БАНГАРАНГА ПО МОСКОВСКИ

Не съм гледала руски филми от три десетилетия. Не оставаше все време за тях. Западните филми с множество ИИ атракции поглъщаха цялото ми внимание до скоро. Гледах някои стари съветски филми, обикновено комедии, които помня от миналото. „Гардемарини, напред“, „Дванадесетте стола“, „Москва не вярва на сълзи“, „Гара за двама“ и т.н.

Четях глупостите, които разни руски дамички пишат в интернет и това не ми даваше надежда, че с киното е по-различно. Оказах се права. От една седмица гледам съвременно руско кино и съм ужасена. Меко казано. Това е откровен кич, толкова долнопробен, колкото е съвременният Холивуд с неговите негри, които се правят на Ахил, Хектор, Ана Каренина и мадам Бовари. Явно с небостъргачите в Русия проникна и този дух на пластмаса за еднократна употреба.

Не знам кой е пропаднал повече – Холивуд или наследниците на Мосфилм, носещи всякакви неизвестни ми имена. Нагледах се на милиардери, спечелили честно парите си, които в името на любовта подаряват цялото си богатство на бедните. На руски пепеляшки, които се омъжват за арабски милиардери. На дъщери на богаташи, които се омъжват за просяци.

И преди имаше кич, когато прости работнички ставаха директорки на заводи, изучавайки се в рабфакове и достигайки поста си, благодарение на упоритата си ученолюбивост и работливост. Но го имаше и другото – човешкият план и отличната игра на актьорите. Сега няма нищо вече – само игра на бакелит за еднократна употреба.

Наистина ли има на света толкова тъпи хора, които ще възприемат това за изкуство? Тогава не е за учудване, че и нашата литература се превърна в една безкрайна бангаранга. Все едно дали негри се правят на ахиловци, руски пепеляшки – на принцеси и маймуни в къси полички грачат бангаранга от компроментирани във всяко отношение сцени. Ако това ще ме прави горда европейка, по-добре да хващам пътя за Тибет, или за Марс направо.