За Грета Тунберг всички сме чували. „Храброто“ дете на задоволени хипари, което се „бори“ срещу климатичните промени. Направлявано и пробутвано от корпорации, които искат да наложат на третия свят да живее по-бедно.
Но колко от нас са чували за Икбал Масих?
Това момче е родено през 1983 г. в изключително бедно християнско семейство в Пакистан, където християните са жертва на дискриминация. Баща му взима заем и понеже не могъл да го върне, взимат за роб сина му, четиригодишния Икбал.
Така Икбал е окован с вериги към тъкачен стан за килими и е принуден да работи по 14 часа на ден в тежки условия. Бил е хранен много малко и често пребиван от бой. На 12 години е тежал колкото 6 годишно дете.
На десетгодишна възраст Икбал е успял да избяга от робството и отишъл в полицията, след като научил, че детският „окован“ труд е забранен. Полицията обаче го връща на собственика, тъй като при такива случаи те получавали пари срещу върнати избягали роби.
Икбал обаче успял да избяга за втори път и да се запише в специално училище за деца роби, там за много кратко време се научава да пише и сам поема инициатива, с която помага на над 3000 деца да избягат.
През 1994 г. получава награда за защита на човешки права в Бостън. Уви, килимената мафия го застрелва през 1995 г., точно когато отивал за Великден при негови роднини. Бил е само на 12.
Шумът около неговата смърт привлича вниманието на световната общественост и при разследване на активисти се оказва, че близо 80% от окованите роби, които работят в тухлените пещи или в тъкането на килими са християнски деца, които са принудени да връщат дългове и са безсилни да направят каквото и да е било.
–
А нашите либерали величаят фалшиви идоли и фалшив морал.