„Уважаеми читатели, ако сте пропуснали да прочетете в уважавания вестник „Златна възраст“ шедьоврите на „поета“ Николай Милчев, може би е по-добре. Иначе щяхте да се отвратите от завистта, злобата и омразата му към писателя Георги Господинов, наскоро спечелил високото отличие за романа си „Времеубежище“ – световен Букър. Милчев пренася злобата си и подиграва журналистите и медиите, които отразяваха това високо отличие за страната ни, внушавайки, че всичко било предварително нагласено – тоест, получено по втория начин. Не ви ли светва под шапките, че всичко е нагласено, „мъдро“ заявява той на журналистите. Ако уважаваният ерудит професор Вучков беше жив, потресен щеше да възкликне: „Абе аланкоолу, що за българин и патриот си ти, по-нисък от тревата самозванец“.
Същият си позволява да плюе по българския ПЕН клуб, по Съюза на българските писатели, готов да се пръсне като гноен цирей от завист и злоба към всички, които не го оценяват както му се иска. На Милчев можем само да препоръчаме да се консултира незабавно с психиатър, за да успокои пагубните си страсти в правилна посока (ама надали). Евентуално тогава би могъл да поживее, както се кани – в сто години самота по Маркес в село Гложене, Тетевенско. Ако бъде запомнен, то ще е заради неистовата си завист и злоба.“
семейство Андрееви, учители от София
в. „Златна възраст“
Такъв весел текст е публикувала пенсионерската многотиражка „Златна възраст“ в защита на Властелина на статуквото Георги Господинов. Един кален водопад от шаблони и обиди, зад който стоят с фамилията си някакви мистериозни софийски учители Андрееви. Андрееви… и нищо повече! Нито лични имена, нито адрес, нито поне име на училището, където тези „титани“ на макаренковските педагогически похвати учат нещастници като себе си на „правилно“ мислене за „правилни“ писатели.
Имам обаче подозрението, че зад „задружното семейство от София“ се крие някаква недолюбена стара мома от Бусманци, която нощем пали свещи пред портрета на Господинов и сънува сластните му прегръдки. Прекалено е „женско“ написаното, прекалено „силвиево“. Напомня на писание от Чалготеката „Площад Славейков“ – такова едно страстно-заклеймително, ибрикчийско, угодническо пасквилче, пълно със зле контролирана нега по Букъри. Подобни в България ги пише само Силвия Недкова – една запазена марка на статукволюбието. Не отнемайте хляба на женицата, за Бога!
„Уважаеми читатели… в уважавания вестник… завистта, злобата и омразата… високо отличие… уважаваният ерудит… плюе по българския ПЕН клуб, по Съюза на българските писатели… да се консултира незабавно с психиатър… в правилна посока… неистовата си завист ..“ и т.н.
Клишета, клишета, клишета, клишета! Чак в. „Работническо дело“ да им завиди! Вярно е, графоманията заслужава именно такива малоумни „защитнички“, но не може ли малко да се обуздаят мокрите им сънища все пак? Нали затова, освен „силвета“, по вестниците се назначават и редактори?
Николай Милчев е поет, от негови постинги в интернет разбрах, че и боледува. Странно е, че намира сили въпреки това да пише текстове, в които си позволява да има мнение, различно от това на разюзданата тълпа от предани на мейнстрийма силвета. Непобедима е злобата на недолюбените и зле платени вакханки, самият Орфей си е изпатил зле от тях, че на Милчев ли ще простят! Измисленият учител Андреев, имагинерен съпруг на самотната „учителка Андреева“ от Бусманци, не може да угаси копнежите й по Букъри и преуспели графомани. Тя ще пали свещи пред иконите си, докато подпали цялата панелка, и тогава пожарната да й е на помощ – на нея, и особено на съседите й.
А аз си позволявам да се посмея отново. Не на пенсионерската многотиражка, не и на написаното в нея – то е пошло и гневи, не разсмива. Една дума само ме развеселява в него, и тя е „неистово„. Тази дума винаги ми мирише на несъстояли се поетически амбиции. На самотни поетически нощи. На поетески от Бусманци или Мусачево. На страстни спявки с графоманията. На лозунгарско мислене с клишетата на миналото. На старческа глупост, подправена с деменция.
Спрете да завиждате на Георги Господинов!
Гордеем се с постижението на Георги Господинов!
Вечна слава на вожда и учителя Георги Господинов!
Да пребъде героят от Лайпц… пардон, Лондон, Георги Господинов!
Това да ви напомня за нещо!? На мен щото ми напомня.
