МАРКЕС ПО НАШЕНСКИ

От няколко дена се питам нещо и не намирам ясен отговор. Ролята на Гошко Букъра, както подигравателно го наричат напоследък в нета многобройните му „почитатели“, е ясна – той е черната дупка на глобализма, алчно поглъщаща всякакъв вид парична материя. Но каква е ролята на здравките в живота му? Инсталирани ли са те на високите ПЕН нива, само за да предлагат ежегодно всенародния „любимец“ за Нобелова награда, или играят свои тайни игрички?

/Моля читателите да не бъркат здравките със силвиите. Здравките са източникът на силвиевите възторзи, „препикавания“ по Милчев и „припръсквания“ по Тупавичаров. Те създават предпоставките за „оргазмите“ им, по Родел. Да не бъркаме слънцата с луните, най-напред трябва да засветят първите, за да могат вторите да изгреят нощем на небето./

Както подразбирам от текста на поета Николай Милчев, пребиваването на върха на подобни „творчески“ съюзи носи неизмерими властови и парични облаги. Не знам дали здравките са се възползвали вече от тях под формата на „награди“, или още си заработват парите с прилежание и послушание. Ясно е, че Посолството няма да изръси долари, ако не се предугаждат желанията му.

Вчера гледах интервюто на Мартин Карбовски с Виза Недялкова. Тя каза нещо важно. Че доверието в САЩ и Посолството им в България спадат. Не знам дали е така и не познавам темповете на този спад, но едно е сигурно: на нашите сънародници май взе да им писва отвъдокеански откачалки с пениси и многоцветни полички да ги третират като паразити, населяващи козината на бълхливо улично псе. Да им набутват по политическите върхове некадърни, цинични, крадливи и продажни политици. Да им натрапват като духовни водачи напълно негодни интелектуалци, неможещи да скърпят един що годе приличен текст, но в замяна на това бълващи политкоректни баналности, за които кукловодите им щедро ги награждават с плячкосани от европейските народи пари.

Искрено се надявам Виза да е права, макар че като си спомня угодничеството ни по Съветско време, започвам да губя надежда. Друга надежда повече ме крепи – че САЩ ще победят надигащия се в недрата им троцкизъм и ще престанат да бъркат с мръсни пръстчета в европейските ни дела. С Тръмп, или дори без него, но провеждащи неговата неутрална политика.

Ала да се върнем на здравките, защото те са горчивата ни днешна реалност. Между тях има и талантливи, и бездарни хорица. Не е вярно, че талантливите не могат да бъдат продажни. Подай им пръстчето на ръката си – и ще те налапат целия.

Потърсих в нета информация дали Евтимова е замерена с някоя награда, откакто е председател на ПЕН клуба. А тя е такава от 15 февруари 2019 г. И о! каква приятна изненада:

„През 2019 г. печели наградата „Зяпков“ за сборника „Юлски разкази“, най-четената книга в Софийска градска библиотека през 2019 г. в България. През 2019 г. Здравка Евтимова печели наградата „Христо Г. Данов“ за цялостен принос към българската духовност. През октомври 2021 г. зрителите на Българската национална телевизия гласуват за свой любим български автор – Здравка Евтимова. През 2022 г. българската писателка Здравка Евтимова стана носител на годишната награда за проза „Михай Еминеску“ в Румъния, съобщи БТА.“

Уви, Николай Милчев май ще се окаже прав – с поста потичат и парите, и признанието, и поклоните.

Дано сме живи, да видим как ще свърши всичко това, макар че видимо пак сме попаднали в хроника на една предизвестена смърт. Този път не по Маркес, по нашенски.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *