ИЗПОВЕДИТЕ НА ЕДИН ЗАКЛЕТ ЕВРОАТЛАНТИК
1. Мен сега най-много ме е страх да не вземат да ни вкарат рублата. Напоследък чрез Кремъл непрестанно се пропагандира колко всичко било поскъпнало, като дори се прокарват и абсурдни твърдения, че, видиш ли, цифрите на цените били същите, само паричната единица била сменена.
Бидейки подвластни на руската манипулация, копейките наоколо непрестанно се оплакват от еврото, без да осъзнават какъв престиж е да си част от клуба на богатите и да можеш да пътуваш из Европа, без да се налага да обменяш пари – нещо, което е изключително сложен процес.
Онзи ден една копейка от квартала, който дори има наглостта да ми противоречи, когато става въпрос за евоатлантическата ни интеграция, ми се заоплаква как искал да изкара поне седмица на морето, но на третия ден се върнал, защото му били свършили европарите. Аз, разбира се, подходих съвсем интелигентно – по начин, който приляга на дълбоко ерудиран човек като мен, и му изкрещях в лицето: “Тук не е Москва!”, настъпих го силно, зашлевих му шамар, а малко по-късно телефонирах на Христо Грозев, за да го информирам за назряваща опасност от руска намеса в квартала ни.
На следващия ден, доволен от себе си, отскочих до едно кокетно ресторантче в центъра и си поръчах таратор от козе мляко с филийка занаятчийски хляб на обща стойност двадесет евро. Така, топвайки си в таратора с хлебчето, се усетих като част от богаташка компания, приседнала на маса, и ако и да знаех, че в момента съм наблюдаван от руски агенти, това не ми попречи да се изпълня с чувство за европейска принадлежност.
2. Аз например, ако не се бях къпал няколко дни и притежавах украинско знаме, също щях да се мерна на протеста миналата събота. И това – защото на протест в България се ходи с украинско знаме, или поне фланелка с жълто-син надпис на псувня или на нещо героично. Намирам за проява на лош вкус да отидеш и да протестираш на жълтите павета като интелигентен евроатлантик, развявайки българското знаме, искайки промени за България. Даже да развяваш българското знаме си е чиста проба русофилия.
Честно да си призная, аз не мога да простя на съдбата, че съм се родил в България, защото е много путинистко, и кремълско. Навсякъде има руски агенти и комунисти.
Поради това ходя на протести на жълтите павета, за да викам:: “Тук не е Москва!”, защото искам България да стане по-добро място за живеене и английският да бъде официален език, а украинският да бъде изучаван и да се държи матура на него.
И накрая искам да благодаря на революционерите, събрали се миналата събота, защото главнокомандващият Зеленски чу вика им и само няколко дни след протеста изпрати Кличко да набие Румен Радев, а после да обиколи всички телевизии.
3. Като човек, прочел стотици исторически книги, а немалко и на философска тематика, който при това е и в изключително близки и топли взаимоотношения с общественици като проф. Георги Лозанов, Иво Инджев, Калин Янакиев и редица други, аз искам съвсем отговорно да заявя, че всичко, което пречи на поетия евроатлантически курс, са подмолните разработки на руската агентура.
Тя цели да очерни много от родните общественици и радетели за евроатлантическата ни интеграция, позовавайки се на измислици от сорта, че видиш ли, някога те били агенти на ДС.
Още през 1878 година, когато руският ботуш изгонва от родината ни нашите турски приятели, с които сме съжителствали мирно и тихо, делейки залък хляб, руската агентура се настанява трайно в пределите ни. Започва неистово да пречи на нашата напредничавост по всевъзможни начини, като дори ни насажда странни танци, като например хорото. Всеки добре информиран български гражданин отлично знае, че преди това фолклорното ни наследство е включвало кънтри танци, виенски валс, английски бавен валс, куикстеп, а в някои части на Северозападна България са били изключително популярни суинг и джаз танците. В самото начало, след като ни окупират, руснаците държат населението ни гладно в продължение на десетки години, като само на тези, които не са отказвали да играят хоро на публични места, са давали по малко руска салата. После ни задължават да изучаваме стихотворението “Опълченците на Шипка”, което е в основата на руската пропаганда.
За щастие, към днешна дата вече принадлежим към западната цивилизация, което е видимо по разнообразието от качествени хранителни продукти на съвсем достъпни цени. При все това обаче руските окупационни сили, под маската на традиционен български патриотизъм и православие, продължават подмолно да пречат на цялостната ни евроинтеграция. Разпространяват твърдения, че половете били само два, като на всичкото отгоре не признават просветителски асамблеи като “София прайд”, на който именно руските тайни служби попречиха да бъде излъчен директно по телевизията.
4. Спирането на военната помощ за Украйна е сериозен удар по евроатлантизма и демократичните ценности, в които се стараехме да бъдем сред първенците през последните години.
Наяве са вече сериозни опасения и от свалянето на украинското знаме над Столична община, нещо, което съвсем ще ни превърне в диктаториална държава. Съвсем не ми е понятно с какви очи ще погледнем утре украинските бежанци, които е съвсем нормално да ни се разсърдят и занапред да не построят и една барака. Да не говорим, че е възможно дори и да си тръгнат оттук.
В цялото това нещо съвсем видимо прозира ръката на Кремъл. Вече стана напълно ясно, че руската агентура работи по разединяване на обществото ни, като гоненията срещу приятелите на Украйна е жестоко.
Наше близко семейство, предани до болка на украинката кауза, с четири балкона и по две украински знамена на балкон, присъствали на всеки протест срещу руската агресия, интелектуалци по природа и издатели на съвременна проза, са обект на непрестанна дезинформация, целяща да ги разедини като семейство.
Мъжът от Марин Павлов, преди няколко години се преименува на Максим Павличенко – от чувство на емпатия към украинския народ, а жена му от Олга Павлова – на Олесия Павличенко. Мисля, че е ясно за какво героично семейство става въпрос, а оттам и защо са обект от страна на руските тайни служби.
Та от известно време руската пропаганда се опитва да ги смаже, като се стреми да изкара, че Максим Павличенко сексуалничи с украински гражданки, като някои уж твърдели, че били забременели.
На няколко пъти вече от Кремъл правят така, че Олесия заварва съпруга си Максим да мърсува в спалнята им с различни персони, нещо, за което самият Максим твърди, че не знае и дори не предполага.
Всички обаче знаем, включително и съпругата му Олесия, че това е чисто и просто руска пропаганда и в частност дезинформация.
Максим, който онзи ден беше награден с орден за мъжество и храброст лично от украинската посланичка, вече е подал сигнал към БНТ и до месец ще бъде излъчен документален филм, разказващ за обема на руската дезинформация, целяща да смаже това прекрасно семейство.
5. Смятам, че е редно над всички министерства да се вее украинското знаме, защото ако се вее само над Столична община, стои някак семпло и недостатъчно, да не говорим, че се долавя и лека неуважителна нотка спрямо нашите украински братя и сестри. С просто око се вижда как те дават мило и драго за изграждането на инфраструктурата ни, строейки цели градове, без да искат нищо в замяна.
Дори смятам, че на украинската посланичка, тази симпатична и честна жена, която няма вид на лека такава, трябва да ѝ се поверят още по-отговорни управленски функции, за да може този ренесанс да продължи по поелия вече път. На територията на днешна България има толкова много паркове и гори, които имат нужда да бъдат превърнати в модерни и китни градчета.
В този ред на мисли аз недоумявам каква е тази териториална претенциозност и иск от страна на уж коренното население за възпиране на този ренесансов процес от градоустройствено естество.
Аз например имам един съсед, копейка, който за Коледа резнал едно борче ли, смърч ли, така и не разбрах, но го хванали на мястото на престъплението и го одрусали с 3000 лв тогавашни пари. Действието се развило нейде в полите на Витоша, а тоя, копейката, дето така му се пада, изгуби празнично настроение и не празнува нищо. Спомням си го добре, защото на Коледа, след като похапнахме и си раздадохме подаръците, по мое предложение цялото семейство се наредихме под прозореца му и цяла нощ му пеехме “слава на Украйна”, развявайки синьо-жълти знаменца. У тях не светеше, но аз добре го чух да подсмърча отвътре.
Та онзи ден го видях и той нещо взе да ми разправя за това колко дървета били изсечени в местността “Баба Алино” за построяването на градчето и как, видиш ли, било несправедливо. Аз, понеже не мога да го понасям, в един момент му изкрещях: “Тук не е Москва!”, а после го наплюх и избягах.
И за последно само искам да уточня, че аз съм интелигентен и високообразован човек, по право интелектуалец, и няма да търпя някакви копейки да ми казват кое е справедливо и кое не.
6. Смятам, че е редно всичките тези интелигентни и образовани наши сънародници, които обясняваха по студията за ползите от еврото, да бъдат събрани нейде нашироко, и всеки желаещ да има възможността да им каже по нещо мило и благо в очите.
Вече няколко месеца сме част от “клуба на богатите” и сякаш никога досега не сме се радвали на такъв небивал разкош и европеизация в ценово отношение. Цените може и да изглеждай двойни, но за сметка на това се разплащаме с евробанкноти и това е напълно достатъчено да гледаме с гордо изправени глави към светлото евроатлантическо бъдеще, което ни принадлежи по право. В крайна сметка, ако на някого толкова му се доядат череши и ягоди, вследствие на което потребителският му портфейл се изчерпа, винаги може да прибегне до бърз кредит от някоя небанкова финансова институция и така съвсем спокойно да продължи евроинтеграционния си поход по лицето на тази Земя.
И все пак, ако пък някой толкова много го закъса, винаги може да си продаде единия бъбрек.
Нали живеем в модерно общество от мултифункционален капиталистически характер, където свободният пазар е насърчаван.
Дето се вика, по-добре евроатлантик с един бъбрек, отколкото обикновен Ганьо с два бъбрека.