ПРЕЗИРАТ НИ

В свое интервю от 26.03.2024 г. проф. Иво Христов каза нещо много важно, а именно, че новите ни евроатлантически партньори толкова ни презират, та им е все едно какви негодници слагат да ни управляват и поучават – стига целите им да са постигнати и задачите изпълнени /от 26-та минута нататък/.

Това, което е напълно видимо в политиката, е по-невидимо в литературата, но е пак същото. Диктатурата на посредствеността е навсякъде – натрапена ни главно от три посолства: американското, английското и германското, които водят една и съща глобалистка политика и в България са наричани с общото име Посолството.

„Литературната администрация е превзета от политкоректни пишещи чиновници. Това не е изненадващо, така бе и по соца, но сега е просто по-перфидно. Журита, награди, издания, критически обзори, разни центрове за книгите. Всичко се налазва и подчинява по надлежния ред. Тънка политкоретна паяжина. И задачата й е постигната. Тая паяжина роди едно уродливо ново явление – политкоректната автоцензура. А тя пък роди добре изкосения и изравнен райграс на послушната политкоректна литература.“

Това е написал в профила си във Фейсбук Недялко Славов – писател, живеещ в Пловдив, но имащ поглед върху европейската и световната литература.

Политкоректната автоцензура е сиамският близнак на глобалистката цензура плюс грантовете. На опита да бъдат държани в подчинение народите, за да не се бунтуват, когато самозвани елити плячкосват благата им, премазват талантите им, оставят ги да тънат в мизерия – духовна и материална. Посредствеността е продажна и лесна за купуване, освен това тя е сговорчива и умнокрасиводобра. Но как да не я презираш, когато със себе си продава страната и народа си. Религията и историята си. Идеите и майчиното си мляко. Дава сестра си на турска вяра и дъщеря си за долари, а сина си за слуга и виночерпец.

Аз все по-трудно разбирам целите на това налудно джендър шоу. Целта е да се смаже таланта ли – ами той отдавна е смазан и заровен в безименен гроб? Да се покаже на публиката, че планетата ни е превзета от глупостта и тя затова налага посредствеността – за да увековечи чрез нея царството си? Че Бог решава едно, но парите – друго, а на земята те са господари? Или… как го беше написала Рада Барутска – че и без явна полза, глупостта е готова да играе по свирката на суетата! 

/Макар в споменатия от нея случай ползата да е видима – ибрикчията Митко Новков работи за „Съвременник“ – бутиковото списание на съпруга на поетеската Мирела Иванова – хвали я служебно и бозае от много майки. Така че случаят по-скоро е друг – тук алчността играе по свирката на глупостта и посредствеността./

Никога няма да разбера как е възможно светът на успеха и парите да е толкова отвратителен и елементарен. Понякога гледам документални филми и веднъж седмично пускат серия с живота на хайлайфа в САЩ. На десетата минута превключвам – толкова глупост, суета, студенина, безсърдечие и алчност дълго не могат да се понесат. Отивам да гледам филми за космоса – на фона на галактиките и съзвездията още по-ясно лъсва нищожността на подобни роботи. Защото това не са хора, това са някакви натъпкани със силикон и софтуер бакелитови кукли.

Роботи пишат литературни произведения, опери, рисуват картини, каканижат стихове. Подлъгах се да прочета нашумялото напоследък „Времеубежище“ – ами то там намесата на софтуера е от явна по-явна. Сякаш книгата е излязла изпод пръстчетата на нечия пластмасова душица. Случаят на Мирела Иванова е друг, напълно сигурно е, че тя сама си пише текстовете – подобни глупости не са по силите дори на изкуствения интелект.

И двамата „писатели“ са известни – цитирам: с „циничната си пробивност, с агресивната и гръмогласна самореклама, която натрапват на всички и навсякъде.“ Безумно и безсрамно самохвалство и елементарна, но денонощна манипулация на овчия състав, блеещ възторжено и хрупащ сено в интернет.

Това дори не са политкоректни пишещи чиновници. Може би само софтуерът им е писан от хора – Посолството навярно има цял полк опитни програмисти. Започвам да се замислям дали наистина не живеем във виртуална реалност и нищо наоколо не съществува физически. Не е възможно единственият носител на разум на тази планета да е толкова прост и манипулируем!

Погледнете една клетка от човешкото тяло – тя е сложна като вселена. Погледнете една галактика – тя е симфония от красота и съвършенство. Как е възможно същества, съставени от подобни клетки и обитаващи подобни галактики да се оставят да ги манипулира един хитрец от село Окоп, Ямболско и една посредствена словоблудка от село Мусачево, Софийско?! Пък дори и още десет посолства да стоят зад тях и да им дърпат конците.

Братя Стругацки навярно са прави – Мирозданието са защитава от нас и ревниво пази тайните си. Когато не ни залива с потопи или не ни бомбардира с метеори, то ни праща посланици на глупостта от Окоп и Мусачево и те се грижат за нашето по-бързо изпростяване. Праща ни генерали с поли и преводачки, загрижени за оргазмите ни, не за духовното ни израстване. Праща ни педерасти с национални знамена в анусите и гейпаради. Праща ни рушители на паметници и похитители на историята. Праща ни посолства, чиято грижа е да ни изличат от лицето на земята и да ни превърнат в необитаема територия, която после да населят с мюсюлмански варвари и терористи, с негри и цигани.

Всичко, което се е правило на нашите земи от десетилетия – ту при един господар, ту при друг.

Надявам се мълчанието на българските агнета да е пред буря. Надявам се да преживея тази буря и да я надживея дори. На 10 ноември 1989 г. рухнаха едни величия, но на тяхно място веднага се настаниха други, които бяха дори по-безскрупулни, по-посредствени и по-алчни от предишните. Нима светът наистина върви към деградация, или софтуерът ни е зле написан?

Ако ни е съдено да бъдем роби и да ни натрапват все така безочливи и болни кариеристи за императори – животът ни като нация постепенно ще загуби смисъл и ние ще са разпаднем на две части отново. Най-малко на две, защото има и повече претендиращи за земите ни. Засега сме само част от всеобщото падение на Европа и цивилизацията, като декадансът ни е налаган отвън.

Въпросът е това да не ни хареса – защото се появяват подобни знаци вече.

Важно е да знаем, че това е упадък и да му се противопоставим с всички средства на ума и таланта си.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *