Румен Леонидов – ПУТИН – НЕОБХОДИМИЯТ ЗЛОДЕЙ?

Цивилизацията ни бавно потъва в глобална депресия. Нещо се носи във въздуха, някакъв необичаен смут се просмуква в душите ни, сънят ни убива, спането ни съживява… За кратко. Реалностите на сутринта веднага ни изправят очи в очи с разрушителната мощ на Русия, като нея нали няма втора на света. Не е просто инстинктивен страх, подло пълзящ в съзнанието ни ужас, нито предчувствие за предсказан апокалипсис. Това не е видимата тревога в очите на градските гълъби, защото неусетно се преформатираме в яростни ястреби.

Денонощната сянка на смъртта е надвиснала над синята ни планета, която погледната през очите на Космическия разум е станала черно-пепелява. Земята сякаш се завъртя в обратна посока и се завърна отново в ХХ век, във Втората световна война. Тогава победителите си разделиха разорения народ на Германия. И започна безвремието, наречено Студена война, между тях.

Сега новият Сталин тръгна да завладява рускоезичните човешки маси на Европа без му мигне окото. Като каза, няма да чакаме пак някой да ни нападне, за да започнем отново да се браним. И нападна със същите аргументи на национал-социалистическите си предтечи.

Остава след православния неонацист да се появи и другарят Хитлер с дръпнати очички. И да реши, че е време да сложи великанската си ръка над всичките си съседи. Над всички държави, с народи, близки на Поднебесната империя – Лаос, Камбоджа, Виетнам, Монголия, Тайван, двете Кореи, Япония, Бутан, Непал, Бирма /Мианмар/, Филипините, Малайзия, а защо не и на Индия?

Какво се случва със старата ни християнска цивилизация? 2020 години след появата и посланията на Христос, проверени през две световни касапници, Месията отново е загърбен. Но този път кървавата саморазправа не е между католици и протестанти, а между православни и католически славяни и уж завинаги пославянчени източни християни. Общият ни Бог отново е разцепен на две, но този път като никога, подчинен на новото правило, ако искаш да наложиш мир, започни война.

Всички предсказания за невероятно тежката ни участ през 2020 г. се сбъдват. А сме само в началото на новолетието. Всички предупреждения за края на междувремието са факт. Злите сили се вселиха във великите нации и тях започна да ги избива на смъртоносен неонацизъм. Месианската същност на Русия се прояви като поредната извратена душевност – ту имперска малоценност, ту пролетарски комплекси, ту азиатски социализъм, ту съветски сталинизъм. А днес осъмнахме в православния ѝ фундаментализъм.

Като огледаш лицата на най-близкото обкръжение на правоверния покръстител Путин, до един са набожни хорица, духовни монаси, мъченици, които блъскат ден и нощ манастирските звънарници.

Новият Месия този път не е евреин, не е французин, германец или китаец, а е руснак, прилича на славянин, ако се съди по бледото му лице и редките сламени косици.

Но очичките, очичките, вгледайте се в очичките му – мънички, змийски, нетрепващи, стъклени, азиатски, сърдити, злобни, присвити, сякаш са на киборг, облечен в маломерна човешка кожа. Този мъж, разтърсван от менталните внушения на обсебения за власт и завоевания Наполеон, някой ден ще свърши като онзи в бункера или на малък остров на гъза на Сибир. Но много преди това ще станем свидетели, участници и съучастници на престъплението на века – разпарянето по шевовете на огромната Украйна на три малки наведени на руския трон държавици.

За престъплението на Запада като цяло тепърва ще се говори, претаква, преценява и анализира.

Демократичният свят няма да се остави да се оправдава единствено с чуждата вина на престъпника. Европа не намери и не намира своя естествен лидер, а преклонението ни пред фрау Меркел се оказа фатално суеверие.

Волята ѝ и умението ѝ да балансира между великите сили в крайна сметка се оказа, че ни е вкарала в руския енергиен капан. Това не оправдава нейните съглашенци, другите демократично управляващи национални предводители, които колективно се бяха оставили да бъдат водени към пропастта…

Старата, бавна, затлъстяла Европа, свикнала на сит живот и вечно спокойствие, е поставена на колене пред прага на любимата си луксозна кръчма. Ако лудият Путин реши сега да ни помете мухлясалите от вечен покой мозъци, няма да се намери армия, която може да го спре. И той може да го стори, защото усеща колебливата душица на Байдън, на левите демократи, на поредните грешници, избрани от една част от американската нация.

Термоядреният шантаж на Кремълския сатана успешно върви – той знае, че Русия няма какво да губи, но Европа има какво да загуби и ще пищи на умряло, докато Америка ще си затрае заедно с наврените си в задника атомни ракети.

Западната ни цивилизация има какво да губи, и ще или не ще, ще се раздели с придобивките си – защото остави лудият да се налудува и той побесня, нали му е широко около врата.

Уж поваленият звяр се събуди. Предсказано е в повестта „Фаталните яйца“ на гениалния Булгаков. В нея няколко яйца от праисторически динозаври, случайно открити от група наивни учени, са изпратени на сгрешен адрес и по пътя си до лабораторията биват загубени в руския чиновнически лабиринт. От тези яйца се излюпват няколко  чудовища, с които нито армията, нито милицията, нито партията на каскетите и крепостното селячество може да се справи. Настъпва всемирен хаос, чудовищата поглъщат всичко живо, което срещнат, Страшният съд идва, вместо мечтания от съветския обществен строй всемирен комунизъм. Добре, че температурите в Русия рязко падат много под нулата, та зверовете замръзват и всички до един внезапно измират. Остава съмнението, че женските са имали време не само добре да се нахранят, но и да заченат и да родят скришом своите нови съдбоносни яйца.

След като западният свят пише и чете предимно развлекателна литература и запя измислено-красиви холивудски сапунки, няма как да знае, че руският национален гений е пророчески програмиран, че неговият дух няма нищо общо с бездната, която го дели с останалата рускоезична масовка.

Но Путин, за разлика от неосталиниста Брежнев, успя да купи голяма част от бедстващата преди и след 1990 г. руска интелигенция, накара всеки олигарх да поеме издръжката на поне една културна институция – театри, опера, балет, кино, всичко, което може да ти хрумне в областта на носталгичното към Царска Русия изкуство.

Днес Сталин е вдигнат от гроба и отново управлява по вертикала, Ленин е замразен и препариран, но политическите му грешки на джобен диктатор се споменават напоследък между другото.

Путин затвори устата и очите на по-голямата част от руската интелигенция, която винаги – и в далечното минало, и в доскорошното настояще – е била срещу деспотизма на азиатските си царе и царици, срещу болшевишките си богове, срещу фалшивите фюрери на Коминтерна. Но днес като цяло май е преклонена пред фанатизма на великоруския си новоизлюпен монарх, шести храст в системата на КГБ.

Но този праведен православен славянин успя да сложи в джоба си и Църквата, и Храма на истината и на Вси надежди за модернизация на страната. Тя си остава гол тумбак с чифте пищови, но се оказва, че пищовите не само два. Пред тях обаче западните каубои са или безпомощни шкембелии, или със сувенирни пищаци в двете си ръце.

Въпросът на въпросите днес е не защо Путин си позволява всичко това, защо от останалите силни държави е оставен да се превърне в железен завоевател?

Касапинът не е професия, която осъждаме като неприемлива. Но без закланите животни не може месоядната ни същност, както не можем без руския газ, петрол и суровини. Руският касапин, а не руският Бръснар, в момента е господар на цивилизацията. От него зависи дали тя ще продължи да съществува или не. Дали тя ще продължи да живее по този досегашен начин или не.

Според мен, няма задълго да просъществува, защото благодарение на глобализацията нашата цивилизация се изроди и загуби своята привлекателност от преди 1989 г. Победителите в Студената война се забравиха и оставиха тъмните сили да превземат душите на народите. Защото примера, който им даваха, беше порочен, порнографски, неморален, мрачен.

Днес плачем с лицемерни сълзи за украинските деца, майки и техните бащи и съпрузи. Последните ги чака неминуема смърт с калашник в ръцете. Те са герои, принесени в жертва, от които нашите олимпийски богове нямат нужда.

Третият Рим ще промени живота ни до неузнаваемост. И ще платим висока цена за всички колебания и себеобяснения.

Само да не се окаже във вселенски план, че Путин e необходимият злодей, след чиято поява човечеството ще стори поредния си цивилизационен скок?

Дали той е необходимият варварин, новият Атила, който идва да накаже с възмездие, с огън и меч гърбавото ни християнско поведение? И нашата пълна амнезия за 10-те Божи заповеди и 7-те смъртни гряха?

Не ми се ще до доживея подобно унижение, но то не ще бъдe само спрямо мен, но и спрямо Бог, който живее у всеки от нас.

Живее, но ние всеки ден го убиваме по-малко.

За да го надживеем.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.