СЛУЧАЯТ С ПИСАТЕЛЯ АЛЕКСАНДЪР УРУМОВ

Нека започнем с една много грозна проява на диктатурата в интернет. Не защото е най-драстичната, а защото е съвсем прясна. На този писател бяха наскоро закрити и двата профила във Фейсбук.

Вината му?! На пръв поглед нищожна, ако се гледа от позициите на здравия разум, но явно раздразнила определени диктаторски кръгове в социалната мрежа. Няма да кажа нищо ново, като спомена, че необолшевизмът от соросоидно-маркузеански тип се отказа от кръвопролитията като неестетични и неплодоносни и концентрира усилията си в моралните убийства. Някои го наричат „културен марксизъм“, понеже виждат връзка с кървавата културна революция на Мао Цзедун, други му приписват реални културни ценности, защото вече не убивал хора с калашников, а само умъртвявал душите им в порива им към свобода и независимост. Методът противникът да не бъде убиван, а чрез психотормоз да бъде докаран до самоубийство, днес трябвало да се нарича „културен прогрес“.

Аз не виждам нищо културно в неомарксизма, зад него стоят пак старите палачи и кръвопийци, навлекли овчи кожи върху вълчи козини. Новости, като включване на ислямския тероризъм в редиците на поборниците за необолшевишка революция, е незначителна добавка към един стар и добре отработен през вековете терористичен навик. Случаят с писателя Урумов само доказва написаното дотук от мен.

Вината на писателя е „тежка“, той се бори срещу внедряването на един обществено опасен документ в правната практика на страната ни. Става дума за т.н. „Истанбулска конвенция“, която не е нищо друго, освен пореден опит на свръхбогатите и скучаещи педофилски кръгове по света да узаконят и направят неприкосновена за закона страстта си по крехка детска плът.

Аз съм наясно какви идеи и какви пари стоят зад тази инициатива. На старите и грохнали от похот перверзници им омръзна да хвъркат до Тайланд и Тайван, където безнаказано да си купуват евтина детска плът. Те решиха, че са развратили достатъчно християнския свят, за да могат да си вършат перверзиите уютно у дома, без да бъдат докопани от закона за това. Педофилията трябваше да стане приемлива, за това бяха впрегнати всички методи, известни ни от „прозореца на Овертон“, както и хитлеристко-сталинистки подходи от близкото минало.

Точно там сгрешиха. Те мислеха, че вече са смазали съпротивата на възрастните, сплашвайки ги с безработица, изхвърляне на улицата, глоби, затвор, конфискация на децата им в страни като Норвегия и вкарването на невинните двукраки агнета в педофилски и еднополови семейни кланици. А им се опълчиха същите тези недоубити възрастни като Урумов и стана една дандания, не ти е работа.

За мен този случай е само поредното доказателство, че пациентът е „по-скоро жив, отколкото мъртъв“, както се казваше в една детска книга. Пациентът е бял мъж, хетеросексуален, християнин, носител на консервативни семейни ценности и морал. Точно той, който трябваше отдавна да е по-скоро мъртъв, отколкото жив, но се оказа, че все още мърда и дори се съпротивлява. Въпреки ниагарските водопади от соросоидни пари, които бяха инжектирани в неолибералния змиярник.

Поведението на неолибералите може да предизвика изненада само в хора, които не познават явлението. Стара и многократно прилагана практика на този тип насилие е да се унищожават именно своите хора, в името на някакви налудни идеологеми и с оправдание, проектирано винаги в далечни земи и времена. Аз лично никак не съм изненадана, че именно мюсюлманите се оказаха „приятели“, „страдалци“, желани съюзници на маркузеанците. Те са далечни, чужди, несъвместими, което ги прави примамливи оръжия в битката за унищожаване на своите. В случая пострадаха белите мъже, но никой не е на сигурно място в обкръжението на „културните“ болшевики. Единственото общо, което виждам между неомарксистите и исляма, това е склонността им да посягат към насилието, когато някой не споделя възгледите им. Както в случая с Урумов.

Заиграването им с дясното не прави неолибералите по-малко леви. Фактът, че получаваш възнаграждението си от САЩ, не те превръща автоматично в десен, защото Америка е точно толкова поразена от лявата проказа, колкото и всяко друго място по света.

Не познавам лично Урумов, даже доскоро изобщо не знаех, че имаме и подобен писател. Попаднах на текст, написан от дъщеря му и се зачетох нататък. Цитирам част от написаното от Гергана Урумова:

„Мисля, че Бог винаги си е намирал хора, които да застанат за истината. Един от тях е баща ми. Мечтател с голямо сърце и непоклатими християнски ценности. Непримирим към опитите на фалшивата толерантност да ни продаде евтини дефиниции на думата „Семейство“. На думата „Личност“. И поради откритата му позиция в подкрепа на семейство от мъж и жена и непреклонността му към всичко, различно от това, и двата му Фейсбук профила бяха напълно заличени.“

Този текст ме направи съпричастна, защото и аз съм дъщеря и племенница на хора, които не свърнаха от правите пътища и платиха за това с целия си съзнателен живот. Така е, Бог работи чрез Човеците си. И винаги ще има неколцина, които няма да се отклонят от пътя Му.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.