себе си, затова:
а) спомнете си – не някой друг, именно Вие открихте, че писането не може да бъде смисълът на живота Ви;
б) забравете, че някога сте писали – изстрадахте нечовешки греха си и не е справедливо да го носите до края на дните си.
Ако сте успели, преминете към т. 10. - Ти, който стигна дотук, ти си моят човек, иде ми да те прегърна и да плача от радост, докато подгизнеш! Ако никога не си писал, пропусни следващото изречение, прочети останалото и после незабавно бягай да се изследваш за извънземни гени! Ако си писал и си спрял, но сега пак са те захапали щръклиците (о, какъв фатален за теб и част от човечеството момент!), отивай на т. 1 и като стигнеш до т. 7, остани си на нея, за бога; не го ли направиш, то неизбежно ще стигнеш до т. 9, а после, ако изобщо оцелееш – благодарение на чудодейния си психиатър – ще стигнеш и до тази. Така че ти, който и да си, сега си бесен – за чий го чете всичко това, нали – но преди да си се юрнал да ме трепеш:
а) спомни си – само най-филантропично те предупредих за 9-те кръга на писателския ад, нищо лично;
б) забрави ми името – за всеки случай…