Вече звучи като „скункса“ на Господарите на ефира. Съвсем сериозно, това е пародия.
Спомням си как БХК номинира Руслан Трад за „Човек на годината“ през 2014 г., заради „ролята му на активист във войната в Сирия“, по-точно – защото зае „правилната“ страна. Тази на внесените ислямисти и брадати „борци“ за свобода, и заради лицемерно вайкане в защита на бежанците.
И докато ревеше и разправяше как сирийското правителство преследва него и неговото семейство, по същото време баща му работеше в сирийското посолство в София, раздаваше знамена на походи и прояви в подкрепа на сирийските власти и прибираше дебела заплата. Докато Руслан обясняваше какъв сатрап е Асад, баща му го изхранваше със заплатата от Асад.
Явно си мисли като всички либерали, че сме с къса памет и сме забравили как пишеше писма до Асад от името на блога си, и как описваше бунтовниците като престъпници, преди да навлязат НПО организации и да поощряват с награди хора, които си седят на дебелите задници вкъщи и от дивана се борят срещу „злото“.
Номинации от БХК получават дори и лица като Емили Тротинетката, като никой не знае какъв й (му) е приносът, освен ако не е от благодарност, че няма да има генетично потомство – за радост на бъдещите поколения. Най-вече за каращите по улиците хора, както и деца в неравностойно положение, които се разхождат из молове.
Но точно като Емили, така и БХК болезнено се нуждае от вниманието на всички, а от липса на качества го изкривява към модернистичните течения, към съвременната розова философия за масите, където всеки е професор и експерт.
БХК олицетворява цялата идеология на съвремието ни: всичко е етикет. Награди за послушните, с правилното мислене. Може да си лицемер и престъпник, подлец и безскрупулен мошеник, няма значение – ще те обявяват за величие, като взаимно си ръкопляскат.
Може да е бездарен преписвач, дето се прави на пошла кръстоска между Керуак и Ървин Уелш, но ако реве срещу старата система и лъска по новата, ще го зарият с награди.
Активисти на годината! Колко величествено звучи, нали? Какви са им каузите? Реване срещу останали с мозък хора, които не се навеждат. Трескаво пускане на оплаквания и рапорти срещу тях – съвременните доноси. Гордо тупане на гърдите, че се борят срещу хората с лошите етикети. Съвременните герои.
Съзидателни търгаши, всичките със създадени фондации, които събират дарения за ветровити каузи.
Герои!