Днес осъзнах колко много е изостанал светът от нас, либералите от Оборище. Научих го чрез Христо Смирненски, чиято изостаналост се вее от Непал до САЩ.
Попаднах на подкаст със симпатичен автор, Дженифър Мортън, в който тя представя новата си книгата „Moving Up without Losing Your Way„. Макар и млада, Мортън е професор по философия в City College of New York, лектор също в University of North Carolina.
Започва книгата с „Приказката за стълбата“ от Смирненски и гради философската основа около това произведение на този тъмен балкански субект.
После отстрани виждам, че има дори постановка на непалски език, пак по „Приказка за стълбата“ на Смирненски.
И си викам, мале, тия нормални са? За великия и неподражаем Георги Господинов не са ли чували? Остава сега някой нещастник да напише „Приказка за либерала“ и да опише как дяволит инфлуенсър, гуру, бивш кадър на ДС предлага матча, двойни стандарти по всички въпроси, да забравиш миналото си и да се изкачваш по интелектуалната стълбица, окичен с правилни знаменца и виртуални добродетели. Да поглеждаш всички надолу и да ги сочиш с пръст, крещейки, че са комунисти и путинисти, щото не крещят с теб партийни лозунги. Щото, като сочиш с пръст и обвиняваш всички несъгласни в комунизъм, е много интелектуално. Няма нужда да проверяваш и четеш. Партийният център всичко вече е проверил и мисли вместо теб, ти само се изкачваш по интелектуалната стълбица.
Ало, не сте ли чували за Георги Господинов?
Той спечели Букър, с преписана първа страница от „Добри Поличби“ на Пратчет и Геймън, с постоянно натякване на „гледам филми на Тарантино, чета Ървин Уелш, превеждам песни от английски на български, бах и якото печено копеуе съм. Псувам комунизма, нищо че докторантурата ми е посветена на Никола Вапцаров. Направо съм турбо интелктуал.„
Спечели Букър. БУКЪР. Награда, печелена преди него от нон-бинарен писател, който детайлно описва как баща бърка с пръст в задника на неговото дете, и от друг гениален писател, който описва окопите във война като женски гениталии. И оправдава изнасилванията, щото били травма от войната.
Гениално!
Селяни, цървули, галоши. Поети със смирненовски ватенки. Пфу, бе, хойте да си играете хоро, аз отивам да слушам Юрая Хийп и да ям кето на Оборище