Месец: февруари 2021

Дори една крайно дискредитирана през последните години либерална медия, като "The New York Times", не може да замаже проблема с огромното напрежение във Франция. С две думи: Френският интелектуален елит се изправя срещу лявата идеология, идваща от американските университети, и заявява, че тази лява идеология се опитва изкуствено да привнесе проблеми като ислямофобия, расово напрежение и сексуални идентичности. Тази лява идеология подкопава устоите на френската държава, която изповядва основни ценности като равенство и свобода, и в която всеки индивид има еднакви права и задължения, които не се базират на неговата раса или сексуална идентичност. Тази лява идеология е апологет на ислямисткия терор, защото се опитва да представи всяка терористична атака като "отговор на потиснатите и онеправданите". Тази лява идеология създава паразити, които с години "проучват" теми като "ислямофобията" и "расовия…

Честно казано, мъчно ми е за всички розови комсомолци, на които, по партийна линия, предстои да защитават и прокарват у нас дивотиите на съвременната западна либерална доктрина. Разбира се, говоря не за икономическия либерализъм на Хайек, а за новото съдържание на понятието „либерална демокрация”, което старателно избягва темата за икномическия сблъсък в обществото, за да се фокусира върху дивотии като джендър идеология, краен феминизъм, насърчаване на исляма и расови конфликти. Към днешна дата бяхме свидетели на немалко целенасочени и координирани опити да се прокарат определени идеи и у нас, чрез медиите и социалните платформи. Започна се с напъни за подмяна на историята – османското присъствие беше представено като „предимно културно”, осигуряващо „охолен живот на поданиците”, а историческата памет за кърваво насилие – „фалшива подмяна на реалността”. Малко след това Фейсбук…