Наталия Андреева – ИЗБИТИТЕ В БАЩИНОТО МИ СЕМЕЙСТВО ЗА СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ

Родоначалник на рода ни е хайдутинът Каракольо, издаден при слизане от планината в къщи. Турците го залавят и изколват на дръвника него, жена му и 6 от децата му – общо 8 човека. Спасява се само най-малкото момче – Георги, скрило се от страх под едно корито в двора.

Георги има син Никола, който ми е прадядо, знам нещо само за двама негови сина: Михал, убит като четник в четата на Тодор Грудов и дядо ми Тодор – убит в Марсилия по време на ПСВ. Общо двама от синовете на Никола загиват от неестествена смърт.

Дядо ми Тодор Николов има първи син Васил, когото полицията пребива в участъка си и той умира от последиците на побоя. Стават 11 човека дотук.

По бабина линия, бащата на баба ми, сме от рода на Стоил войвода. Прадядо ми Енчо, бащата на баба ми Дена, е негов първи братовчед. Турците убиват Стоил и двама негови братя, общо 14 човека от двете страни на бащиния ми род дотук.

Имало е и още убити от семейството, но не се знае нищо за тях, защото прабаба ми Мара и мъжът й Енчо бягат от турската потеря от Новозагорско и се установяват в с. Евренлий, днешното  с. Железник, Карнобатско.

Чичо ми Никола и баща ми Андрей са политзатворници от Белене, комунистическия Аушвиц. Баща ми преди това има като земеделец още два концлагера – един в с. Гиген, Плевенско, и един на п-ов Атия, Бургас, където го заварва Девети септември.

Записа го Наталия Андреева, за да се знае и да не потъва в забрава.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *