Българският народ заплашва да се превърне в нация от носталгици. Никога досега след освобождението ни от турско робство националната ни принадлежност не е била така заплашвана и дотолкова поставяна под въпрос, колкото през последните 30 години.
От една страна в България още битуват старите нежни чувства към сталинистка Русия, осъвременени с любов и преклонение пред силната ръка на Путин. Тези хора са равномерно пръснати из цялата страна и бъркат благодарността си към освободителната мисия на Русия по време на Руско-турската война с преклонението пред всяка война, водена от руска територия.
Далече съм от мисълта да обвинявам Русия за всички земни беди, за това си имаме жълтопаветна грантомотивирана с долари пета колона на САЩ, която се грижи да разпространява подобни митове в България. Изслушвала съм многократно техните петоколонни аргументи, но накрая винаги оставам разочарована – тези природни недоразумения страдат наистина дълбоко, че не сме освободени от Англия, Франция или най-добре от САЩ. Ами това е положението, Пенке, Русия си проля кръвта за нас – колкото и това да не ни се нрави. Но не мога да не спомена факта, че решаването на каквито и да е проблеми по военен път в Европа е отживелица и носи страдания на цивилизовани народи като европейските.
Споменах вече жълтопаветниците, ситуирани в Софийското равно поле. Докато късните сталинисти са обзети от нежна носталгия по отминалите времена, когато роднините им размахваха шмайзери и юмруци по площадите и пращаха по концлагерите всеки, който не ги харесваше, или всеки, чиято къща харесваха, хранениците на САЩ – тези вече отдавна поостарели младежи – са непрекъснато гневни. Гневят се, че САЩ не успя да присвои Украйна, че Русия ни освободи от турско робство, че в България още има хора, които помнят това, но най-вече са гневни, защото и техните роднини размахваха шмайзери и юмруци по площадите и пращаха по концлагерите всеки, който не ги харесваше, или всеки, чиято къща харесваха. Те се опитват чрез гневни пароли да прикрият последния факт, но в България има хора, които помнят и това. Ех, тази народна памет, не можеш да я изтриеш с гума!
Доларомотивираните юнаци пребивават в състояние на постоянна истерия, непрекъснато се подписват под разни списъци и истинската им същност лъсва, когато видиш името на човек, размахващ щедро из нета антикомунистическото си минало, до името на снаха на червен болшевишки сатрап, или до името на сина на първи приятел на диктатора Живков. Тогава ти става ясно за какви „принципи“ иде реч и че подобни хора не са обединени от принципи, а от преклонението си пред долара. Нищо чудно, че народът им не ги слуша и не гласува за техните партии.
Най-опасен е обаче третият вид еничари, които се мъчат да продадат родината ни на Турция. Нито САЩ, нито Русия имат граница с България, за да застрашават пряко територията ни. Но Турция има граница с нашата страна и затова има интерес да премести тази граница по-близо до Стара планина, а ако може и отвъд нея. Не е тайна за никого, че южната ни съседка стриктно преследва тези си цели, като ислямизира чрез строеж на хиляди джамии населението ни и потурчва българските мохамедани. В много градове на страната ни по улиците вече не се чува българска реч и в училищата не се учи достатъчно български език. По площадите се движат странни привидения в бурки, шалвари и забрадени млади момиченца. Ориентът като ламя се опитва да погълне отново земята ни и си купува нови апологети за целта. Стигна се дотам, наши писателки да се забрадят и да навлекат харемни униформи за петродолари и турски лири. Еничари бродят, мамо….
Има и четвърта пета колона – тази на сръбско-македонските домогвания в България. И докато днешна Северна Македония се опитва да присвои най-вече историята и езика ни, Сърбия явно има по-сериозни намерения. Навярно и териториални, та Турция да не се чувства самотна в претенциите си.
Тук няма да се спирам подробно на джендърна Европа – нейната позиция в момента е представена от евроатлантиците ни, независимо как те са заплащани – в долари или евра. Но ако Европа яхне бика и реши да избяга далече от отвъдокеанския си Биг Брадър, в родината ни ще стане много интересно. Ще се заформи петата пета колона – еврогейската – и жълтопаветните ни юнаци ще се объркат накъде да гледат по-напред.
Как човек да не се чувства самотен, ако е извън тези колони!? Ако се разпознава като българин и държи да остане такъв!? За подобни позиции никой не плаща днес. В социалните мрежи наказват с бан за тях. Глобализмът се вихри и кара българското сърце да се къпе в носталгия по отминалите времена, когато коминтерновците ни се опитваха да направят България шестнадесета съветска република.
Тогава гледахме със страх на север, но сега сме разногледи и вече не знаем накъде да гледаме.