„Авторът Господинов е извън десетката на съвременните писатели. С поезията му положението е същото. Но това не е мой проблем. Важното е това, което той нанася на литературния живот, а именно – политкоректното разложение на самата идея на литературата. Такъв политически проект в словото, такова „инженерингово“ налагане в името на политкоректността, не е било досега в съвременната ни история. В литературен формат, по идеи, послания и художествено качество, той е готов за участие на песенния конкурс на „Евровизията“ . Уви, това има радиоактивно облъчващо въздействие върху духа и възпитанието на младите, идващите, бъдещите. И изобщо обезсмисля литературната среда на нацията. Така всеки един млад автор, който напише книга по рецептата на политкоректното послушание, смята че вече е стъпил на територията на литературата. Същото се случва и с читателя. А това е смърт за духа.„
Недялко Славов
Глобалистката прислужница Силвия Недкова пак е била заета с нормалната си дейност- облизване на един вкусен задник. Познайте чий!?
Аз пък се питам докога прислугата на Сорос ще ни взима за толкова тъпи!? Светът днес е пълен с добре ситуирана, разхвалвана по печата, щедро спонсорирана, добре платена, успеваема графомания. Отдавна на нашата планета не става дума за световна литература, кино, изкуство, а САМО за вписващи се в глобалистката диктатура проекти.
Комунизмът от локално, макар и широко внедрено мероприятие, се превърна в световна система. Оттам и необходимостта от висш и добре заплатен глобалистки слугинаж като Господинов и обслужваща този слугинаж по-низша прислуга като не особено умната, но предана на господарите си Недкова.
Тези процеси са къде по-напреднали в Германия и е тъжно да се гледа как една довчера просперираща държава се готви за своята Октомврийска революция и залпа на Аврора. Ставащото в България е само блед водевилен спектакъл, будещ недоумение и смях.
Господиновците си ги помним от социализма, те не могат с нищо да ни изненадат. Но предаността на Силвиите им е впечатляваща, защото бележи дъното на псевдолитературната Марианска падина. А от нея накъде по-ниско, товарищ Силвия!? Нищо чудно, че риете с нос в дъното – в опита си да слезете по-надолу, но с нос е трудно, вервайте ми.