Владимир Трендафилов – КРИЗАТА, КОЯТО ОБНАДЕЖДАВА:
Наследството от европеизацията Който днес не признава за “литературност” друго, освен “чистата литературност”, “неоцапана” от политика и други сходни примеси, е или наивен, или полукултурен, или лъже. Най-вероятно поне две от трите. Вътрешножанровата чистота е възможно, но не задължително състояние на полето. Живеем в интегративна епоха. Тя импровизира нови комбинации и отхвърля само еклектичните между тях. Модус й е свързването, а не секторизацията. Това последното беше патент на социализма. По него време марксистко-ленинската идеология беше покривът на конструкцията, под който литературата можеше да се развива дори в несмущавано “чисто” състояние, стига да изпълнява отредената й репрезентативна функция и да заявява периодично лоялността си към властващата комунистическа партия, заета конституционно с поддръжката на споменатия “покрив”. “Отдолу” пък, от гледна точка вече на самата литература, “чистотата” беше задължителна в качеството й на…