Прочетох някъде в нета, че „букър“ щяла да бъде българската дума на годината. Дори да е шега, пак изглежда отвратителна перспектива. Една глобалистка чуждица, обявена за най-българската дума!? За да се угоди навярно на господаря Биг Брадър.
Много хора се питат днес за тази ли България мръзнахме по площадите и спахме по подовете!? И аз се питам, макар да знам отговора: Не, за такава България никой не би жертвал уюта си! Но когато тя тъкмо се зараждаше от пепелта си, от Запад се върнаха едни дашни стипендианти с долари в джобовете, настаниха се като кукувичета в стоплените от нас гнезда, изритвайки от там концлагеристите и затворниците на социализма, и обявиха себе си за последна инстанция на истината.
От сметките на Биг Брадъра към тях потекоха щедри грантове, които обезсмислиха всяка наша съпротива. И ние, плебсът, тръгнахме да си търсим щастието на Запад, Но за нас там нямаше стипендии и грантове, а само черен, нископлатен и неблагодарен труд.
Западът си беше отгледал предани слуги още в недрата на соца, повечето от тях бяха посещавали страни отвъд Желязната завеса дори в онези иначе забранени за пътуване времена. А ние все още смятахме тези слуги за приятели и съмишленици, докато удивено гледахме, как те превръщат страната ни в джендърна отходна яма.
И веселбата отпочна.
По улиците плъпнаха перверзни откачалки с пъстра перушина и забит в задника български трикольор. Това беше много куул. Други засподеляха в нета опит как хранителни добавки направили анусите им така еластични, че вече охотно ги предлагали за ползване на други педерасти. И това също било много куул. Проядени приживе от джендър червеи лесбийки нахлузиха гумени пениси и хукнаха да преследват съдебно другомислието. Съдиите трябвало да ни наредят да ги обичаме. Много и страстно да ги обичаме – иначе глоба и затвор.
Ние все така откупвахме правото си на свободно слово чрез джоба си, те ни съдеха с грантовете, чиито пари господарите им крадяха от нас. И при двата случая плащахме ние – лично или чрез данъците си.
Бесовщината тръгна по прайдове. 666 половите се кълчеха по асфалта и нагло въртяха задници под носа ни. Заповядваха ни да ги обичаме за това. Иначе съд и затвор или друго насилие – нали и самият хер Маркузе го проповядва в пасквила си „Репресивна толерантност“. Не си ли толерантен към въртящи се задници – следват репресии, канселиране, натикване в наци кьошето, публичен линч. Хронично недоклатени геронтофилки и обилно закусващи баби на „внученки“ се записаха в списъци за мир в Украйна – бяха ги предложили за парични награди срещу това. Трупът на троцкизма гниеше по площадите и отравяше с вонята си всичко наоколо. Да си ДС доносник и баща ти да е работил в ЦК на БКП стана отново престижно – а нима някога беше преставало да е!? Нали тъкмо бащите на тези престижни люде командироваха преди Подмяната нашите дашни стипендианти на Запад.
България се оказа унизена както никога досега. Бедна и перверзна колония – това е най-ниското стъпало на мизерията. Западът, преди да изпадне до преизподнята, поне беше богат. А на гол тумбак чифте перверзии никак не вървят.
Жалка картинка!
Натрапиха ни писатели и думи. Натрапиха ни възгледи и правила. Забраниха ни други думи, редактираха книги и ги направиха политкоректни и беззъби. Глобалистки талибани, соросоидни еврогейчета и евтинко напазарувани, но умнокрасиводобри професори помъкнаха студентите си към огнената геена. Към пещта в Храма на обречените.
България е най-злощастната страна в света. Навсякъде другаде интелигенцията е независима, неподкупна и изразител на истината, не на волята на моментните господари. Само при нас тя е отгоре до долу накичена с украински знамена, със знаменца с цветовете на дъгата, на ЕС или на САЩ.
Разгледайте профилите им във Фейсбук, от тях ще научите всичко за трагедията на една пропаднала колония и нейната продажна псевдоинтелигенция.
Никой никъде не уважава слугите. Ползва ги, но ги презира. Забавлява се нощем на тъмно с персонала, но знае, че от хора, на които плащаш, не можеш да чакаш любов.
Погледнете приятелските им листи, те са обвързани един с друг като свински черва. Гнусна и мазна лига тече помежду им. Обсебили са цялото мисловно и парично пространство, надути и пъпчасали като барон Харконен от „Дюн“, заразяващи с гангрена света.
Та нищо чудно, че „букър“ е вече най-българската дума, това изобщо не е изненада за човек, наблюдаващ от десетилетия гнилостния процес в страната ни.
Не, не за тази България понесохме толкова страдания. Не за да я няма България!