В днешния прекрасен, глобален свят съществуват две думички, които ти позволяват да правиш каквото си искаш.
Да се разхождаш без документи в чужда държава, да си измислиш ново име и нова история на живота си, да си опънеш палатката където ти е кеф, да получаваш пари, храна и подслон без да си мръднеш и пръста, и ако нещо не ти изнася – да обявиш стачка, докато не ти угодят.
Тези две думички са ,,искам убежище,,.
Каже ли тези две думи, за Ахмед мъките свършват.
Вече за него са отговорни държавите, в които е поискал убежище.
А за Ахмед остава само да се притеснява как да юрка местните момичета и откъде да си намери цигари и алкохол.
Всичко друго е длъжна да осигури страната, в която е поискал убежище.
Поредната вселенска глупост, родена от мозъците на живеещи в прекалено розов свят хора.
А защо Ахмед не иска убежище в Саудитска Арабия, Бахрейн, Оман, Катар, ОАЕ, Южна Корея, Япония или Тайван?
Ами защото там ще му бият един звучен шут по косматия ахмедски задник и ще го пратят обратно при козичките и овчиците.
А в Европа е рай.
Толкова се стараят на Ахмедчо да му е хубаво, че са готови и краката му да мият, и дъщерите си да му дадат да ги ползва, и пари му сипят в шепите, та да се почувства и той човек. Рай.
Само че, Ахмедовците са над милиард и 500 милиона души.
И всички мечтаят за най-сладката работа на света – ,,търсачи на убежища,,.
Затова в пустините на Мали, в пещерите на Афганистан, в бордеите на Пакистан и във всяка една дупка на Третия свят бъдещи Ахмедовци съчиняват сърцераздирателни истории, късат документи, обуват си гащите от камилска и овча вълна и потеглят да искат убежище в Европа, със съзнание, изпълнено с видения за руси голи мацки, джакузита с пури, мощни коли и европейци, които им целуват ръцете.
Това си отгледахме за няколко години – нова порода, наречена ,,търсачи на убежище,,.
Радвайте се все още на живота, докато от Брюксел не дойде заповедта всяко едно европейско семейство да си вземе по един-двама такива домашни любимци под лозунга: „Няма страшно! Ние ще се справим…“