Някогашната тв водеща Весела Малеева, ексснаха на брата на Мара Малеева – акад. Атанас Малеев, сложила ръка върху обширния апартамент на покойния литературен критик Здравко Петров.
Хората от литературните среди, пък и извън тях, продължават да се вълнуват каква е съдбата на наследството на покойния литературен критик Здравко Петров, който преди няколко години издъхна внезапно, пътувайки с такси към дома на единствената си племенница.
„ШОУ” научи от отлично информиран източник, че жената не може да влезе във владение на апартамента на покойния си роднина, тъй като той бил завещан на знойната някога културтрегерка Весела Малеева, бивша снаха на акад. Атанас Малеев, роден брат на Татовата съпруга д-р Мара Малеева – Живкова. Заради страстта й към повече от солидните материални придобивки, които получава след „общуването” си с елитни представители на мъжкия пол „по света и у нас”, напуснали без време или навреме този свят, въпросната дама получи прозвището „черната вдовица”. А бившият й съпруг пък я наричал в разговори с приятели „тарантула, която така хищно ме оплете в мрежите си, че разводът направо ми спаси живота”.
Здравко Петров бе сред най-уважаваните литературни критици на преддесетоноемврийска България. Бе почти „набор” и земляк на друг изтъкнат литературовед от онази епоха – покойния академик Тончо Жечев, един от съветниците на Людмила Живкова и автор на капиталното изследване „Българският Великден, или Страстите български”. Двамата бяха неразделни – най-вече на маса в несъществуващото днес писателско кафене на столичната ул.”Ангел Кънчев” 5. Постоянен член на компанията им бе и литературният критик Кръстьо Куюмджиев, техен по-млад колега от ръководения години наред от Жечев Институт по литература към БАН.
В спомените на съсловието Здравко Петров се е запечатал като упорит стар ерген, прочут със страстта си към редките антикварни книги – особено руските. Набавя му ги известният преди 1989-а столичен антиквар Иван Николов, чието магазинче се е намирало на бул.”Витоша”. Вечер маститият соцкритик често беше забелязван с часове да умилостивява чепатия Николов, когото по-младите в бранша наричаха Съсела. Целта на Петров била да докопа рядко руско издание, и то от онези, които били забранени за изкупуване в държавната антикварна книжарница, а Съсела като частник ги изкупувал и ги предлагал под рафта на солени цени – примерно ако в държавната книжарница раритетът е струвал 5 лв., Николов го пласирал за 30.
Неочаквано обаче малко след смъртта на Здравко Петров се разкриват обстоятелства, които променят впечатлението за вдетинен стар ерген, какъвто е бил в представите на някои литератори. Едно завещание разкри покойния критик и като влюбен мъж.
Като човек, който никога не е създал собствено семейство, Здравко Петров на старини разчита на грижите на своята племенница, смятана за единствена наследница на обширния му тавански апартамент в идеалния център на София. Жената обикновено го взимала в петък, изкъпвала го, изпирала го, нахранвала го и го прибирала обратно в неделя със запас от домашно приготвена храна за седмицата. Междувременно с възрастта Петров все повече отпада и усеща, че времето му изтича.
Племенницата е спокойна, защото освен нея той няма други толкова близки роднини. И тъй като не се интересува от богатата библиотека на критика, няма нищо против книгите да бъдат прибрани от Националния литературен музей. Специалистка от музея също с голяма радост би съхранила тази безценна сбирка, съдържаща както произведенията на почти всички съвременни български писатели с автографи, така и скъпи издания от дореволюционна Русия, които на западните аукциони държат неизменно висока цена. И докато двете дами са спокойни и очакват момента на естествената развръзка, съдбата е предвидила друг обрат.
Като минава обичайният срок след погребението на критика, племенницата му и сътрудничката на музея отиват да въведат ред в жилището, до такава степен отрупано с книги, че имало място само за едно легло и една масичка с котлонче върху нея. За изненада на племенницата ключът засяда и вратата не може да се отключи. В един момент обаче вратата все пак се отваря и на прага се показва възрастна дама, която ги пита:
„Какво правите вие?!”
Племенницата е не по-малко изненадана, обяснява коя е и на свой ред пита белокосата госпожа какво прави в дома на покойния й роднина. Тогава непознатата триумфално размахва пред племенницата и сътрудничката на музея копие на завещание на покойния критик. В него се казва, че той завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на Весела Малеева, която приживе „му била доставяла голяма радост”. За която той й бил задължен.
Очевидно началото на връзката на ВИП-снахата с най-близкия авер на Тончо Жечев трябва да се търси по-назад във времето, тъй като Здравко Петров е автор на хвалебствена рецензия за дебютната й книга „Музеят”, предизвикала доста полемики в края на 80-те. В крайна сметка за какви „радости” – плътски или духовни, или пък и двете, се отплаща така щедро на изкусителната писателка старият ерген Петров, си знаят само те двамата.
Малеева се зарече, че ще направи музей в завещаното й жилище, но и досега това не е станало факт. Факт е обаче, че само година след смъртта на критика на клошари им прави впечатление, че около кооперацията, където е живял той, има богата плячка за тях – кофите за боклук преливали от книги с автографи на видни bg-автори.
Бурната младост на В.М.
Весела, преди да стане Малеева, се труди като стажантка в БНТ. Завършила е журналистика в СУ и търси упорито своето място под слънцето. Прави й впечатление самотният млад мъж в отсрещния апартамент. Разбира, че се казва Христо и че е син на акад. Атанас Малеев – брат на Мара Малеева – Живкова. Това й прави голямо впечатление и тя решава да го съблазни – показвайки му се разголена на прозореца. Акцията е успешна, самотният млад мъж е привлечен от «находчивостта» на напористата девойка и я кани в апартамента си. Този ден старите Малееви са тръгнали за вилата си. За нещастие обаче колата се счупва по пътя, съпругата на академика, жена със суров характер,
истерясва и нарежда на мъжа си да се връщат обратно в София.
Звъни на вратата, защото се оказва, че отвътре има ключ. И когато вратата се отваря, какво вижда властната маман: непознато момиче я посреща в собствения й халат… след баня! Старата Малеевица вдява веднага, че ситуацията й се е изплъзнала от ръцете, хваща за косата непознатата девойка, смъква й халата и я изхвърля гола на стълбището с думите: «Не те ли е срам да ми обличаш халата?!» След това Малееви влизат вътре да се справят със сина си и изхвърлят дрехите на момата да се облече.
Семейният съвет решава наследникът веднага да бъде пратен на дипломатическа служба в чужбина – по възможност по-далеч от България – в Иран. За тяхно нещастие обаче излиза разпореждане на политбюро всички моми и ергени дипломатии да се приберат в родината и в рамките на няколко месеца да се задомят. Тогава Христо Малеев се връща в София, но времето е кратко и му стига само за да възобнови старата си мимолетна връзка с красавицата Весела. Двамата са пратени във Виена – вече като здраво дипломатическо семейство.
Около водоразделната 1989-а изкусителката разбира, че каквото е постигнала с този брак, ще е дотук, зарязва мъжа си и се ориентира към приказно богат възрастен австриец със замък, според клюката. Той също й завещава замъка и парите си, но нашата «златотърсачка» се разминава с тях, защото си намира майстора в ожесточената съпротива, която й оказват неговите наследници. Те не подбират средствата, в резултат на което нашенската снаха свива байраци и се утешава с «апартаментчето» на Здравко Петров. Преди това обаче поставя условие на австрийските роднини да поемат издръжката на сина й Атанас, кръстен познайте на кого, докато учи във Виена, но дали те изпълняват клаузата, историята мълчи.
След развода си с Христо Малеев «черната вдовица» слага ръка на огромния му апартамент в квартала около БНТ, и години наред го дава под наем срещу 1300 долара месечно.
След промените Христо Малеев е почти разорен, тъй като, ако се вярва на мълвата, във Виена е играл комар, задлъжнял е и за да изплати огромните борчове, известно време кара такси. Въпреки това е щастлив, че пътищата му с бившата му половинка са се разделили завинаги.
Междувременно
екснахата от клана Живкови успява да омае оксфордски професор
и да сключи брак с него. От излишна предпазливост обаче не поискала да сключат предбрачен договор и днес, когато са официално разделени, от това обстоятелство е на път да намаже… професорът. Нищо чудно на свой ред да се опита да прилапа част от имотите на Весела, която, естествено, е последният човек, който ще поднесе нещо на тепсия.
«За жалост около всеки възрастен човек, който няма преки наследници, се върти юдинско хоро от хиени и не се знае коя от тях ще измами другите!», обобщават родни труженици на перото, запознати с историята около «ощастливяването» на покойния литературен критик Здравко Петров и обезнаследяването на неговата племенница. Иначе всичко е в рамките на закона и «добрите нрави».
……………………………
ДОСИЕ
– Весела Малеева, по баща – Баракова, след «нежната революция» започна да парадира с произхода си – дъщеря на един от създателите на Българския анархистичен съюз Тодор Бараков, лежал след 9 септември 1944 г. в Белене. Водела е предаването «Неделни срещи» по БНТ. От брака си със сина на Атанас Малеев има двама синове – 33-годишния Атанас, репортер в Би Ти Ви, и 26-годишния Александър. Освен в Австрия, семейството е живяло и в Холандия.
– Дебютната книга на бившата ВИП-снаха – «Музеят», неочаквано е посрещната на нож от самия Тато. По негово разпореждане й отнемат наградата, връчена й на «Аполония» с мотива, че романът «подронвал устоите на социализма».
– Ето какво пише за въпросната «инкриминирана» творба хасковският литератор и журналист Тодор Кръшков, явно посветен в историята на наградите за дебют на млад български автор «Южна пролет», раздаващи се в Хасково.
«Преди 22 години – през 1988 г., на «Южна пролет» бе сътворен прецедент – не бе връчена награда за белетристика. Причината – участник в конкурса бе Весела Малеева, племенничка на д-р Мара Малеева, съпруга на диктатора Тодор Живков. Дебютната книга «Музеят» бе от онези литературни недоразумения, за които днес никой не си спомня. Шеф на журито тогава бе Слав Христов Караславов, литературно наследствено-посредствено име, което също се губи през ситото на годините. Назначеният по роднински в литратурата Караславов настояваше Пегас за проза да бъде присъден на Весела Малеева – друго роднинско литературно назначение. За чест на останалите членове на журито те се опънаха. Последва скандал. В резултат на «Южна пролет» през 1988 г. имаше само един лауреат – Гриша Трифонов, за поезия. Другата номинация, за белетристика, бе на Красимир Димовски /племенник на Борис Димовски – б.ред./ за сборника с разкази »Ние, кавалеристите». Това бе един блестящ дебют, сред най-талантливите творби през последните десетилетия. Но награда за проза изобщо не бе присъдена. Не я дадоха на Димовски, но не я получи и племенницата на всесилния диктатор. Трудно е да се каже дали отвратителната гротеска «Южна пролет 88» изигра зловеща роля в литературното бъдеще на Краси Димовски. По-късно той издаде още една книга и замлъкна задълго…», пише в статията си «За днешното хасковско мракобесие. Кратък урок по стилистика» Тодор Кръшков.
– В момента «черната вдовица» е намерила ново поприще – пешия туризъм и… алпинизма?! /все пак гони 60-те!/. В редица сайтове я рекламират като «основателка на организацията «Walk Bulgaria”, пренесена у нас по примера на английското движение „Рамблерс”, пропагандиращо масовото ходене пеша сред природата. Пак от вездесъщия Интернет разбираме, че освен журналистика е завършила и социология в СУ. Била и „специалист по телевизионни медии в Англия”. В Австрия пък 12 години е директор на американски Комуникационен център и „отговорна за 22 страни” в Централна и Източна Европа.
………………………………..
Източник: КЪМ СТАТИЯТА