Ориана Фалачи – ОЩЕ ЗА ИСЛЯМСКАТА ИНВАЗИЯ

Ербакан, бивш турски министър председател, към германски журналист:

„Вие мислите, че ние, турците-мюсюлмани, идваме тук, само за да търсим работа и да събираме трохите от вашите пари. Не, ние идваме тук, за да установим контрол върху страната ви, да се внедрим тук и да изградим това, което ние смятаме за подходящо; и всичко това ще направим с ваше съгласие и съгласно вашите закони.“

…………………………………………………………………………………

През 635 г. сл. Хр. три години след смъртта на Мохамед, армиите на полумесеца нахлуват в християнска Сирия и християнска Палестина. През 638 г. те превземат Йерусалим и Божи гроб. През 640 г. , след като са завладели Персия и Армения, навлизат в християнски Египет и в християнския Магреб. Това са днешните Алжир и Мароко. През 668 г. за пръв път нападат Константинопол и го обсаждат пет години.

През 711 г. прекосяват Гибралтар и атакуват католическия Иберийски полуостров. Завладяват Португалия и Испания и въпреки съпротивата на герои като Пелайо и Сид Кампеадор и другите участници в Реконкистата, маврите владеят Иберийския полуостров цели осем века. Вярващите в мита за „мирното съвместно съществуване, характерно за покорителите и покорените”, нека да прочетат разказите за изгорените мъжки и женски манастири, за осквернените църкви, за изнасилените монахини, за християнките и еврейките, отвлечени в харемите на победителите. Нека вярващите в този мит да прочетат за разпъванията на кръст в Кордоба, обесените в Гранада, обезглавените в Толедо и Барцелона, Севиля и Замора.

Християните в Севиля били обезглавени по заповед на Мутамид, кралят, който украсил двореца си с отсечени глави на евреи и християни. Християните в Замора били обезглавени по заповед на Алманзор, везир, наричан патрон на философите, считан за най-великия водач на ислямска Испания.

Господи! Само споменаването на името на Исус означавало мигновена екзекуция чрез разпъване на кръст, обезглавяване, обесване или набиване на кол. Същите наказания се прилагали за всеки, който бие камбана в църква. За всеки, който носел дрехи в зелено – цвят, запазен само за мюсюлманите. Всички християни и евреи били длъжни да се покланят и да правят път на мюсюлманите на улицата. И тежко и горко на християните и евреите, ако се осмелявали да отговорят на обидите на мюсюлманите.

Има една широко рекламирана подробност – неверните кучета не били длъжни да приемат Исляма, дори не ги насърчавали да правят това. Но знаете ли защо? Тези, които приемали Исляма, не били длъжни да плащат данъци. И обратно – тези, които отказвали, плащали данъци. От Испания в 721 г. те преминали в не по-малко католическата Франция, начело с Абд ал-Рахман, управител на Андалусия. Прекосили Пиринеите и превзели Нарбона. Там изклали всички мъже и взели в робство жените и децата.

После продължили към Каркасон. Оттам отишли в Ним, където избили монасите и монахините. От Ним поели към Дижон и Лион, където ограбили и разрушили всички църкви, до една. Знаете ли колко време продължил походът им във Франция? Единадесет години, през които те прииждали на вълни. През 731 г. пристигнали пред Бордо с 380 хиляди пехотинци и 16-хилядна конница. Градът веднага се предал.

От Бордо тръгнали към Поатие, сетне към Тур. През 732 г. Карл Мартел ги победил в битката при Поатие. Ако това не беше се случило, днес французите щяха да танцуват под ударите на дайрето. През 827 г. завоевателите се появили в Сицилия, която била ценна плячка за ненаситния им апетит. Като колели, обезглавявали и набивали на кол, както им бил обичаят, те завладели Сиракуза и Таормина. След това – Месина и Палермо.

За 75 години (толкова им трябвало, за да прекършат гордите сицилианци), те ислямизирали целия остров. Останали в Сицилия два века, докато норманите не ги прогонили. Но през 836 г. пристигнали в Бриндизи. През 840 г. – в Бари. Ислямизирали и Пулия. През 841 г. превзели Анкона. После прекосили Адриатика, върнали се в Тиренско море и през лятото на 846 г. се появили в Остия. Ограбили и опожарили града и като се придвижили нагоре по устието на Тибър, стигнали до Рим. Обсадили го и една нощ нахлули в града. Ограбили и опустошили базиликите Св. Петър и Св. Павел. За да се отърве от тях, папа Сергий II се съгласил да им плаща годишен данък от 25 хиляди сребърника. Наследникът му Лео IV издигнал лъвските стени около Рим, за да го предпази от бъдещи нападения.

Напуснали Рим, но се появили в Кампания. Там останали 70 години. Унищожили Монтекасино и обезлюдили Салерно. В този град се забавлявали, като отнемали всяка нощ девствеността на една монахиня. Знаете ли къде? На олтара, в катедралата. През 898 г. нахлули в Прованс, по-точно в Сан Тропе.

Заселили се там, и в 911 г. прекосили Алпите и влезли в Пиемонт. Окупирали Торино и Казале, изгорили всички църкви и библиотеки, избили хиляди християни. Сетне се отправили към Швейцария, към долината Граубунден и женевското езеро. Но снеговете ги отблъснали, затова направили кръг и върнали в топлия Прованс.

През 940 г. окупирали Тулон, където се заселили…. Днес е модно да се обвиняваме заради Кръстоносните походи. Да обвиняваме Запада заради кръстоносците. Да считаме Кръстоносните походи за несправедливост, извършена спрямо бедните невинни мюсюлмани. Но походите, организирани за възвръщане на Божи гроб и Йерусалим, които, нали помните, са били завладени от мюсюлманите, не от леля ми, са преди всичко отговор на четиривековната окупация. Походите били контранападение срещу ислямското нашествие в Европа. Опит за отклоняване на нашествието към Ориента, т.е. към Индия, Индонезия и Китай, после към Африка, Русия и Сибир, където татарите приели исляма и започнали да преследват християните.

Всъщност, след края на Кръстоносните походи мюсюлманите възобновили и засилили репресиите срещу християните.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *