Писмо на един разочарован читател до Георги Господинов
Напоследък, който и вестник да отвориш, която и телевизия да превключиш, ако си достатъчно търпелив, все ще чуеш нещо за Георги Господинов. Напоследък дори чешмата си да пусна вкъщи, оттам потича Георги Господинов – добре хлориран, мътен, но пивкав. Тази мания за корективно присъствие в медиите на един все още утвърждаващ се млад писател е освен проява на неподходящо възпитание, но и смъртоносна болест за всеки творец.
Господин Господинов, след успешната литературна заявка “Лапидариум” и особено след “Естествен роман” Вие се озовахте в партера на храма на изкуството. (Където между впрочем е пълно с всякакви хора.) Но помръднахте ли оттам? Или се поразговорихте с околните, поразходихте се из съседните стаи (разбирай – държави), понаместихте се около подходящите хора и след като Ви тръгна алъш-веришът, се кротнахте на някоя от продънените табуретки.
Стегнете се, Господинов!
Литературните Ви умения са безспорни, но недостатъчни да прикрият душевната слабост. Повече смелост в отказите! Влейте най-сетне бунт в кръвта си, за да съживите смъртноранения си талант.
Би трябвало да знаете, че комбинацията между “добре печелещ” и “истински” писател е почти невъзможна в литературата. Тя намеква за продажност. А за българската литература тази комбинация е направо противопоказна. Нашата литература е твърде мистична, чуплива и крехка, за да бъде продавана по битаците наред с дисковете на Азис.
Не се превръщайте в литературния ни Азис, Господинов! (Извинявай, Азис.)
Отдуйте от прекомерното си самомнение и се концентрирайте в повече тишина. Потънете в планината за едно сантиментално пътешествие към себе си, или се заровете до шията в пясъка на брега на морето, за да попиете живите сокове, но спешно погледнете навътре, към хоризонта, където е сърцето Ви.
Преди петнадесет години, когато един обещаващ литературен критик Ви доведе в квартирата ми, за да се запознаем, бях обнадежден. Казах си – най-после нещо помръдна в тинята. Дали е водорасло, жаба или златна рибка ще се види после. Важното е, че е нещо живо.
Да, но предполагах еволюция, Господинов, а не инвентаризационни еквилибристики с единствената цел – печалба.
Стегнете се!
Близко е времето, когато никой пишещ, освен тези от рехавия кръжец от самозванци около Вас, няма да сяда на масата Ви за “по кафе”, поради отвращението и нетърпимостта. Накъде? е въпросът, който трябва да си зададете. И бързайте като сърна, преследвана от вълци – Вашите ласкатели. Забравете за ролята, която Ви принуждават да играете. Забравете за себе си!
Тогава ще прозрете тънката синя линия между небето и земята, към която би трябвало да се стремите.
Успех.