БУРГАСКА БАЛАДА
Ще кажа още в началото – това е една много мръсна история. Свързана с НПО, което веднага предразполага човек да си запуши носа и да бяга далече от подобни проблеми. Навярно и аз щях да постъпя така, ако залогът не беше толкова голям в този случай. Ако не ставаше дума за 60 котки, които могат да загубят не само добрия си бит, но и живота си, ако попаднат в нечистоплътните ръце на хора, които са загрижени единствено за упражняването на власт и докопването на парите на данъкоплатците. Каквито са почти всички НПО-та по света.
Но да караме подред, защото ситуацията е сложна и противоречива. Моята цел не е да взимам страна, а да изложа фактите такива, каквито ги видях, попадайки на този комплициран случай.
В света безспорно има много страдание, което и животните споделят с нас. Няма как да е другояче – човешката цивилизация е изпълнена с язви, алчност и безхаберие. Страданието на животните поне може да бъде веднага прекратено, ако планетата ни не беше пълна с хора, които се возят в скъпи автомобили, купуват си вещи и часовници за стотици хиляди долари, обличат се в дрехи, струващи цяло състояние и съсипват света, съсипвайки заедно с това и своето здраве.
Но днес, по изключение, няма да стане дума за тях, а за техните антиподи – защото, знаем от Нютон – всяка сила в природата създава друга, равна на нея, но с противоположен знак сила. Извинявам се за мъдруването и дългото начало, но, както вече казах, случаят е много сложен и изисква по-дълго и внимателно встъпление.
Сега вече навлизам в конкретиката.
Две момичета – наричам ги така, защото майката е с двадесет години по-млада от мен, а дъщеря й е на около 20 г., което за мен е една съвсем крехка възраст – решават да поемат част от голямата болка на град Бургас и неговите безстопанствени котки. По една случайност съм израснала на съседната пресечка, на минута път от мястото, където се разиграват събитията. Тогава на мястото на тези блокове, които новите времена нацвъкаха с огромна скорост и направиха квартала напълно неразпознаваем за нас, живеещите от няколко десетилетия в чужбина бивши бургазлии, имаше малки къщи с дворове, пълни с котки, които хранехме и гледахме.
После, когато ул. „Сливница“ стана булевард, пълен с коли, тези котки започнаха една по една да изчезват, премазвани от бързо движещи се социалистически таратайки. Така че вече не пускахме животинките си навън, още повече, че мнозина учеха и живееха като мен в София и други големи градове на страната и там котките се гледаха в апартаментите ни, не навън. Като летни гости на родните си места, ние вече спазвахме столичните традиции и така, заедно с неугледните панелки, се роди и жилищната котка, която познава само стените на дома си и не знае нищо за света извън тях. Защото този свят се изпълваше с все повече и по-бързи таратайки, които съкращаваха живота на всяко оставено на произвола четириного същество.
Та думата ми е за две момичета – майка и дъщеря. Преди 14 г. те губят от рак съпруга и баща си и се преместват да живеят в Бургас. Ще уточнявам в движение подробностите, но сега ще ги представя такива, каквито ги знам в момента. Те купуват две жилища от по сто кв. м. и се настаняват да живеят в тях. Тъй като винаги са се грижили за животни, получават отделни задачи като доброволки към приютите в града, помагат в отглеждането и търсенето на домове за бездомничета, подкрепят финансово отделни проекти. Но точно покрай тази си дейност се сблъскват с огромното страдание на уличните котки в града, за които още няма приюти, и решават да поемат част от това страдание, отваряйки дома, сърцето и портфейла си за тях.
С годините страданието не намалява, а расте, затова расте и броят на котките в двете жилища, докато достига 60 на брой. И тогава се явява една зловеща сянка на бухалка – в ръцете на някакво бургаско НПО. То има сайт във Фейсбук и този сайт носи претенциозното име „ОБЕДИНЕНИ В ИМЕТО НА ЖИВОТНИТЕ„. Доскоро сайтът им беше отворен за всякакви мнения, но след случая с КЕРКА МАВРОМАТИС и дъщеря й ФЕВРОНИЯ, показал НПО-то в изключително грозна и неприятна светлина, те приключиха с игрите на демокрация и показаха истинските си лица. В момента групата е затворена, за да не излизат наяве нечии не твърде светли дела навярно.
Ще споделя мненията и на двете враждуващи страни тук.
НПО: Котките са гледани в 60 кв. м., което било недостатъчно за толкова много животни /всъщност апартаментите са два от по 100 кв. м. всеки, свързани с извита вътрешна стълба!!!/. Направените внезапно снимки от жилището на дъщерята наистина показват сравнително запусната хигиена при сутрешна проверка, явно то не е почиствано рано през този ден. Кадри, които понякога обаче не са рядкост и при една котка, както е например в нашата къща, и не са изненада при банда от множество котки. Хигиената в жилището на майката обаче е добра и внезапната проверка на властите показва едно повече от желателно състояние на дома. Котките са охранени, с блестяща здрава козинка, социални и много, много гальовни. Не са агресивни, напротив, лениви и ласкави са, с отпуснати телца, което показва, че не са подложени на външни стресове. Всеки, който е имал котки, ще разчете тези сигнали и ще се изсмее на измислиците на НПО-то.
Твърдения като това, че животинките са жертва на системно и неправилно хранене със сурова храна (риба, дробчета, пилешки гръбнак) будят смях и недоумение. А храненето от кофи за боклук с развалена и пълна с червеи храна, с разнасящи вируси и бактерии мишки и птички, или с подхвърлена от налудни мизантропи отровена храна навярно е много здравословно, нали!? Или котките в природата трябва да чакат някой да им опече мишката, за да могат да я изядат? Някой тук се превзема твърде много, но това определено не са тези две жени от Котешкия клуб.
Другото твърдение – че на котките не бива да се дават късчета варено месо направо на пода, може да излезе само изпод ръката на невежа, който никога не е имал котка. Защото тези четириноги разбойници имат навика да измъкват всяко месо от чинийките си и да го ядат именно на пода, без да се съобразяват с мнението на разни НПО-та за ритуалите, задължителни за изтънчената котешка аристокрация. И ако подът е чист, както е в този случай, това съвпада напълно с навиците на животинките.
А клеветата, че майката и дъщерята са „две големи и здрави жени, които не работят, а дават онлайн уроци без квалификация“, говори вече за необуздана злоба и злонамереност. Ето извадка от образователния ценз на майката: Учила в Езикова Гимназия „Д-р Иван Богоров“, Учила в University of Athens, Учила в City University of Seattle, Учила в/ъв Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград, Учила в СУ „Св. Кл. Охридски“, Изучавала Journalism and Mass communication в/във Бургаски свободен университет, Изучавала Стопанско управление-Бизнес администрация в/във Бургаски свободен университет, Изучавала Department of Law & Justice в/във Бургаски свободен университет.
Ако това е човек без ценз, не знам кой тогава може да се нарече човек с ценз.
В сянката на цялата тази тъжна бургаска балада крият истинската си болна същност няколко заклети нимфоманки, страдащи явно от хронична липса на мъжко внимание. Те се опитват чрез имитации на любов към животните да привлекат погледите на обществото върху себе си и така попадат под зависимост от съседа на двете жени и неговите лепкави погледи по плътта на едно младо момиче, което той дебне на входа на жилището му и снима в пристъп на непреодолима страст, а навярно и похот. Това е впечатлението, с което останах, докато НПО-то им още беше достъпно за свободно четене във Фейсбук. Повечето НПО-та по света са неофашистки организации за скубане на грантове, темата на самата организация не представлява интерес и за самата нея. В случая страдат животни, но може на тяхно място да са и хора.
Освен това НПО-тата не съществуват, за да спасяват някого. Те са касички за поглъщане на парични средства и наказателни органи за саморазправа с онези, които им пречат да се обогатяват. Например – разни хора, които се нагърбват с гледане на непосилно за частно лице количество животинки и молят за помощ в интернет, отклонявайки така средства, които НПО-тата смятат, че трябва да принадлежат единствено на тях. Обърнете внимание, че в групите им се говори само за парите, които „събирачите“ на бездомничета прибирали в джобовете си и навярно живеели от тях. Тези, които реално правят нещо за страдалците, нямат право да прибират ТЕХНИТЕ /разбирай – на НПО – тата!!!/ пари. Иначе следва саморазправа или разправа с активиране на полиция, държавни организации и други бухалки, които не съществуват, за да решават проблеми, а единствено за да създават нови.
Ето как на практика лъжат НПО-тата, за да запазят паричните постъпления само за себе си. В статия, излязла в бургаския електронен вестник „Флагман“ се твърди, че:
1. Котките живеят в „апартамент на ужасите“. Кадри и видеа от жилищата показват тъкмо обратната картина – че това са добре гледани, охранени и ласкави животни, които обожават своите две гледачки.
2. Че съсед на име Николай Петров е притежател на имот в този блок, докато той има само някакво мизерно магазинче за дрехи втора употреба на партера.
3. Че същият този „съсед“, който всъщност явно не живее там, се интересува единствено от съдбата на животните, докато двете жени показват на видео как той ги дебне и фотографира тайно с неясни мотиви и намерения.
4. Че в кооперацията е пълно с бълхи и червеи. Интересно откъде, след като по котките няма нито бълхи, нито червеи!?
5. Че в блока има зловонна миризма. Ами как няма да има, като, по думите на Керка, в килера се намира спукана отходна тръба и никой не иска да дава пари за ремонта й. Жилищата с котките са на 4 и 5 етаж и няма как от тях да мирише на входа, след като на представителя на БАБХ явно не му миришеше дори на стълбището на 4 етаж.
6. На една от снимките се виждала метална клетка и било неясно за какво се използва тя. И тези хора се самоназовават „зоозащитници“!? Металните клетки се използват за изолация на ранени или оперирани животинки, докато те са слаби и не могат да живеят в група или глутница. Във всеки случай те НЕ СА клетки за инквизиция, каквито май им се привиждат на НПО-тата.
7. И сега следва най-наболелият проблем в този конфликт. Същият този Николай Петров, дребен търговец на употребявани дрехи, води батална битка срещу една вдовица и едно малко момиче, останало сирак в съвсем ранна възраст. Всички средства изглежда са позволени за някои манталитетно изостанали хора в една страна с петвековно ислямско минало, където на жената все още се гледа като на предмет. Освен ако това не е само обикновена омраза? Дали тогава не е някаква мъжка разгоненост, тежка криза пред настъпващата старост?! Той преследва жените със завидна страст. Полиция, доноси, докладване пред различни организации, пак полиция, насъскване на НПО-та. Когато всичко това не помага, за да ги сломи и да се докопа до тях, измисля нов трик. Той знае, че момичето изключва централно тока в жилището си, преди да излезе. Котките са много палави същества. За да не прегризат някой кабел и предизвикат късо съединение, тази мярка е необходима. И ето какво хрумва в главата на мераклията. Той заключва с катинар елтаблото, под предлог, че двете жени му спират тока в магазина. И оставя ключ само за себе си и още двама съседи. Така прави зависими жените от волята си. Той е по цял ден в магазина и те трябва да припкат при него за ключ. Това не е обикновено изнудване или демонстрация на власт, това е опит да се принудят към отстъпчивост две жени. От какъв характер трябва да е тази отстъпчивост, сега няма да коментирам, изводите оставям на вас.
И майката, и дъщерята са много красиви жени и мисля, че там е и тяхното нещастие. Дъщерята има отличен глас и пее много добре. Образовани, любвеобилни, жертвоготовни. Боговете доста са наспорили там. Това в България не се прощава лесно, най-малко от времето на траките ние сме склонни да принасяме подобни хора в жертва на боговете си.
Искам да кажа, че е разбираемо защо един мъж може да хлътне по тях. Не е разбираема омразата от отказа им обаче.
Според мен властите трябва да проверят досието на Николай Петров, собственик на магазин за дрехи втора употреба на ул. „Сливница“ 41 в Бургас. И то преди да е станало късно. Желателно е това да е по посока на данни за домашно насилие над жени, криминални прояви със сексуално естество и семейното положение на „героя“ в момента.
Намирам, че е ненормално хора да не могат да влязат в дома си, защото някой превъзбуден нерез е натъпкал ключалката им с лепило. Да се страхуват да излязат извън жилището си. Да бъдат наричани с изключително обидни думи в профила им във Фейсбук от тролове, сякаш ние сме толкова глупави, че не можем да се досетим кой точно стои зад агресията. Да бъдат заплашвани и изнудвани да напуснат Бургас и да се махнат от жилището си. Колко дълго ще бъде търпяно и толерирано от безхаберните власти всичко това, докога насилието ще бъде посрещано с безразличие и повдигане на рамене!?
Аз не познавам лично нито една от двете страни, но отдалече виждам ясно, че жените с котките са изнервени докрай и се лишават от много неща, за да изхранят животните си, докато агресорите им са самодоволни и добре си отспиват и похапват. Също така тук е мястото да кажа, че предпочитам да видя събрани десетки котки в един тесен апартамент, хранени с бедна или дори нездравословна храна, пред това да ги гледам премазани, отровени или умиращи от вируси, студ и глад навън. В защитено помещение те имат поне малък шанс да оцелеят, навън не.
Всичките други претенции за правилно хранене и пространство от 6 кв. м. ми изглеждат като перверзия на самозабравили се псевдоаристократи, които живеят в розов балон и остават слепи и глухи за истинската трагедия извън балона им. Така че винаги ще защитавам мъченици като Керка и щерка – нека така наречем двете жени в Бургас – които жертват време, свобода и средства, за да намалят страданието по бургаските улици.
Наскоро гледах клип за нюйоркчанина Кристофър Арсено – човекът, който пожертва живота си, спасявайки котките си от пожар. Те бяха 300 на брой и също наблъскани в тясно пространство. Половината изгоряха, и той с тях, но другата половина влюбеният в питомците си човек успя да спаси чрез саможертвата си. Никой, никой не написа и една дума за упрек! Напротив – всички се втурнаха да помагат, да осиновяват тежко обгорелите котки, да пращат пари за лечение и ново убежище.
Само в България се водят кървави битки срещу хора, които не могат да победят състраданието си и прибират множество болни, безпомощни или осакатени животни от улицата. Отвращавате ме, николайчовци и пепита, как само ме отвращавате! Никога нямаше да чуете упрек от мен, щях и нататък да ви помагам в трудни мигове. Но откакто видях какво правите в Бургас с тези жени, изпитвам само гняв към вас и никакво уважение.
Съсипахте се да показвате плота с изпражненията на котето в апартамента на Феврония, което явно е имало разстройство. Гледах снимката на десетки места в нета, както и другата – с пасатора, паднал на пода в тоалетната. Това беше достатъчно да обявите жилищата за „апартамент на ужасите“. Защото тази лъжа беше удобна и пасваше към предварително подготвената схема за „мъчителките на животни“ от ул. „Сливница“ – Бургас.
Хайде сега да поговорим откровено. Моето семейство от двама вече сравнително възрастни човека има една котка и две кучета. И трите прибрани от улицата. Кучетата са български бездомничета, котката ни е немска, но също бездомна допреди седем години. Дотогава имахме още три персийски котки и две кучета – едното хъски, второто също българско бездомниче. Когато те си заминаха от болести и старост, се появиха двете кучешки врачанчета Сара и Лиска, и Чара – сегашната ни маца. Тя живее в жилище от около 200 кв. м., кучетата са на долния етаж от 180 кв. м. с постоянен достъп до двор от 1100 кв. м.. Условия има, както виждате.
Но…
Котката ни е прибрана глуха, болна от астма и ринит. Не може да бъде ваксинирана, защото не понася ваксините. Не я пускаме навън, имаме тераса от около 50 – 70 кв.м. и там тя играе през лятото. Кучетата не ги допускаме до нея, за да не я заразят, защото при неимунизирани астматици това не е безопасно.
Та онзи ден тази безкрайно разглезена и останала единствена наша котка се беше изакала в банята и закрила с хартийка акото си. Съпругът ми стъпи на него, не го видя и го разнесе из цялата къща. А днес аз направих същото с повърнатото от Чара, която беше успяла да се наяде с трева от саксиите на терасата – и пак падна геройско чистене и изхвърляне на чергите.
Представям си какво щеше да стане, ако в този момент се бяха появили копоите ви от полицията и БАБХ! Какви обиди щяха да последват, какво набиване на канчетата, какви перверзни пози на хора, които знаят всичко за отглеждането на животни и избиват комплексите си в нета с чувство за превъзходство над нас – неуките аборигени. Слава Богу, живеем в Германия и сме далече от вас и подобна участ, но въпреки това изтръпнах. Защото вие успявате да внушите страх на хората – за това поне ви бива. Не знам доколко спасявате животни – аз лично се съмнявам вече. Но да докарвате хората до ръба на нервната криза наистина ви бива, не мога да ви го отрека.
А ако котките бяха четири, както преди!? Изтръпвам! А ако бяха повече, все пак къщата ни е голяма, има по 6 квадрата за още много четириноги питомци и само напредналата ни възраст ни спира да я напълним отново с любов и грижа. Отказвам да си представя това, не ми стига въображение някакси.
А при 60 котки и едно претрепано от работа дете, което учи, чисти, храни, воюва срещу НПО-банди, срещу мераклия съсед, срещу полиции и БАБХ, и дори пее!? Да, има сили дори да пее!
Хайде, озаптете се малко! Мирясайте. Избивайте си фройдистките комплекси другаде. И ако не можете да помогнете, поне не вредете. Да, животните заслужават нещо повече от храна и подслон, но тези жени от моята бивша бургаска махала засега могат да осигурят само тези две неща. А, има всъщност и трето – любов, безкрайна любов и себеотрицание.
Ако не сте способни да дадете третото, помогнете им с първите две поне. Без да заклеймявате и поругавате – защото така печелите само презрение и омраза. Нищо повече, нищо по-малко.