Паветните хора си мислят, че като критикуваш империя А, това значи, че я мразиш, или че си платен от бившата империя Б.
Аз не мразя империя А. Напротив, харесвам я. Но без критики тя ще се превърне в бившата империя Б. Ако вече не е станала такава.
Ще ви кажа какво мразя. Онези лицемери, които са били сред най-привилегированите по време на властването на империя Б, които са били нейни хрантутници, а сега те и децата им мазно се умилкват в краката на днешните силни от империя А, готови са да оближат мръсотията между пръстите им, за да не изгубят привилегиите си.
Това са безполезни, безволеви паразити, безочливи, безскрупулни, бездарни, които нямат собствено мнение, нямат чест и достойнство, не са способни да оцелеят без закрилата на господар.
Те затова са толкова злобни, агресивни и елементарни. Затова всички звучат еднакво, еднакви епитети, мемета, еднаква реч, дори еднакви възклицания и поведение. Те нямат мнение. Не са способни да мислят, умират от страх да не бъдат канселирани, да останат на сухо.
И когато гледаш как същите лепкави, мазни плужеци се появяват и чакат кокалчето си от новите господари, някак отвътре ти идва да заемеш обратна на тяхната позиция, за която те получават бонбонки. Погнусен и отвратен от смразяващата им сервилност и къса памет.
Сами си вярват, че не помним какви са били.
И когато се опитваш да балансираш поне малко системата, съвсем логично е да изглеждаш като враг на империя А, хвърляйки тежести в другата везна. Ако смениш местата на А и Б, пак ще го правим. Напук на пиявиците и змиорките.
Поне за да не се сгромоляса везната.
Това са пиявици, които превръщат всяка система, дори най-перфектната, в антиутопия, в тоталитаризъм. В тоталитаризма на мнението не искат никакво противопоставяне или несъгласие. Човек от камък да е, пак ще го раздразнят двойните им стандарти, лицемерието и сервилността им.
А появят ли се нови сили на хоризонта, те първи се „преориентират“.