Рене Карабаш – (С)ПОМЕН
Tогава беше друго,било е друго,баща ми е бил озеленителна селската градинка(за майка ми осеменител),карал е работниците да Ровятземята и той с тях.Родила съм сеи го повишили в гробар,почна да Заравя в земята покойници,возеше ги с малка черна катафалка,която спираше пред вкъщи.Да играем на подаръци в нея,първата целувка да е там,да ни гонят(щото туй бе богохулство),да свиря на пияната ми бабапогребалния марш с триолатас шарени клавиши,да чакам татко на пейкатаза питката, салама, сладкитеот панихидата –то е най-върховното съжителствона живота и смъртта,и то бе всичко.(С)помен –с дечурлигатагоним се между гробовете,спирам за малко,мъчно сричамТ-Т-Т-УК ПО-ЧИ-ВА…,някой ме подгонва,бягам.Тогава имаше повече мястоза гоненицаи повече шамари,очите бяха двезадръстени солниции всеки ден бесляпа Неделя.…Баща ми стана полицай,почна да Разравя земята,да чопли, да разследваубийства всякакви,често се налага и дастреля,да убива, не.Или аз пораснах,или катафалката се смали,сега там има…