Година: 2024

ИЛИ ЛИТЕРАТУРАТА КАТО УБЕЖИЩЕ ЗА НЕЖНИ ДУШИ Преди около три години в България е издаден "Енциклопедичен справочник на българската литература, създавана в европейската, американската и австралийската диаспора в периода 19. – 21. век" - това е пълното име на сборника с български писатели, които творят по света. Съставител е живеещият понастоящем във Велико Търново Георги Н. Николов. Не историкът със същото име, а роденият в Бургас литературовед. Идеята е добра и благородна - да се огласят забравените писатели, напуснали родината си по различни причини, но запазващи езиковата и културната връзка с нея. Тези хора безспорно имат правото да бъдат извадени от забравата, някои от тях като Васил Славов, Бойко Златев, напусналият ни наскоро Георги Белев, непрежалимата пътешественица между звездите Марион Колева, Любомир Николов и др. са безспорно писатели, при това…

35 години народът ни търпи не само бедност, грабеж и геноцид, но и невероятни унижения! България се превърна цялата в един огромен Батак. Имам предвид не само града и историята му, но и името му като нарицателно. Основен аргумент на неолибералните пишманисторици е, че кланетата в Батак са ги извършили помаците, с една дума - българите. С втора дума - сами сме си виновни, няма какво да търсим сметка от прадедите на населението на натовска и братска Турция. Когато ги попитам на кого дължим съществуването на помаците, или не отговарят и бягат, или отговарят с лични нападки и агресия. Питам ги смятат ли се помаците за българи и им пускам видео с десетки интервюта, от които се вижда, че в графата "национална принадлежност" те до един са написали "турчин". Няма…

Принадлежа към голямата група на потресените от ставащото в България. Всъщност - не би трябвало да съм чак толкова изненадана - живея в Германия от десетилетия и наблюдавам същите пагубни процеси и в тази по-стара американска колония. Гледам как страната е разорявана, заливана с ислямски нашественици, чета полицейските сводки за кланетата на християни от ислямски зверове, поканени от Меркел и глутницата й тук, хранени с нашите пари, обгрижвани щедро от платени с данъците ни "добри" хора - на немски подигравателно ги наричаме "Gutmenschen". Наблюдавам с изумление как Дълбоката държава ни разиграва "избори", а всъщност пет партии с еднаква платформа си играйкат на политически спектър и лъжат избирателите, че марионетките имат някакво собствено мнение, докато те всъщност подло прокарват интересите на отвъдокеанския си кукловод, наричан за кратко Хегемона. Не би трябвало…

Клетите ми неолиберали с овчи мозък. До преди няколко години отегчени от простотията на плебса инфлуенсъри пишеха елитарни статуси как "Проблем с мигрантите няма", "Само рубладжиите насаждат омраза срещу бежанците", "Пак ми се налага да повтарям, че в катастрофи умират повече хора, отколкото от терористични атаки". Днес призовават за "разумни мерки срещу неконтролираната миграция". Първо създават колосален проблем, после влизат в ролята на спасители. Но да не мислите, че на нашите неолиберали им е дошъл акълът? Нищо подобно, просто на импотентните бюрократи в Европа най-сетне им светна лампичката, че "брадатите майки с деца" от мъжки пол на 30 години нямат намерение да се интегрират в европейската християнска култура, която презират. И ще бъдат спящи клетки я на Ислямска държава, я на Ал Кайда, я на Хамас. Та и нашите се…

Много въпроси остават в живота ни без отговор и ни измъчват. Но има и такива, които ни тровят цял живот. В бившите социалистически страни един от най-мъчителните въпроси е: "Колко от моите приятели, близки, роднини или любими хора са били агенти на Държавна сигурност?" И аз се питам непрекъснато това, опитвайки се да си отговоря какво от случилото се в живота ми е било подвластно на подобни зависимости. Не всички имена на агенти бяха осветени в България, там нямаше нито лустрация, нито пълни списъци на хората, които вгорчаваха или направо съсипваха живота ни. Стана така, че всички днес се подозираме взаимно в скрити тайни от подобно естество. Има някои белези, по които могат да бъдат разпознати доносниците. Те имаха възможност да пътуват на Запад, докато на всички останали това не…

Уважаеми г-н Йоздемир, всеки човек е продукт на своята среда. Опитът от годините ни учи да поставяме под съмнение гледните си точки посредством случващото се. Изглежда, че Вие, г-н Йоздемир, федерален министър на изхранването и земеделието, току-що сте имали това преживяване. В гостуваща статия за FAZ Вие внезапно призовавате за решителна промяна в миграционната политика. Явно има нещо вярно в изречението „С възрастта идва мъдростта!“ Неотдавна подобни искания биха били деснорадикални във Вашите очи и следователно не можеха да се обсъждат. Но веднага щом Ви застигна съдбата дъщеря Ви да бъде малтретирана, мнението Ви се обърна на цели 180 градуса. Добре дошли в реалния свят на обикновените граждани, г-н министър! Какво ми дава право да Ви пиша такива редове? Казвам се Михаел Кират. Аз съм бащата на 17-годишната Ан-Мари, която…

РАЗМИСЛИ ЗА КРАЯ НА НЕОЛИБЕРАЛИЗМА Нашето поколение навлезе вече в седмото десетилетие от живота си. Някои са в началото му, други с тревога изживяват края му, но това не променя особено нещата от миналото и опита от него. Ние помним социализма. Помним натрапваната ни от съветските "другари" посредственост. Не е от особено значение къде си изживявал духовната мизерия на онова време - в журналистиката, изкуството, литературата или в производството. Навсякъде там по върховете бяха настанени верни на режима хора, независимо от личните им качества, талантите и възможностите им. Държавна сигурност стриктно охраняваше властта им и наказваше онези, които се отклоняваха от единствено правилния път. Но, въпреки диктатурата, някои отричащи я или игнориращи я явления все пак успяваха да си проправят път. В момента си спомням две имена - Биньо Иванов…