В ЗЕМИТЕ НА БЛИКАЩАТА ГЛУПОСТ
За мен е истинско чудо на чудесата, че още някой е забелязял бликащата като гейзер глупост на Мирела Иванова, набедена за поетеса от взвод заклети стари мераклии и бивши комунисти, днес пребиваващи в състоянието на овластени демократи-паралии. Двадесет и повече години нейните самооблажителни вакхански гърчове и словесни покушения над читателя бяха страхливо премълчавани и от критика, и от публика, и каканижещото недоразумение шестваше от служба на служба, размахваше вмирисани поетически сукмани и шарени гердани, щедро наръсени върху пищна плът, по света, а литературните ни мимози мълчаха, докато отвъд невидимата днес желязна завеса възпитано ни се присмиваха на малоумието на поетеските ни разни ехидни германци и швейцарци. И ето че чашата преля за пореден път, оказа се, че глупостта се е мултиплицирала, поетическите изстъпления на словесната пошлятина са намерили своя венцехвалител…