„Авторът Господинов е извън десетката на съвременните писатели. С поезията му положението е същото. Но това не е мой проблем. Важното е това, което той нанася на литературния живот, а именно – политкоректното разложение на самата идея на литературата. Такъв политически проект в словото, такова „инженерингово“ налагане в името на политкоректността, не е било досега в съвременната ни история. В литературен формат, по идеи, послания и художествено качество, той е готов за участие на песенния конкурс на „Евровизията“ . Уви, това има радиоактивно облъчващо въздействие върху духа и възпитанието на младите, идващите, бъдещите. И изобщо обезсмисля литературната среда на нацията. Така всеки един млад автор, който напише книга по рецептата на политкоректното послушание, смята че вече е стъпил на територията на литературата. Същото се случва и с читателя. А това е смърт за духа.„
Недялко Славов
Глобалистката прислужница Силвия Недкова пак е била заета с нормалната си дейност – облизване на един вкусен задник. Познайте чий!?
Аз пък се питам докога прислугата на Сорос ще ни взима за толкова тъпи!? Светът днес е пълен с добре ситуирана, разхвалвана по печата, щедро спонсорирана, добре платена, успеваема графомания. Отдавна на нашата планета не става дума за световна литература, кино, изкуство, а САМО за вписващи се в глобалистката диктатура проекти.
Комунизмът от локално, макар и широко внедрено мероприятие, се превърна в световна система. Оттам и необходимостта от висш и добре заплатен глобалистки слугинаж като Господинов и обслужваща този слугинаж по-низша прислуга като не особено умната, но предана на господарите си Недкова.
Не знам дали ви прави впечатление езикът на глобалистките слугини. Успехите на техните „елити“ са толкова преувеличавани, че често будят смях и състрадание. Така например ултралевият испански вестник „Ел Паис“ е щедро окачествен от силвиите като „авторитетен“. Нищо че е докаран почти до фалит поради липса на читателски интерес и защото безсрамно обслужва неотроцкистката идеология на Испанската социалистическа партия. Макар вестникът често да отрича тази своя принадлежност и безуспешно да се опитва да се освободи от крайнолевите си зависимости, които го влекат към пропастта на фалита. Въпреки вече стопроцентовата му дигиталност в Европа и въпреки факта, че преди десет години вестникът уволни една трета от екипа си, поради огромния отлив на читатели.
Независимо от това низшестоящата прислуга на неолиберализма с шутовски замах го произведе в „авторитетен“, за да натрие носа на опонента си, осмелил се да се усъмни в писателската легитимност на господаря й. И за да възвиси същия този господар над „завистливия“ му опонент. Ехе, байно ле, знаеш ли ти кои сме! „Авторитетната“ световна преса пише за нас!
Остава скрита картинка, че тези някога славни средства за масова информация днес са масово напускани от читателите си, които вече не им вярват и търсят алтернативни източници на информация. Че те непрекъснато са спасявани от фалити чрез бъркане в джоба на данъкоплатците – както например става със задължителните данъци за двете централни немски телевизии, които никой вече не гледа заради денонощно бълваната от тях неотроцкистка пропаганда.
Същите верноподанически бози четем и за ултралевите „Ню Йорк Таймс„, „Гардиън„, италианския „Ла Република/La Repubblica„, както и за множество други превзети от глобализма парцали. „La Repubblica“ например е известен като изразител на идеите на либералите и привържениците на Италианската комунистическа партия, с доскорошен директор бивш московски кореспондент. Вестник, който в нахалството си стигна до обида на Марсел Пруст, сравнявайки нашия нелеп текстописец с великия французин.
Не може да не се натрапи червената нишка в истериите силвиеви. Винаги става дума за неокомунистическа и неолиберална преса, представяна като последна инстанция на истината и световен връх в новинарското дело.
Тези процеси са къде по-напреднали в Германия и е тъжно да се гледа как една довчера просперираща държава се готви за своята Октомврийска революция и залпа на Аврора. Ставащото в България е само блед водевилен спектакъл, будещ недоумение и смях.
Господиновците си ги помним от социализма, те не могат с нищо да ни изненадат. Но предаността на Силвиите им е впечатляваща, защото бележи дъното на псевдолитературната Марианска падина. А от нея накъде по-ниско, товарищ Недкова!? Нищо чудно, че риете с нос в дъното – в опита си да слезете по-надолу, но с нос е трудно, вервайте ми.