Наталия Андреева – ГЛОБАЛИСТКО НАДПЯВАНЕ

Съзаклятието на „Умно-красивите“

 „…Да, не могат да пишат, но човек трябва да е толерантен…

И ще ви отвърнем: Не, драги читатели! Неграмотността не може да е норма. И не само тях, а и онези, които ги подкокоросват да се излагат и да затлачват и без това мудния ни и беден мисловен живот – разните редактори, издатели и свалячи или подмазвачи-критици – които си мислят, че за поезия могат да пробутват всякакви глупотевини, сякаш поезията е подробност някаква, а не жизнена форма на езика и съответно на хората, що го говорят – всичките вкупом с камшика по Дантевски в Ада!“

Рада Барутска, „Пеат некогаш“

Щедър е интернетът – осведомява ни за всяка порно-пошлятина, извършена от глобалистката прислуга по света и у нас. Така наскоро бяхме информирани за любовната спявка между поетеската Мирела Иванова от една страна, и от друга – злополучния ни кандидат-нобелист Георги Господинов, наричан от народа с името-парола Гога. Място за сценичната им изява е предоставила Румяна Таслакова – дългогодишна редакторка в българомразкото радио „Дойче Веле“. Присъствал е също кумът и дегустаторът на Мирела – бате Мишо – под формата на фалосодухача Михаил Неделчев.

Но да не бъдем голословни, да дадем думата на дуета:

Мирела Иванова, сопранофалцет: „За първи път се взрях в стихотворенията на Георги Господинов след като присъствах на едно от представленията на Литературния театър, който те с Пламен Дойнов изнасяха в Студентския дом. Бомбета, патоси, дързости, суров черен дроб и други атрибути от златните години на поетичното разкрепостяване и разцвет, 90-те белязаха не просто езика, но и смисъла на поезията.“ 

Георги Господинов, нобелобаритон: „И това, което чух, от Мирела наистина ме развълнува… И понеже тука идеята е да си разказваме разни неща сега ми хрумва, че с Мирела освен че сме пътували много, Мирела беше много важна за нас с Бойко (Пенчев), когато правеха „Петък 13“ и когато ние с Петър правехме „Тела и текстове“. Там наистина имаше черен дроб суров  и разни други неща. Трябваше ми език, защото имах едно стихотворение за „Език свещен“. Език на немите, на тези, преди нас, а нямаше езици и взехме черен дроб суров... Но Мирела и Бойко бяха преди нас..“

Тук ще прекратим спявката на това вещерско сборище със суров черен дроб и патоси, защото ако продължим да цитираме нататък скудоумията му, дори страдащите от тежка умствена изостаналост почитатели на поетеската и кандидат-нобелиста ще проумеят, че си имат работа с глупост, много по-голяма от поносимата. Усещането за гавра с народната ни памет и литература си остава пак за сметка на онези, които от десетилетия търпят и поощряват финансово тази зловеща подигравка на глобалисткото безумие с националните ни ценности.

Да продължим нататък с още един оперетен дует на Гога – този път с полската нобелистка Олга Токарчук. Не съм чела нищо от нея, нямам и намерение да чета каквото и да е от автори, получили тази дискредитирана награда, давана от десетилетие и повече не за литературни постижения, а за предано слугуване на световните кукловоди. За мен тя е препоръка в никакъв случай да не чета наградения с нея автор. Всеки път, когато съм нарушавала тази забрана, съм съжалявала горчиво за пропиляното време.

Достатъчно е да узнаем, че новоизпечената през 2018 г. нобелистка се застъпва за правата на сексуалните малцинства в Полша. Други биографични подробности за Токарчук: Член е на Партията на зелените и на редколегията на ляволибералното списание „Политическа критика“.

Мисля, че всичко е ясно!!! Поредната соросоидна рапсодийка в розовочервено!

Пресата се е въздържала да цитира пряко нашия кандидат-нобелист. Явно притеснена от бисерите, които той непрекъснато ръси в ефир, и които са излагация за всяка една държава и народ. Този път щедрият интернет е преразказал скъпернически диалозите му с Токарчук, без пряко цитиране на умно-красивите им послания. Естествено – те са срещу войната в Украйна, че срещу какво друго да са!?

Нас Токарчук ни интересува като шести пръст на ръката. Което ще рече никак. Или почти никак. Защото името й е забъркано с една награда, за която е номинирана… нашата поетеска.

Мирела Иванова е сред шестима европейски поети, финалисти за литературната награда на Гданск, Полша, “Европейски поет на свободата”. Финалистите са избрани от престижно литературно жури, в което е и нобеловата лауреатка Олга Токарчук. Победителите ще бъдат обявени през пролетта на 2024 г. Те ще получат съответно по 100 000 полски злоти за поета и 20 000 за преводача.

Разгеле, дойдохме си на думата. Забелязвате ли червената нишка, тя е видима с просто око: Токарчук, сексуални малцинства, война в Украйна, розовозелена партия, ляво неолиберално списание, соросоидът Гога, суров черен дроб с патоси, болшевишката снаха Мирела, оценена на 100 000 полски злоти. Всичко е ясно, дуетите на правоверните марионетки винаги се заплащат щедро от необолшевишките кукловоди. Нали затова се присвояват парите на народите – за да се натрапва чрез тях маркузеано-неотроцкистката идеология и да се налагат джендър-диктатурата и разлагащата обществото нейна перверзия.

Навярно не е тайна за никого вече, че Господинов е пореден глобалистки проект, в който, като в бездънен чувал, се наливат голямо количество крадени от народите пари. Мирелите, както и други болшевишки роднини, привлечени от мириса на тези пари, се опитват да се дообогатят, обслужвайки като слугини глобалистките крадци.

Това е най-мерзката и долнопробна кражба, която безразборно раздава парите ни на псевдотворци със слугински манталитет, дрънкащи от политкоректни баналности до откровени глупотевини. Целта явно е тоталното опростачване и духовното изнасилване на човечеството, с цел по-безпроблемното му управление и плячкосване на благата, които то произвежда.

Самозабравянето на новите господари е потресаващо. Историята отново се повтаря като зловещ фарс. Днес няма Гулаг, цялата земя е един неолиберален Гулаг. Управлявана от международни крадци, разбойници, мошеници и спекуланти, с помощта на сговорчиви помияри от 666 пола и с вечно необути бикини.

Природата я е направила умна и красива.“ Това твърди за поетеската Мирела Иванова неолибералният парцал „24 часа“.

Съгласяваме се веднага. Сто и двадесет килограмов 60 годишен умно-красивитет! Малко попревтасал, престоял и мухлясал, но запазена марка и напълно в комунистическата традиция. За таланта й сега няма да говорим, всеки може да се убеди в наличието му или по-скоро в пълното му отсъствие ТУК:

То господ натворил интелект и хубост, та се забравил – като при Михал /Неделчев/ Мишкоед.

Нищо, че огледалото показва друго.

критерии за умно-красивост

Умно-красивата Мирела. Да се смее ли човек, да плаче ли, или и двете!?

2 comments

  1. Тези пладнешки обирджии наистина се самозабравиха.
    Бог няма да ги трае дълго.

  2. Да.

    Няколко мнения за соросоидния „гений“, преди полицията от Министерството на истината да ги изтрие.

    Kalinoff Ivan: Уважение за маркетинговия талант на Господинов, как може с толкова малко талант да стигне там, където е… Той може и талантлив автор да е, но определено в книгите не му личи …

    ПОЛИТКОРЕКТНИ БАНАЛНОСТИ

    Ето и няколко цитата от „шедьовъра“ му, да, извадени са от контекст, но и в контекст едва ли имат по-голям смисъл от клишетата и лозунгите на либералите. Форумните либерали ги пишат същите, че и по талантливо понякога, просто не са ги събрали в книга…

    Да преведат български автор на много езици, който и да е той, ако ще гений да е, означава, че е лансиран с връзки и пари, друг начин няма, книжният пазар се базира на абсолютно същите принципи, както и шоу бизнесът, музиката и киното, а не някакви професори експерти четат и отсяват най добрите световни автори по качеството им на писане и ги предлагат за превод… Но както и да е, Господинов няма шанс, защото наградата ще отиде в някой украинец, забавно ироничното е, че ще бъде прецакан по същите политически критерии, по които е издигнат и самият той …

    ………………………….

    voodoo_child: Откога пиша, че господинът се цели в Нобела? На челото му е изписано, както мъдро е казал народът. НОБЕЛ пише там. Който има очи – да види!
    Иначе – тук нима не стои въпросът, така актуален за „Дневник“ при Гешев: Имаше ли повече от един кандидат и как Здравка Евтимова преди няколко месеца пусна писмо с номинацията? С обществено обсъждане, или просто от добро сърце?
    #кой #кой #кой предложи ГГ?
    Никога не е късно да станеш за резил.

    Предполагам няма да затрудните господина /Господинов/ с така поставените въпроси. Той още от студентските години разсъждава върху тях и това е отразено в дисертационния му труд „Поезия и медия: кино, радио и реклама у Вапцаров и поетите на 40-те години на ХХ век“.
    Сигурна съм, че пробужда интерес да я прочетете, нали?

    …………………………..

    НеКой: Това вече е подигравка, писател, когото помнят само с това, че е известен, вече се въздига до Вазов едва ли не. Бива, бива, ама това не. Господинов е най-рекламираният, талантът е нещо друго. Къде е Талев например и какво сравнение би могло да се направи с Господинов? Но важното е, че крайнолевите са го избрали за свое знаме и го превеждат и на танганайски, нищо че няма интерес.

    А, забравих да кажа, Господинов е знаме и на софийските македонисти, които всъщност са и интернационалисти, въпреки че се представят пред хората за антикомунисти.
    Та Господинов биде преведен на „македонски“ език, каквото и да означава това.
    Иначе е талант явно да са закачиш и за политическото, и за журналистическото, и за преводаческото лоби, определено трябва да го имаш. Писателството после не е от съществено значение.

    То и Г.Г. е така, преведен на не знам си колко езика. Кой го е превел, защо го е превел, кой го е платил, върнал ли си е парите, какви са тиражите, това не е важно. Важното на македонистите им е, че си имат знаме. Менте е, ама то и те са такива.

    ……………………………

    Йоаникий: Най-дундурканият от властта и най-тиражиран „писател“, нищо повече. Още като тийнейджър (при социализЪма) е бил фаворизиран от даскалята и се е ползвал със специално внимание и отношение… Единственият, който навремето беше хем новобранец в „Литературен вестник“, хем… главен редактор на изданието. Нобеловата номинация издава много комплекси и подлизурство от страна на обкръжението му – подобни на него семпли, но тиражирани бездарници.

    ………………………………..

    ПРИСМЕХУЛНИК: А Г.Г., нечетим постмодернист, стремящ да се хареса на левите и либерални кръгове, по сила на връзките си при преводачи и МВнР, затова е най-превеждан в чужбина, а не заради интерес към НЕчетимите му романи.
    Ако все пак, по някакво стечение на космологичните случайности, вземе, че спечели Нобел, като бг писател, ще е хубаво, разбира се… Но! То ще е симптоматично за това, в какво се е превърнала не само съвременната бг литература, а и световната…

    НЕДЯЛКО СЛАВОВ

    Авторът Господинов е извън десетката на съвременните писатели. С поезията му положението е същото. Но това не е мой проблем. Важното е това, което той нанася на литературния живот, а именно – политкоректното разложение на самата идея на литературата. Такъв политически проект в словото, такова „инженерингово“ налагане в името на политкоректността, не е било досега в съвременната ни история. В литературен формат, по идеи, послания и художествено качество, той е готов за участие на песенния конкурс на „Евровизията“. Уви, това има радиоактивно облъчващо въздействие върху духа и възпитанието на младите, идващите, бъдещите. И изобщо обезсмисля литературната среда на нацията. Така всеки един млад автор, който напише книга по рецептата на политкоректното послушание, смята, че вече е стъпил на територията на литературата. Същото се случва и с читателя. А това е смърт за духа.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *